Ръстът на разходите за труд пак изпреварва този на производителността

През 2015 г. ръстът на разходите за труд отново изпреварва чувствително нарастването на производителността. Това показват най-новите данни на Националния статистически институт за 2015 година. Това, което е притеснително, е, че изпреварването от 2015 г. всъщност продължава една тенденция от предходните две години, пише в анализ на ИПИ.

Другият период от последните 15 години, в който нарастването на разходите за труд значително изпреварва това на производителността, е 2007-2010 година. Тогава, обаче, икономиката първо прегряваше и заплатите растяха с двуцифрен темп през 2007-2008 г. заради недостига на подходяща работна ръка. След това, с настъпването на рецесията през 2009 г., разходите за труд изпреварваха производителността заради по-бавната реакция на пазара на труда (и съответно по-късно започналите съкращения на работни места), както и заради рекордно високото повишение на минималните осигурителни доходи (МОД). През 2009 г. МОД бяха увеличени средно с 27%, илюстрирайки подценяването на настъпващата криза от страна на правителството и социалните партньори като цяло.

Ситуацията в момента е трудно сравнима с тази в периода на икономически бум (2007-2008 г.) или пък с последвалата рецесия. Това, по което обаче напомня на периода на висок икономически растеж, е все по-острият недостиг на работна ръка. Всъщност, ако разгледаме кривата на Бевъридж за България за последните години, се вижда, че недостигът на работна ръка сега и по време на икономически бум (2007 и началото на 2008 г.) точно преди кризата е сходен. 

Съществената разлика между тогава и сега е, че коефициентът на безработица в момента е доста по-висок – 9,1% през 2015 г. спрямо 6,9% през 2007 и 5,6% през 2008 година. Т.е. след кризата безработицата е далеч по-висока и възстановяването на трудовия пазар, макар и да започна да намалява безработицата от 2014 насам, все още не успява да я снижи до пред-кризисните ѝ стойности. Една от причините е профилът на безработните и фактът, че около 40% от всички безработни са дългосрочно незаети (с престой извън заетост над 1 година, като повечето от тези 40% са безработни над 2 години). Т.е. този контингент от около 187 000 души формира т.нар. структурна безработица, при която безработните трудно намират работа заради липсата на умения и образование, които се търсят на пазара на труда. За сравнение, през 2008 г. безработните над 2 години са били почти наполовина по-малко - 103 000 души.

С две думи, в момента пазарът на труда показва сходен недостиг на работна ръка и изпреварващ ръст на разходите за труд с тези, които наблюдавахме по време на последния пик на икономическия цикъл (2007-2008 година).

Предвид това, е любопитно да се види откъде идва този изпреварващ производителността ръст на разходите за труд последните 3 години  - от заплатите ли или от другите разходи за труд (основно осигуровки). За периода от 2002 до 2015 г. индексът на разходите за труд показва ясно, че заплатите нарастват далеч по-бързо от другите разходи. По-конкретно, през 4-тото тримесечие на 2015 г. общите разходи за труд в икономиката са с 294% по-високи от тези в първото тримесечие на 2001 г., като разходите за заплати растат с 357% за този период, а другите разходи – със 138%. Най-бърз ръст и на заплатите, и на общите разходи за труд се наблюдават в следните сектори – създаване и разпространение на информация и творчески продукти, далекосъбщения (където влиза IT индустрията), както и професионалните дейности (където влиза пък аутсорсингът на бизнес услуги). Тези два сектора – IT индустрията и аутсорсингът, са два от основните двигатели на икономиката последните години. Те са и лидери по създаване на нова заетост през 2014-2015 г., така че бързият ръст на заплатите в тях няма как да е изненада.

За разлика от тази обща картина, през последните три години се наблюдава нещо ново – другите разходи (осигуровките) нарастват с по-бърз темп, отколкото разходите за заплати. Ако се сравнят разходите за труд през последното тримесечие на 2015 г. с тези през последното тримесечие на 2012 г., то разходите за заплати нарастват с 18,5% за периода, а другите разходи – с 21,0%. Т.е. покачването на осигурителната тежест с вдигането на минималните и максималните осигурителни доходи от последните 3 години явно е изиграло своята роля за ръста на разходите за труд.

Като цяло, данните за разходите за труд са още едно парче от общия пъзел за пазара на труда. Този пъзел показва както възстановяването на заетостта през последните години благодарение най-вече на няколко бързо растящи сектора, така и все по-изострящата нужда от подходяща работна ръка. При това този недостиг е сходен с наблюдавания по време на икономическия бум, въпреки че икономиката расте с два-три пъти по-бавен темп от тогава, а безработните са с около 50% повече.

Тези проблеми на пазара на труда тепърва ще се задълбочават и ще пречат на ръста на икономиката. Причината е, че моторите на икономиката и заетостта в момента изискват такива умения и квалификация (програмиране, владеене на чужди езици и т.н.), които не биха могли да се придобият с кратък курс, а изискват по-дългосрочно обучение и квалификация.