Какви са ефектите от отрицателната лихва върху свръхрезервите на банките у нас?

Отрицателният лихвен процент върху свръхрезервите на търговските банки, който Българска народна банка (БНБ) въведе от 4 януари 2016 г., е довел до намаляване на общите им резерви, до по-интензивно управление на ликвидността чрез покупко-продажба на валута и оттам – до  трансформация на парични средства.

Заради негативната лихва лихвените индекси на междубанковия пазар, които стоят в основата на формирането на лихвите по кредитите и по депозитите, също преминаха на отрицателна територия за пръв път, като срочностите за индекса SOFIBID, например, от овърнайт та чак до 5 месеца вече са отрицателни.

На 26 ноември 2015 г. Управителният съвет на БНБ прие нова Наредба №21 за задължителните минимални резерви на банките, която действа от 4 януари 2016 г. С новата наредба се прилага отрицателен лихвен процент за свръхрезервите на търговските банки, когато лихвеният процент по депозитното улеснение на Европейската централна банка (ЕЦБ) е отрицателен, и нулев лихвен процент, когато лихвеният процент по депозитното улеснение на ЕЦБ е положителен или нулев.

От декември 2015 г. насам и броени дни преди редовното заседание на ЕЦБ лихвата по депозитното улеснение е -0,3%, т.е. с толкова се „облагат“ и банките у нас за това, че държат повече резерви от минимално изискуемите при централната банка. Очакванията на пазарите са, че на 10 март ЕЦБ ще понижи още отрицателната лихва и тя ще стане поне -0,4%. Те идват на фона на предупрежденията от Банката за международни разплащания, че е трудно да се предвидят последиците от допълнително намаляване на лихвите под нулата и неизвестните за това какви ще са ефектите за финансовия сектор, а оттам – и върху реалния.

Отрицателната лихва в България бе въведена на фона на високата ликвидност в банковата система, мерена чрез коефициента на ликвидност, изчисляван по Наредба №11 на БНБ, който към 31 януари 2016 г. се повишава до 36,83% от 36,71%, колкото бе в края на 2015 г., и ниската кредитна активност, която се обуславя от търсенето на заемни средства, тяхната цена, която пада, и склонността на банките за поемане на риск в средата на ниски лихви.

„Липсата на алтернативи за пласиране на излишъка от ликвидност извън страната поради понижаващата се и дори отрицателна доходност в еврозоната бе причина банките да увеличават средствата си по сметки в БНБ. Към декември 2015 г. свръхрезервите, оценени чрез превишението на поддържаните средства в БНБ над изискуемия минимум на резервни активи по Наредба №21, възлязоха среднодневно на 127,8% (56,5% в края на 2014 г.)“, посочват от самата централна банка в актуалното си тримесечно издание „Икономически преглед“.

Справка на Investor.bg на база данните на БНБ показва, че в края на декември 2015 г., т.е. преди въвеждането на отрицателната лихва и откогато са актуалните публични данни, среднодневният месечен размер на свръхрезервите е бил 7,368 млрд. лв. спрямо 6,416 млрд. лв. средно за ноември 2015 г. и при дори 2,986 млрд. лв. в края на 2014 г.

Първите за новата година месечни данни за финансовите резултати на банковата система, публикувани на 29 февруари 2016 г., разкриват, че през януари, който е и първият месец, откакто БНБ налага отрицателна лихва от 0,3% върху свръхрезервите на банките при нея, се забелязва спад на парите, които търговските банки държат при централната банка, трансформиране на парични наличности в депозити на виждане (До поискване) и пренасочването им към финансови инструменти.

Надзорните данни показаха тогава, че по статията „Парични салда при централни банки“ има спад от 10,2% на месечна база, или с 1,5 млрд. лв., до 13,273 млрд. лв. Паричните наличности са надолу с 18,7% на месечна база, или с 338,6 млн. лв., до 1,468 млрд. лв., докато статията „Други депозити на виждане“ нараства с 54,8% спрямо декември до 2,59 млрд. лв.

Така към 31 януари 2016 г. паричните средства на банките и съхраняваните от тях средства в БНБ възлизат на общо 17,33 млрд. лв., което все още е една пета от балансовото число на банковата система.

И още – в първия си за годината редовен месечен обзор за развитието на българската икономика на дирекция „Икономическа и финансова политика”, публикуван на 8 март, Министерството на финансите посочва, че банковите резерви намаляват с 10,5% на месечна база спрямо 2015 г. най-вероятно заради отрицателната лихва на БНБ.

Но за понижението на парите на банките при БНБ става ясно и от оперативните данни за управлението на ликвидността на банковата система, публикувани всеки ден на страницата на централната банка. Изчисленията на Investor.bg на база тази статистика сочат, че от общо 14,655 млрд. лв., колкото са били средствата на банките по техните сметки в БНБ в левове и евро на 4 януари, те намаляват до 11,446 млрд. лв. на 29 януари 2016 г.

„С влизането в сила на новата наредба в периода от 4 януари до 20 януари 2016 г. се наблюдаваше понижение на депозитите на банките в БНБ поради намаление на свръхрезервите им“, признават от централната банка в изданието си „Икономически преглед“, като спадът е продължил и през целия януари.

Таблица: Изчисления на Investor.bg по данни на БНБ

Данните подсказват, че въпреки че имаха над месец, за да се подготвят за въвеждането на отрицателната лихва върху свръхрезервите, самите търговски банки може би не са знаели как точно да реагират на промяната.

В своя тримесечен преглед за първото тримесечие на 2016 г., в който разглежда техническите аспекти на отрицателните лихви в еврозоната, Швеция, Швейцария, Дания и Япония, Банката за международни разплащания посочва, че банките са опитали да избегнат негативните ефекти и потенциалните рискове и неизвестни от отрицателните лихви, като са удължили срочността на инвестициите си във финансови инструменти или са отпускали по-рискови кредити.

В България може би първоначалната реакция е била по линия на увеличаване на инвестициите във финансови активи, а не толкова на повишена кредитна активност, която всъщност липсва.