Скритите рискове при изпълнението на бюджета

Изпълнението на бюджета за първите четири месеца на 2015 г. показва, че за първи път от 2008 г. приходите се подобряват чувствително, а разходите не нарастват, което дава надежда за водене на по-разумна фискална политика. Консолидираните приходи са с близо 1,9 млрд. лв. повече в сравнение със събраните за същия период на предходната година, а разходите са с около 9 млн. лв. по-малко. Това обаче не е цялата картина, казва в свой анализ икономистът  Калоян Стайков от Института за пазарна икономика (ИПИ).

Приходите растат главоломно, но това не означава автоматично, че администрацията работи по-добре и събираемостта се увеличава. Така например месечните данъчни приходи през януари са с близо 377 млн. лв. повече в сравнение с януари 2014 г., но това превишение постепенно започва да намалява, докато през април достига едва около 71 млн. лв.

Ситуацията малко наподобява постановката от 2009 г., когато през януари данъчните приходи бяха по-високи в сравнение с януари 2008 г., но още през февруари преизпълнението изчезна. Подобно представяне на данъчните приходи може да се обясни с високото потребление в края на предходната година, част от което се дължи на високите публични разходи през декември. През декември 2008 г. консолидираните разходи възлизат на около 4,6 млрд. лв., а през същия месец на 2014 г. – близо 4 млрд. лв., докато консолидираните разходи за последния месец в периода 2010-2013 г. варират между 3,1 и 3,5 млрд. лв.

Независимо от приликите при изпълнението на приходите в началото на 2015 г. и 2009 г., има и разлики. Едната е, че четвърти пореден месец данъчните приходи продължават да са над нивата си от същия период на предходната година. Заедно с това се увеличават и постъпленията по европейските програми, които през януари са с 15 млн. лв. над получените през януари 2014 г., а за първите четири месеца на годината са с 920 млн. повече. Така общото превишение на консолидираните приходи за първите четири месеца се дължи поравно на по-високите постъпления по европейски програми и на по-високи данъчни приходи, които обаче са със затихваща функция.

На фона на по-високите приходи през първите три месеца на годината се наблюдаваха и по-високи разходи, което породи притеснения за раздуване на харчовете в условията на растящи приходи. Тези данни могат да се тълкуват и като явна демонстрация, че управляващите имат намерение да водят разумна фискална политика само на думи, но реално да поддържат големи дефицити, дори когато те могат да бъдат намалени с преизпълнението на данъчните приходи.

Фискалната политика в страната показва, че няма практика на компенсиране на по-високи разходи в едни месеци с по-ниски в други. Въпреки тази „традиция” през април 2015 г. ставаме свидетели именно на такава компенсация. Натрупаните допълнителни консолидирани разходи през първите три месеца на годината, които възлизат на около 137 млн. лв., бяха компенсирани с решително свиване на месечните разходи с около 146 млн. лв. през април. Това връща надеждата, че фискалната политика тази година може да бъде разумна не само на думи, но и на действия.

Тук обаче отново са налице някои условности, защото не е все едно дали се режат разходи за издръжка или такива за заплати. За съжаление, от публикуваните данни и отчети на Министерството на финансите не може да се направи заключение, тъй като през март е настъпила промяна в методологията. Нека да направим експеримент с текстове от докладите за изпълнението на бюджета от февруари:

„Разходите за заплати, възнаграждения и осигурителни вноски са в общ размер на 556,1 млн. лв. или 17,3 % от планираните за 2015 година. Разходите за издръжка са в размер на 228,4 млн. лв. (10,7 % от разчета за годината). Това са основно разходи за горива, енергия, външни услуги, текущ ремонт, медикаменти, консумативи, други възнаграждения и плащания на персонала и др., извършени от първостепенните разпоредители с бюджет, които попадат в обхвата на държавния бюджет.”

...и март:

„Разходите за персонал (заплати и възнаграждения, други възнаграждения и плащания за персонала и осигурителни вноски) са в общ размер на 941,1 млн. лв. или 26,6 % от планираните за 2015 година. Разходите за издръжка (вкл. разходи за членски внос и участие в нетърговски организации и дейности и платени данъци, такси и административни санкции) са в размер на 275,9 млн. лв. (15,2 % от разчета за годината).”

Открихте ли разликата? А бихте ли я открили, ако не знаехте, че е там? Реално от март разходите за „други възнаграждения” на персонала преминават от групата „Текуща издръжка” в това за „Разходи за персонал”, което е логично, но би било добра идея подобни промени да се правят 1) ясно и 2) преди приемането на закона за държавния бюджет за съответната година.

Второто е задължително, тъй като от публикуваните данни не става ясно дали управляващите се придържат към гласувания от парламента бюджет или го нагаждат към собствените си виждания. Това е важно, защото ако прекалено много пари се заделят за заплати и недостатъчно - за издръжка, в един момента някое министерство може да изплаче, че функциите му са застрашени (както МВР прави редовно) и преизпълнението на приходите бързо да бъде усвоено без санкция на парламента, непрозрачно, неефективно и т.н.

Данните за изпълнението на бюджета идват като глътка свеж въздух след огромния дефицит от 2014 г., но в същото време крият и рискове. Изпълнението на данъчните приходи показва, че дори и да има подобрение при работата на администрацията по отношение на събираемостта, то не е осезаемо, а в същото време бюджетът продължава да се управлява ръчно. Това превръща и програмното бюджетиране в далечен блян.

Преизпълнението на приходите дава рядък шанс на правителството за по-бързо консолидиране на бюджета. Предвид разклатената фискална позиция през 2014 г., увеличението на публичния дълг и изпълнението на приходи в началото на 2015 г., това изглежда като по-добрата идея.