Какво ще се промени след конференцията за климата в Париж?

Големите замърсители

Плановете на Европа са амбициозни, но въпросът е дали страни, които емитират голямо количество парникови газове като Китай, САЩ и Индия, ще се присъединят към изпълнението на целите.

Според Боряна Каменова това зависи и от допълнителни фактори – например изхода от президентските избори в САЩ.

„Малко е вероятно страните, които емитират над 50% от общото количество парникови газове като САЩ, Китай и Индия, да не предприемат мерки за ограничаване на климатичните промени. Те вече работят за намаляване на емисиите. Това беше потвърдено през 2014 г., когато САЩ и Китай сключиха двустранно споразумение за балансиран и постепенен подход за намаляване на емисиите до 2030 г с почти по 30%“ коментира Георги Стефанов. 

„Това „отпуши“ преговорите за останалия свят и впоследствие видяхме, че 183 страни изработиха т.нар. индивидуални национални цели за намаляване на емисиите, които са задължителни по Споразумението от Париж“, допълни той.

Експертът изтъкна, че в САЩ и Китай в последните 2 – 3 години се концентрират голяма част от инвестициите на глобално равнище за внедряване на възобновяема енергия.

По думите му за намаляването на емисиите са допринесли поевтиняването на газа и развитието на шистовите находища в САЩ.

Стефанов коментира още, че е намалена икономическата рентабилност на ТЕЦ-овете, които ползват въглища, което ги кара да преминават на газ и впоследствие се отчита намаление на емисиите. „В същото време в двете страни се правят огромни инвестиции във ВЕИ и този фактор неизбежно довежда до значимо поевтиняване на различните ВЕИ технологии, като в резултат на тези механизми вече е много по-евтино да се инвестира в производство на енергия от ВЕИ, отколкото в конвенционални, базирани на фосилни горива технологии“, смята природозащитникът.

Не всички обаче са на това мнение. „Фосилните горива, които отделят най-много въглеродни емисии, продължават да бъдат сред най-евтините на пазарите. На този фон всеки друг вид соларни и вятърни източници на енергия остават нерентабилни“, заяви брокерът на въглеродни емисии Кирил Джабаров пред Bloomberg TV Bulgaria.

Според него успехът на парижката конференция се дължи на постигнатото съгласие развитите страни да подпомагат развиващите се, чиято енергетика е на нивото от 70-те години на миналия век. По думите му е постигнат компромис, но тепърва обещаната помощ трябва да бъде структурирана с някакви финансови инструменти.

Какво се случва с търговията с емисии?

Една от схемите за намаление на парниковите газове е Европейската схема за търговия с емисии. Един ТЕЦ произвежда годишно между 3 и 12 млн. т въглероден двуокис. Цената на квотите в момента е 8 евро за 1 т, което е икономически стимул за големите инсталации да полагат усилия за енергийна ефективност, коментира Боряна Каменова.

Кирил Джабаров очаква да бъдат структурирани нови инструменти за търговия с емисии или усъвършенстване на старите, както и оживление на търговията.

Глобално захлаждане или затопляне?

Все още има учени, които не са съгласни, че глобалното затопляне се причинява от човешката дейност. Без да отрича измененията в климата, проф. Боян Киров от Института за космически изследвания към БАН от години твърди, че не е доказана връзка между повишение на температурите и човешката дейност.

„Има промени в климата през последните години, но аз подлагам на съмнение твърденията каква е причината. Не смятам, че причината е човешкият фактор - използването на горива, които отделят въглероден двуокис. Има други причини и те са естествени за природата“, казва той.

„Има много фактори, които влияят върху климата. Земята в дългосрочен план е в период на излизане от един температурен минимум. Върху нея, разбира се, като основен фактор влияе Слънцето. От значение са промените в самото Слънце и в орбиталните параметри на Земята. Има големи морски течения, които влияят върху климата. Вулканите също въздействат“, казва той.

И допълва, че въглеродният двуокис има значение, но водните пари са основният фактор, който влияе на температурата. „Всичко това прави системата достатъчно непредсказуема. Правят се опити да се направи модел, но има и неизвестни за нас фактори“, казва проф. Киров. 

Специалистът смята, че първо се вдига температурата, а после нараства въглеродният двуокис. Той твърди, че обяснението е доста просто: „Големият резервоар на въглероден двуокис на нашата планета са океаните. Като се затопли водата, част от газа се освобождава. Не сме ние причината, сега се борим с вятърни мелници. Спрете всички комини – температурата няма да мръдне“, убеден е той.

За проф. Киров е по-логично в момента хората да вземат мерки, за да се приспособят към средата, в която живеят. Той изтъква, че при увеличението на въглеродния двуокис природата сама ще реагира и растенията ще увеличат масата си.

Горите ще ни спасят, убеден е той по повод решението от Париж да се обърне внимание на горите, които са сериозен фактор за поглъщането на газа.

Боряна Каменова коментира, че въпросът дали има глобално затопляне не е дебатиран в Париж. „Към Рамковата конвенция на ООН по изменение на климата има научен панел, в който специалисти от цял свят изготвят доклади за състоянието на планетата. Според последните данни глобалното повишение на средната температура е неоспорим факт. Също така е факт, че затоплянето започва с развитието на индустрията“, казва тя.

Експертът изтъква, че насочването към нисковъглеродна икономика е оправдано за Европа, тъй като Старият континент е беден на ресурси и това й осигурява енергийна независимост.

Догодина в Ню Йорк Споразумението ще бъде подписано от държавите, които са го ратифицирали. За да влезе документът в сила, трябва да бъде подписан от поне 55 страни, които емитират поне 55% от емисиите парникови газове в глобален мащаб.