Сагата с еднодневните трудови договори е пример за недомислено законодателство

Сагата с еднодневните трудови договори за наемане на земеделски работници е поредната, която илюстрира по чудесен начин вредите, които едно недомислено законодателство може да породи. Това се казва в анализ на икономиста от Института за пазарна икономика (ИПИ) Десислава Николова.

За какво става въпрос? Точно преди една година влязоха в сила поправки в Кодекса на труда, които въведоха възможността селскостопански производители да сключват еднодневни трудови договори с работници, които помагат за прибиране на реколтата (от плодове, зеленчуци, грозде, лавандула, рози).

Още тогава беше ясно, че тези работници в повечето случаи се наемат за повече от един ден, което означава и огромна бумащина всеки божи ден, докато трае кампанията по прибирането на съответната реколта. 

Е, една година по-късно знаем, че всички тези опасения се сбъднаха. Още през март тази година браншови асоциации настояха пред парламентарната комисия по земеделие да се опростят процедурите по наемането на работници на такива договори, защото нямат административния капацитет да обработват договорите. В интервюта за медиите земеделски производители масово споделяха, че всеки ден поне до обяд се занимават само с подписването на договори, вместо със земеделските си дела.

В отговор на тези оплаквания преди дни бяха внесени нови поправки в Кодекса на труда, които да „поправят” предишните поправки от 2015 г. С тях еднодневните трудови договори вече реално няма да се еднодневни, а ще могат да бъдат сключвани и за няколко дена в рамките на един месец, като за всички изработени дни за месеца ще се сключва само един договор в последния ден на месеца. Максималният срок, за който работници могат да бъдат с такива договори, остава 3  месеца в рамките на една година.

Дотук – добре. Ако поправките се приемат, ще бъде поправена поредната законодателна недомислица. Всъщност, не е много ясно доколко поправките ще се последни и дали няма да доведат до нови. А това е напълно възможно, защото земеделците ще бъдат облекчени откъм броя договори, които подписват и отчитат, но пък за сметка на това ще трябва да:

документират и отчитат отработеното време на всеки работник всеки ден;

да дават всеки ден талони на всеки работник, като пазят единия отрязък за себе си;

да изготвят протоколи всеки ден за това колко и кои работници са работили през този ден.

Т. е. няма да подписват ежедневно трудови договори с всеки, но пък за сметка на това нека да се занимаят с всички по-горе документи, ако обичат. Редът за отчитането на всичките тези талони, протоколи и документи тепърва ще се определя с наредба от министъра на труда, т. е. може да има и други неприятни изненади. Спокойно можем да се обзаложим, че след една година земеделците или пак ще роптаят срещу огромната бумащина, или просто ще се откажат да наемат формално работниците си, а ще продължат да се договорят с тях и да им плащат „под масата”, както правеха до скоро.  

А всичко можеше да бъде къде-къде по-просто. Щяхме да си спестим този досаден филм, ако в България беше въведена и работеше практиката по изготвяне на оценка на въздействието на законодателството. Ако някой си беше направил труда да оцени административния товар за земеделците, а и за инспекцията по труда от еднодневните трудови договори още миналата година, тогава най-вероятно изобщо нямаше да се запише в кодекса, че такива договори трябва да се сключват с всеки работник всеки божи ден.

Тази оценка щеше да почива на консултации със самите засегнати страни – земеделци, административни органи – и щеше да съдържа добър ориентир за тежестта за  тях от планираните разпоредби.

Да, но оценка на въздействието на тези текстове не е правена. Няма и оценка на новите предложения, което вече е предпоставка за тяхното преправяне и доизкусуряване някъде пак в бъдещето.

От 4 ноември тази година най-накрая в България ще бъде задължителна предварителната оценка на въздействието на всички законопроекти от законодателната програма на МС, както и на тези, които се внасят в парламента директно от депутатите. Тази истинска революция в  нормотворчеството отне не по-малко от 13 години, докато се случи, но вече е факт с последните промени в Закона за нормативните актове, отбелязва Десислава Николова.