Едва няколко часа след приключване на изборите (първи те, бел. ред.), финансовото министерство предложи нови разходи и актуализация на бюджета за тази година. Фокусът, нормално, е върху публикувания проектобюджет за следващата година, но това, което веднага прави впечатление е, че в неговите преходни и заключителни разпоредби се предлага актуализация на Бюджет 2015.
По-доброто изпълнение на приходите е в рамките на 830 млн. лв., като то е предимно в косвените данъци, но това по-никакъв начин не подобрява бюджетното салдо, дори напротив - то се влошава с 50 млн. лв. Причината е, че финансовото министерство залага нови разходи за над 880 млн. лв., пише в анализ икономистът от Института за пазарна икономика Петър Ганев.
Разбивката на тези 880 млн. лв. разкрива някои интересни неща. Над 490 млн. лв. са трансфери към сметките на фондовете, обвързани с европейските средства (Националния фонд и Държавен фонд "Земеделие"), тоест това са пари, с които ще се префинансират европейски проекти. Другите близо 390 млн. лв. обаче са класически допълнителни харчове на правителството, които традиционно се залагат в перото за допълнителни фискални мерки. Голяма част от тези средства са насочени към силовите министерства и то конкретно за персонал - 57 млн. лв. за Министерство на отбраната (в т.ч. 48 млн. в. за персонал) и 180 млн. лв. за Министерство на вътрешните работи (в т.ч. 120 млн. лв. за персонал). Към тях можем да прибавим и 19 млн. лв. за персонал в Министерство на правосъдието.
На практика за трета поредна година данъкоплатците са принудени да посрещнат изненадващи допълнителни разходи на администрацията в края на бюджетната година. Въпреки доброто изпълнение на приходната част, правителството не само не успява да намали дефицита спрямо предварително заложеното, но дори го увеличава напълно съзнателно с нови разходи.
Тихото внасяне на тази сериозна актуализация като притурка към бюджета за следващата година е изключително притеснително, пише Ганев. Не е изненада, че при подобни нагласи към нови и нови разходи официалната средносрочната бюджетна прогноза предвижда бюджетен дефицит поне до 2018 г. Подобно развитие, дори без нови изненадващи разходи, би означавало период от 10 години на бюджетен дефицит след настъпването на кризата.
Публикуваният проектобюджет и средносрочна фискална рамка насочват вниманието и към друг проблем. Вече става традиция текущата фискална година да носи неприятна изненада за фискалното салдо, докато средносрочната рамка винаги предвижда ясна консолидация в следващите 2-3 години. В проекта на бюджет за 2013 г. например се предвиди изчезване на бюджетния дефицит до 2015 г. Година по-късно, след текущо влошаване на фискалната позиция, се заложи дефицит от 1,5% за 2015 г. С предложената сега актуализация дефицитът ще стане над 3%, което нарушава българските правила, а и рискува да наруши европейските.
Казано с други думи, плановете винаги са за консолидация, но текущо тя не се случва. Така, ако някой вярва на средносрочната рамка, то има поводи за спокойствие, но ако се гледа текущо бюджетът, данните показват сериозни наклонности към харчове и неспазване на фискалните рамки.