Нови стрес тестове пред иновативните терапии

Едно от предизвикателствата при въвеждането на наредбата – такава, каквато е в момента, е как ще се тълкува позоваването на оценката на база трите посочени референтни държави (Германия, Франция, Великобритания). Считам, че оценката, която е получена в друга държава, трябва да се счита за препоръчителна, а не при дадена негативна оценка, тя да бъде автоматично пренесена у нас. По-голяма тежест би трябвало да има например аргументиран отказ за реимбурсация с публични средства в някоя от посочените държави.

Д-р Чемишанска обяснява, че това е така, защото ОЗТ в различните държави се прави по различни критерии, съобразени с особеностите на конкретната здравна система и конкретните индикации. „Има много различия и автоматичното пренасяне на негативна оценка не означава, че на този продукт му е отказана реимбурсация в съответната държава. Означава, че просто е преценено, че икономическата изгодност от ползването на този продукт не е достатъчно висока, за да излезе съответната агенция с препоръка за реимбурсация. Ако обаче нашето тълкуване е оценката да се прилага автоматично, без да се оценят локалните показатели на здравната система и профилът на пациентите тук, може да се допуснат сериозни грешки и да се спре достъпът на определена група български пациенти до иновативна терапия“, посочи д-р Чемишанска.

Според нея именно в тази посока трябва да се търсят не такива категорични решения, а оценка през погледа на българската здравна система и на конкретните индикации, с които производителят кандидатства за този продукт. „В противен случай рискуваме повечето нови молекули да не достигнат в България“, обобщи д-р Чемишанска.

Вторият проблем – у нас липсват достатъчно регистри на заболяванията и достатъчно статистическа информация от Националната здравноосигурителна каса. Затова се предлага да не се абсолютизират само локалните епидемиологични и статистически данни, което би изкривило в известен смисъл резултатите. Освен тях биха могли като алтернатива да се ползват по-широк кръг данни, например европейски, извлечени от подобни анализи, защото данните за българските пациенти не се различават драматично от тези на другите европейски държави.

Третият момент е каква ще бъде тежестта на икономическите показатели при такава оценка. Според д-р Красимира Чемишанска важно е те да не се превръщат в единствения индикатор за оценка, а да се взема предвид по-широк кръг от показатели – например доколко е приоритетно дадено заболяване, каква група пациенти ще бъде лекувана, каква е социалната значимост на тази група пациенти, а не само каква е цената. „Това е важно при редките заболявания, например, където лечението за един пациент е доста скъпо, но цялостната тежест върху бюджета не е висока поради факта, че са засегнати малък брой пациенти. Ако се вземат предвид приоритетно икономическите показатели, е много трудно да се даде ход на такъв медикамент. Но ако се разгледат повече компоненти при оценката, тогава препаратът би получил положителна такава“, отбеляза тя.

„При въвеждането на нови технологии е важно да се заимства опитът на други системи за оценка и за реимбурсация, където ОЗТ се практикува от много време“, отбеляза д-р Чемишанска. По думите й оценката ще даде яснота и ще докаже икономическата и клиничната ефективност от прилагането на нови технологии. Иновативните компании искат тя да влезе по правилния начин максимално бързо, „защото никой няма полза от недопускането на нови медикаменти само защото са скъпи“.

„Нека да докажем, че тези продукти водят до сериозни ползи, а не до изчерпване на бюджета. Крайно време е на иновативните подходи в медицината да се гледа не като разход, а като инвестиция“, призова д-р Чемишанска.

Зоя Паунова: Необходимо е да бъде поддържан активен диалог между компаниите и оценяващия орган

В търсенето на механизми за споделяне на риска и ефективно разпределение на разходите за иновативно лечение между държавните органи и индустрията оценката на здравните технологии е един от подходите, който би могъл да има положителен резултат при гарантиране на правилното му въвеждане и експлоатация, коментира Зоя Паунова, председател на Асоциацията на научноизследователските фармацевтични компании (ARPharM).

Необходимо е да бъде поддържан активен диалог между компаниите заявителки и оценяващия орган по отношение на подхода, изискванията и възможностите за предоставяне на данни за ОЗТ и конкретните модели, предлагани за симулиране на ефекта от всяка технология. По този начин ще се постигне също така и пренасяне на натрупаната експертиза и знания от други държави по отношение на изработване на модели за ОЗТ, адаптирането им към локалните здравни системи, както и подбора на конкретните модели за приложението им.

Д-р Жасмина Коева: Необходимо e прецизиране от гледна точка на персонализираната медицина

Българската асоциация за персонализирана медицина (БАПЕМЕД) подкрепя въвеждането на Оценка на здравните технологии (ОЗТ) в България. Смятаме обаче, че е необходимо прецизиране от гледна точка на персонализираната медицина, сподели председателят на БАПЕМЕД д-р Жасмина Коева. Сред най-съществените притеснения е това, че наредбата е за оценка, но само на лекарствени продукти. Все още не е регламентирана ОЗТ за медицинските изделия. А съпътстващата диагностика е задължителна при лекарствата за таргетна терапия.