ЕК очаква прегледът на активите във финансовия сектор да приключи до края на годината

Констатациите на ЕК за икономиката на България

Мерките, които са необходими за изпълнението на целите за дефицита в средносрочната програма, не са определени в детайли. Според ЕК има риск от отклонение от програмата за тази и следващата година и са необходими допълнителни мерки, но като цяло се очаква страната ни да изпълни изискванията на Пакта за стабилност и растеж.

ЕК отбелязва, че страната ни е постигнала известен прогрес по отношение ефективността на разходите за здравеопазване. Здравната система в страната обаче продължава да е изправена пред сериозни предизвикателства – ограничен достъп до здравеопазване, ограничено финансиране и лоши резултати от лечението. Необходими са и мерки за събиране на осигурителните вноски заради високия дял на „сивата“ икономика.

Случаите на неразумни бизнес практики във финансовия сектор и неефективният надзор са създали среда на дисбаланси, посочват от ЕК. В доклада се подчертава, че прозрачното завършване на прегледа на активите на банките, застрахователните компании и пенсионните фондове и стрес тестовете ще укрепят доверието във финансовия сектор. Комисията подчертава, че продължават да се полагат усилия за подобряване на финансовия надзор в банковия и небанковия сектор.

Отбелязва се, че продължава възстановяването на пазара на труда, но се подчертава, че някои слабости остават, което налага провеждането на структурни реформи предвид причините за дългосрочната безработица и намаляващата работна сила, ниската икономическа активност и разминаването между търсене и предлагане на пазара на труда.

Основните предизвикателства са свързани с дългосрочно безработните и безработните младежи, които имат нужда от обучение, квалификация и преквалификация и стаж, за които от основна роля са активните политики на пазара на труда и политиките по активиране на неактивните групи. Като проблем тук се откроява липсата на сътрудничество между отделните отговорни институции. Изтъква се и липсата на ясен механизъм за увеличение на минималната работна заплата.

ЕК подчертава и високия дял на хората в риск от бедност, социално изключване и неравенство. Като основно предизвикателство се посочва интегрирането на ромите в работната сила и подобряването на ефективността на социалните политики. Гарантираният минимален доход не осигурява достатъчна подкрепа, необходимо е и по-целенасочено и добро таргетиране на групите, които да получават социални помощи.

Образователната система също има ограничен капацитет да обхване уязвими групи от населението, както и да осигури на обучаващите се достатъчно адекватни умения. Делът на децата, които напускат рано образователната система, продължава да се увеличава и е особено висок в селските и по-слабо развитите региони.

Рискове поражда и високият корпоративен дълг и пречките пред намаляването на задлъжнялостта. Като основен проблем се посочва сегашната рамка за несъстоятелността, която се оценява като неефективна.

Системата на обществените поръчки според ЕК страда от системна неефективност, включително липса на административен капацитет и механизми за контрол. Комисията предлага като решение въвеждането на електронни търгове, която идея обаче е в застой.

Като проблем се посочва и липсата на доверие в някои публични институции, което поставя бариера и пред ръста на инвестициите. Подчертава се необходимостта от реформа на администрацията и на специфични сектори, така че да се подобри инвестиционният климат. Прогресът по изпълнението на реформите е бавен, а хаотичните промени в законодателството допълнително генерират недоверие.