Зелените изисквания увеличиха площите със соя в България

Зелените изисквания, които фермерите спазват, за да получават евросубсидии за обработваемата земя, предизвикаха тази година сериозен скок на засетите със соя площи. При засети миналата година около 3 300 дка последните оперативни данни на агроминистерството показват близо 284 хил. дка за тази година. 

В миналото площите със соя в България са достигали 700 хил. дка между 1934 и 1940 г. и над 900 хил. дка от 1975 до 1985 г., но това е било обосновано от икономически стимули и гарантирано изкупуване.

Причината за сегашния скок е, че при „позеленяването“ на Общата селскостопанска политика фермерите трябва да спазват различни изисквания, свързани с опазването на природата – например да разнообразят отглежданите в големите стопанства култури, да запазят постоянно затревените площи и да оставят 5% екологично насочени площи. Такива са например угарите, но азотфиксиращите култури като соята също се признават за екологична площ.

И така по оперативни данни виждаме сериозен ръст на засетите и реколтираните площи, като добивът на соя е 32 375 т. Стопаните обаче не могат да се похвалят с високи добиви – средно данните показват прибрани 128 кг/дка, при добиви в миналото до 390 кг/дка без поливане. Спадът в средните добиви спрямо миналата година е близо 40 на сто.

„Няколко са причините да се увеличат площите със соя през 2015 г.“, коментира Ангел Вукодинов от Националната асоциация на зърнопроизводителите (НАЗ). Той посочи директните плащания, кампанията на Асоциация „Дунавска соя“, която се опитва да промотира на европейския пазар соя без ГМО, както и факта, че като протеинова култура соята може да замести екологично насочените площи.

Така производителите могат да получат някакъв доход след прибирането на реколтата, което няма как да стане, ако оставят угар.

Зърнопроизводителят посочи обаче, че сушата по време на цъфтеж е пагубна за тази култура и затова някои земеделци от Южна България няма да повторят опитите да отглеждат соя.

Другият проблем е прибирането на реколтата – това може да стане с конвенционална техника, но резултатите са по-добри, ако се ползват специфични приспособления. Инвестициите по думите му обаче не са изгодни при ограничени площи.

Добивите на фермерите са ниски и те трудно ще си покрият разходите, коментира пред журналисти доц. Божидар Иванов от Института за аграрна икономика на на конференцията „Аграрната икономика в подкрепа на земеделието“.

Ръстът на площите със соя по думите му е пример за това, че земеделците първо гледат субсидиите, а после пазара.

„Нашите земеделци нямат традиция и практика, изградени технологии, още не знаят какви сортове да сеят и как да го правят, при какви условия“, заяви доц. Иванов. Според него за земеделците ще е по-ефективно да отглеждат царевица или слънчоглед.

Основна причина за увеличените площи със соя са зелените плащания, посочи и Светлана Боянова, председател на Института за агростратегии и иновации. Тя предположи, че част от стопаните не са спазили необходимите агрономически мероприятия и затова нямат добри резултати като добиви. „Въпросът е не само площите със соя да покрият зелените изисквания, а и как ще върви пазарът. Догодина земеделците ще си направят по-добре сметката“, подчерта тя.

Доц. Георги Георгиев, директор на Опитната станция по соята в Павликени, смята, че тазгодишните добиви в България са на критичната граница по отношение на възвращаемостта на разходите.

Той обяснява ниските добиви с лошите климатични условия – суша през юли и август и неспазване на агротехническите изисквания. Опитната станция е с ограничен капацитет при производството на семена и българските сортове са покрили само 15% от търсенето. Така фермерите са ползвали непознати у нас чужди сортове.

Соята изисква по възможност и напояване, каквото почти нямаме, допълни специалистът.

Конкуренцията с ГМО производството

Един от проблемите пред производителите на соя в Европа е силната конкуренция от страни като Аржентина и Бразилия. Според анализ на доц. Георги Георгиев, публикуван на сайта на Опитната станция по соята, фермерите трябва да се справят с несигурен пазар, ниски цени, предизвикателства, свързани с климата и напояването.

В същото време вносът на соев протеин у нас, основно от Южна Америка, в някои години е достигал 120 хил. - 150 хил. тона годишно. От този внос 90% и повече е от ГМО соя.

Така излиза, че генномодифицирана соя е допустима за изхранване на животните, но не и отглеждането й заради рестрикциите върху ГМО в ЕС, включително и в България.

„Личното ми мнение е, че въпросът за ГМО културите трябва да се реши веднъж завинаги в една или друга посока. В момента 95% от отглежданата по света соя е ГМО, благодарение на което се избягват минусите при отглеждането й и производството е много по-рентабилно“, коментира Ангел Вукодинов.

„Ако ГМО е вредно, трябва ли ЕС да го внася и да го използваме? Всеки ден консумираме ГМО соя, чрез животинските продукти, тъй като животните се изхранват с такива фуражи. ГМО соя има и във вегетарианските храни“, твърди той. Зърнопроизводителят допълва, че генномодифицираната соя е с добиви 400 – 500 кг/дка, значително по-високи от добивите в България.

Европа е силно зависима от вноса на соя и протеини от Аржентина, Бразилия и САЩ и това е един от основните проблеми на европейското земеделие, изтъква и Джеф Верхаарен, президент на Европейската мрежа на селскостопанските журналисти. Той също коментира, че европейската соя трудно се конкурира с вноса заради добивите.

Друг проблем по думите му е транспортът – според него сега е по-евтино да се достави соя от Бразилия в Европа, отколкото да се транспортира по европейските водни пътища.

Доц. Георги Георгиев се надява, че фермерите няма да се откажат да отглеждат соя, тъй като тя запазва почвеното плодородие като азотфиксираща култура и е много добър предшественик за пшеница, ечемик и царевица. Той обаче подчерта, че за да е конкурентно производството, добивите трябва да достигнат 250 – 300 кг/дка.

Не очаквам сериозен ръст на площите със соя, прогнозира обаче Ангел Вукодинов. След като тази година има ръст и при площите с други протеинови култури като леща и грах, той смята, че има потенциал за тези култури, но първо трябва да се реши проблемът с напояването.

За решаване на въпросите с напояването агроминистерството чака анализ от Световната банка, който трябваше да е готов преди месеци. Сроковете в споразумението с консултанта обаче бяха удължени.