IMG Investor Dnes Bloombergtv Bulgaria On Air Gol Tialoto Az-jenata Puls Teenproblem Automedia Imoti.net Rabota Az-deteto Blog Start Posoka Boec Megavselena.bg

Какви са ефектите от отрицателната лихва върху свръхрезервите на банките у нас?

Влиянието е от лихвите на междубанковия пазар през резервите и управлението на ликвидността и е дискусионно дали ще се отрази на лихвите и реалния сектор

08:17 | 09.03.16 г. 9
Автор - снимка
Създател
Автор - снимка
Редактор
<p style="text-align: justify;">
	<em>Снимка: архив, Ройтерс</em></p>

Снимка: архив, Ройтерс

Отрицателният лихвен процент върху свръхрезервите на търговските банки, който Българска народна банка (БНБ) въведе от 4 януари 2016 г., е довел до намаляване на общите им резерви, до по-интензивно управление на ликвидността чрез покупко-продажба на валута и оттам – до  трансформация на парични средства.

Заради негативната лихва лихвените индекси на междубанковия пазар, които стоят в основата на формирането на лихвите по кредитите и по депозитите, също преминаха на отрицателна територия за пръв път, като срочностите за индекса SOFIBID, например, от овърнайт та чак до 5 месеца вече са отрицателни.

На 26 ноември 2015 г. Управителният съвет на БНБ прие нова Наредба №21 за задължителните минимални резерви на банките, която действа от 4 януари 2016 г. С новата наредба се прилага отрицателен лихвен процент за свръхрезервите на търговските банки, когато лихвеният процент по депозитното улеснение на Европейската централна банка (ЕЦБ) е отрицателен, и нулев лихвен процент, когато лихвеният процент по депозитното улеснение на ЕЦБ е положителен или нулев.

От декември 2015 г. насам и броени дни преди редовното заседание на ЕЦБ лихвата по депозитното улеснение е -0,3%, т.е. с толкова се „облагат“ и банките у нас за това, че държат повече резерви от минимално изискуемите при централната банка. Очакванията на пазарите са, че на 10 март ЕЦБ ще понижи още отрицателната лихва и тя ще стане поне -0,4%. Те идват на фона на предупрежденията от Банката за международни разплащания, че е трудно да се предвидят последиците от допълнително намаляване на лихвите под нулата и неизвестните за това какви ще са ефектите за финансовия сектор, а оттам – и върху реалния.

Отрицателната лихва в България бе въведена на фона на високата ликвидност в банковата система, мерена чрез коефициента на ликвидност, изчисляван по Наредба №11 на БНБ, който към 31 януари 2016 г. се повишава до 36,83% от 36,71%, колкото бе в края на 2015 г., и ниската кредитна активност, която се обуславя от търсенето на заемни средства, тяхната цена, която пада, и склонността на банките за поемане на риск в средата на ниски лихви.

„Липсата на алтернативи за пласиране на излишъка от ликвидност извън страната поради понижаващата се и дори отрицателна доходност в еврозоната бе причина банките да увеличават средствата си по сметки в БНБ. Към декември 2015 г. свръхрезервите, оценени чрез превишението на поддържаните средства в БНБ над изискуемия минимум на резервни активи по Наредба №21, възлязоха среднодневно на 127,8% (56,5% в края на 2014 г.)“, посочват от самата централна банка в актуалното си тримесечно издание „Икономически преглед“.

Справка на Investor.bg на база данните на БНБ показва, че в края на декември 2015 г., т.е. преди въвеждането на отрицателната лихва и откогато са актуалните публични данни, среднодневният месечен размер на свръхрезервите е бил 7,368 млрд. лв. спрямо 6,416 млрд. лв. средно за ноември 2015 г. и при дори 2,986 млрд. лв. в края на 2014 г.

Първите за новата година месечни данни за финансовите резултати на банковата система, публикувани на 29 февруари 2016 г., разкриват, че през януари, който е и първият месец, откакто БНБ налага отрицателна лихва от 0,3% върху свръхрезервите на банките при нея, се забелязва спад на парите, които търговските банки държат при централната банка, трансформиране на парични наличности в депозити на виждане (До поискване) и пренасочването им към финансови инструменти.

Надзорните данни показаха тогава, че по статията „Парични салда при централни банки“ има спад от 10,2% на месечна база, или с 1,5 млрд. лв., до 13,273 млрд. лв. Паричните наличности са надолу с 18,7% на месечна база, или с 338,6 млн. лв., до 1,468 млрд. лв., докато статията „Други депозити на виждане“ нараства с 54,8% спрямо декември до 2,59 млрд. лв.

Така към 31 януари 2016 г. паричните средства на банките и съхраняваните от тях средства в БНБ възлизат на общо 17,33 млрд. лв., което все още е една пета от балансовото число на банковата система.

И още – в първия си за годината редовен месечен обзор за развитието на българската икономика на дирекция „Икономическа и финансова политика”, публикуван на 8 март, Министерството на финансите посочва, че банковите резерви намаляват с 10,5% на месечна база спрямо 2015 г. най-вероятно заради отрицателната лихва на БНБ.

Но за понижението на парите на банките при БНБ става ясно и от оперативните данни за управлението на ликвидността на банковата система, публикувани всеки ден на страницата на централната банка. Изчисленията на Investor.bg на база тази статистика сочат, че от общо 14,655 млрд. лв., колкото са били средствата на банките по техните сметки в БНБ в левове и евро на 4 януари, те намаляват до 11,446 млрд. лв. на 29 януари 2016 г.

„С влизането в сила на новата наредба в периода от 4 януари до 20 януари 2016 г. се наблюдаваше понижение на депозитите на банките в БНБ поради намаление на свръхрезервите им“, признават от централната банка в изданието си „Икономически преглед“, като спадът е продължил и през целия януари.

Оперативни данни за управление на ликвидността на банковата система (в хил. лв.)
Дата Средства по сметките на банките в БНБ в евро Средства по сметките на банките в БНБ в лева Общо средства по сметките на банките в БНБ
4.01.2016 3 273 679 11 381 131 14 654 810
5.01.2016 3 086 897 10 575 512 13 662 409
6.01.2016 3 439 534 9 359 744 12 799 278
7.01.2016 4 350 755 7 885 411 12 236 166
8.01.2016 2 919 478 9 566 513 12 485 991
11.01.2016 2 186 433 10 173 863 12 360 296
12.01.2016 2 596 375 9 789 880 12 386 255
13.01.2016 2 130 497 10 255 605 12 386 102
14.01.2016 2 120 522 10 033 357 12 153 879
15.01.2016 2 067 519 9 316 436 11 383 955
18.01.2016 2 042 875 9 343 970 11 386 845
19.01.2016 2 003 954 9 428 634 11 432 588
20.01.2016 2 042 680 9 728 288 11 770 968
21.01.2016 2 030 554 9 715 121 11 745 675
22.01.2016 2 045 222 9 623 537 11 668 759
25.01.2016 2 023 513 9 584 720 11 608 233
26.01.2016 2 021 166 9 395 097 11 416 263
27.01.2016 2 011 973 9 504 722 11 516 695
28.01.2016 1 945 084 9 393 292 11 338 376
29.01.2016 1 949 778 9 496 517 11 446 295

Таблица: Изчисления на Investor.bg по данни на БНБ

Данните подсказват, че въпреки че имаха над месец, за да се подготвят за въвеждането на отрицателната лихва върху свръхрезервите, самите търговски банки може би не са знаели как точно да реагират на промяната.

В своя тримесечен преглед за първото тримесечие на 2016 г., в който разглежда техническите аспекти на отрицателните лихви в еврозоната, Швеция, Швейцария, Дания и Япония, Банката за международни разплащания посочва, че банките са опитали да избегнат негативните ефекти и потенциалните рискове и неизвестни от отрицателните лихви, като са удължили срочността на инвестициите си във финансови инструменти или са отпускали по-рискови кредити.

В България може би първоначалната реакция е била по линия на увеличаване на инвестициите във финансови активи, а не толкова на повишена кредитна активност, която всъщност липсва.

Последна актуализация: 05:33 | 13.09.22 г.
Най-четени новини

Коментари

9
rate up comment 12 rate down comment 6
Nathan
преди 8 години
Доскоро много европейци съхраняваха парите си в български банки и това не поради ,,сигурността" на българските банки, а поради по-високата доходност ( лихва), която българските банки предлагат. Освен това, при твърденията за евентуалния отлив на ликвидност от банките в България или ЕС трябва да се вземе под внимание и факта, че повечето държави в ЕС имат стройна нормативна уредба против разплащането в брой. В повечето държави от ЕС плащания в брой над 1000 евро са криминализирани, т.е ако трябва да извършиш плащане на стойност над 1000 евро трябва задължително да използваш банка. Така, че не всичко по отношение на банковата система на ,,демократична Европа" е резултат от свободната воля и избор на индивидите, а най-вече на властнически разпореждания на самозвани елити
отговор Сигнализирай за неуместен коментар
8
rate up comment 15 rate down comment 1
SS-23
преди 8 години
Депозирането на пари в банка срещу доходност, без доходност или с отрицателна доходност също е управление на парите---Никой класически депозант, не си оставя парите в банката, с мисълта, че ги "управлява". Оставя ги - за да не му ги откраднат в къщи, и защото има някой който му дава лихва. Това е! Това може да се води "управление" в "дебелите ви икономически" книги, но вложителят не го прави съзнателно с тази мисъл.
отговор Сигнализирай за неуместен коментар
7
rate up comment 6 rate down comment 1
Nathan
преди 8 години
Депозирането на пари в банка срещу доходност, без доходност или с отрицателна доходност също е управление на парите. В първия случай, банката заплаща на вложителя доходност срещу правото да ползва неговите активи/спестявания; във втория случай, при нулева доходност" банката само предоставя убежище за парите, а в третия случай - вложителят заплаща на банката да държи парите си в нея.
отговор Сигнализирай за неуместен коментар
6
rate up comment 1 rate down comment 1
SS-23
преди 8 години
по BOOM & BUST---това предаване ми е много интересно - гледам го, когато се сетя...
отговор Сигнализирай за неуместен коментар
5
rate up comment 1 rate down comment 4
Атанасио
преди 8 години
Икономистите на Банката за международни разплащания Мортен Бех и Айтек Малхозов казаха какво да се прави - отриц.лихви да се калкулират в кредитите което е инфлация също както ако се вдигнат лихвите вместо да се намалят печалбите и заплатите на банкстерите и затова аз говоря за прогресивно облагане и таван в коментар 1 и най-важното е да се осъзнае ,че кризата е системна и трябва нова ''система'' - РЕСУРСНО БАЗИРАНА И ПЛАНИРАНА ЕКОЛОГИЧНА ИКОНОМИКА БЕЗ ИНФЛАЦИЯ И ЛИХВАРСТВО но не и отрицателни лихви - http://bgeconomist.bg/2013-04-28-20-17-49/173-lihvata-rak-na-obshtestvoto.htmlПроф.д-р Иван Ангелов в "Сблъсъкът на икономическите идеологии" по BOOM & BUST (2 и 3 част) - https://***.youtube.com/watch?v=fw9lh1idQKc добре обяснява за държ.намеса за да се намалят ''бизнес кризите'' на капитализма макар ,че аз смята въобще да ги няма тези ''кризи'' тоест самите обстоятелства го налагат - и това ли не се разбира ????
отговор Сигнализирай за неуместен коментар
4
rate up comment 17 rate down comment 2
SS-23
преди 8 години
Отрицателните лихви няма да доведат до огромен отлив на ликвидност от търговските банки; в предвид профила на българските вложители; тези, които държат парите си в банки го правят поради неспособност и липса на умения и знания как да ги управляват.----Ама що си мислите, че вложителите искат да си "управляват" парите ?! Стига глупости! Те са си оставили парите в банка, като първо са мислели, че "там са на сигурно", и второ - че ще получат лихва от това!Сега, виждайки, че нито лихва ще получат, нито пък е сигурно - няма сила, която да ги спре да не си ги поискат обратно! Защото парите - това е техният спестен труд!
отговор Сигнализирай за неуместен коментар
3
rate up comment 6 rate down comment 3
Nathan
преди 8 години
При спад на глобалната икономическа активност и отрицателните лихви е въпрос на време да се стигне и до отрицателни лихви и по депозитите на граждани и дружества. Отрицателните лихви няма да доведат до огромен отлив на ликвидност от търговските банки; в предвид профила на българските вложители; тези, които държат парите си в банки го правят поради неспособност и липса на умения и знания как да ги управляват.От друга страна, въвеждането на отрицателни лихви може да мотивира част от вложителите да изтеглят своите депозити и да създаде ликвиден проблем при търговските банки. Кредитната активност при понижване на лихвите също не се реализира и няма да се реализира, тъй като потребителите на кредитен ресурс съзнават факта, че политиката на отрицателни лихви не може да продължи вечно и че след приключването на този период търговските банки ще променят условията по договорите за кредит и ще търсят доходност от 10-12%. В момента в Европа само война може да стимулира търсенето на кредитен ресу
отговор Сигнализирай за неуместен коментар
2
rate up comment 1 rate down comment 2
Атанасио
преди 8 години
продълж.на коментар 1 Плоският данък не е гаранция ,че ще плащат - ''Големи компании, като например "Лукойл", пък са регистрирани в чужбина, а тукашните им дружества отчитат счетоводно загуба (странно за рафинерия предвид на високите цени на горивата), докато шапката оптимизира данъчните си плащания зад граница....Американската неправителствена организация Global Financial Integrity например е пресметнала, че от България за периода 2001 - 2010 г. са изтекли нелегално около 16 млрд. долара - http://***.capital.bg/politika_i_ikonomika/sviat/2013/04/12/2040633_kraiat_na_tainite/ България е почти офшорка и Дянков искаше в Конституцията да се запише плоският данък Офшорни фирми ще могат да притежават до 10% от капитала на банки, медии, застрахователни, пенсионни дружества и други - http://***.duma.bg/node/119312Темата е голяма и сложна и разплитането трябва да е внимателно заради ефектът на доминото и може да се оправи всичко ако има синхрон и планиране на ниво ООН ,Г-20
отговор Сигнализирай за неуместен коментар
1
rate up comment 3 rate down comment 4
Атанасио
преди 8 години
Финансови инженери създадоха илюзии и балони тоест като цяло нещата са прости пирамида подобие на понци схема - http://***.bgonair.bg/magazine/2015-05-29/piramidata-na-dalgoveteОбяснил съм за какво става въпрос - https://***.facebook.com/atanas.shalapatov/posts/1713014525643441Темата е голяма и сложна защото трябва да се внимава за ефектът на доминото и според мен трябва прогресивно облагане и временно таван на печалбите и доходите особено при финан.капитализъм но тъй като в юрид.наука не може да се разделят данъците за банкстерите и реалният сектор трябва да се мисли за ''БАЗЕЛ - 33'' тоест административно да се наложат големи изисквания за капит.адекватност и ликвидност и т.н. Конкретно за България съм обяснил - https://***.facebook.com/atanas.shalapatov/posts/1713491132262447Около 1 млрд.лв. е печалбата на банкстерите за 2015год. и при плосък данък къде отива тази печалба ????
отговор Сигнализирай за неуместен коментар
Финанси виж още