Експерти: Данък "вредни храни" няма да подобри здравето на българите

След като здравното министерство предложи данък за някои вредни храни и енергийните напитки, започна разгорещен дебат дали това законодателство ще допринесе за формирането на по-здравословни навици сред потребителите. Днес с мнения по темата в дебата се включиха Denkstatt България и доц. д-р Светослав Ханджиев, председател на асоциацията за борба със затлъстяването.

С въвеждането на данък „вредни храни“ няма да се подобри здравето на българите. Освен това бизнесът и държавният бюджет ще понесат загуби. Това се твърди в доклад, изготвен от консултантската компания Denkstatt България в сътрудничество с KC 2 Ltd., консултантската компания на икономиста Красен Станчев. Проучването е направено по поръчка на българската хранителна индустрия.

Според анализаторите целта на предложеното законодателство е неясна, както и колко точно ще бъде данъкът – 10 или 3%, както и какви ще са постъпленията от него, предвид коментарите за очаквани между 150 и  200 млн. лева.

В доклада се казва, че етикетът „вредни“ или „нездравословни“ е много трудно приложим, защото при храните лесно се намират заместители и за хората с хора с ниски доходи предполагаемо вредните храни могат да бъдат алтернатива на глада. Експертите коментират, че последиците от евентуалното повишение на цените на храните трудно предвидимо. 

В доклада се изтъква, че в Дания е имало такъв данък за храните с наситена мазнина (масло и маргарин) от 2011 до 2013 г. Облагането е отменено, защото  не са изпълнени целите за подобрено обществено здраве - 80%  от потребителите не променят поведението си. Хората купували от съседни страни онова, което там е по-евтино.

Пак в Дания данъкът върху безалкохолните действал от  1930 до 2014 г., но е отменен, защото не променил поведението на потребителите, а в страната се наблюдавало влошаване на Индекса за телесна маса (ИТМ).

В Унгария пък от четири години насам се облагат приблизително същите видове храни като планираните за облагане в България плюс ароматизирани бири и спиртни напитки, сладка и мармалади. Бюджетните цели не са изпълнени, но изследване на PricewaterhouseCoopers (PwC) през 2013 г. показвало следните  резултати:  потреблението  на  облаганите  храни  не  спада,  цените  им  падат  (на шоколадите с 3,9%, на сладките храни с 6%, а на солените - с 12%), но потреблението на храни с „вредни“ съставки се увеличава. Според авторите на доклада дори последвало посивяване на  пазара.

Здравни цели

Сигурно е, че заявените здравни цели няма да бъдат постигнати, твърдят от Denkstatt България. Експертите смятат, че при храните със сол ще бъде обложено около 1% от потреблението, останалите 99% от солта се приемат с хляба, сиренето, колбасите, фабричните и домашните консерви.

Консумацията на енергийни напитки допринася около 1% от средния прием на кофеин. Ако има заплаха за здравето, тя е в употребата им с твърд алкохол, който вече е обложен с висок акциз. Новият данък най-много да стимулира по-некачествени заместители, се казва в анализа.

Ако изобщо има влияние върху диетичните навици и потреблението по повод храните със захар (безалкохолни, компоти, сладолед и пр.), стимулираното въздържание ще засегне не повече от 6% от потреблението, твърдят експертите. При проблем със здравето, той би бил в съответните 99% и 94% потребление на захар и сол, а не в планираните за облагане храни, казват анализаторите.

Експертите се позовават на данни на НСИ, според които върхът на потреблението на храните, обявени днес за вредни, е в средата на 80-те години на ХХ век. Оттогава досега то се свива с 20-25% (в зависимост кои храни се вземат предвид).  Пак според техния анализ, по ИТМ България е поставена средно повече от два пъти по-добре от развитите страни.

В анализа се допълва, че България  е  сред  страните  с  най-ниско  средно  ниво  на затлъстяване (11-12%) в ЕС и много под средното за ЕС. Ако има проблем със здравето и смъртността, той е по-скоро другаде, а не в начина на хранене и затлъстяването.

Според глобалната здравна база данни на Institute for Health Metrics and Evaluation (IHME) нивото на затлъстяване у нас бележи спад от 25,3% до 20,1% в периода 1980-2013  г.

Има данни за ръст на затлъстяването в България при хората с най-ниски доходи в големите градове, сред които доскоро основен проблем са били недохранването и поднорменото тегло. Лесният достъп до заместители ще влоши потреблението на домакинствата с ниски доходи и като качество и като количество. Този ефект се наблюдава във всички страни, където се прилагат подобни на замислените в България данъци, твърдят експертите.

В техния доклад се изтъква, че България е страната с най-нисък калориен прием на човек от населението в Европа – от 2760 до 2900 ккал. Тези стойности са около средното за света, с 10% по-ниски от нивата през 1990 г. и с около 20-25% по-малко от средното в Европа.

Потреблението на захар и други подсладители на човек от населението в България достига (както впрочем е и случаят със солта) пикови стойности през 80-те години (1986 г. – 109 г/човек/ден) и оттогава устойчиво намалява
(2011 г. – 78 г/човек/ден).

Хората  с  най-ниски  доходи  нямат  възможност  да  употребяват  значими количества от нарочените за облагане храни и напитки – за тях те са луксозни стоки  и  потреблението  им  е  силно  ограничено  сред  въпросната  група
потребители.