Новият банков законопроект - въпрос на прилагане

Предложеният преди дни от Министерството на финансите Законопроект за възстановяване и преструктуриране на кредитните институции е опит да се регламентира ролята на държавата в случай на проблеми с банки, но в него са заложени конфликт на интереси и липса на отговорност, като същевременно може да стимулира рисковото поведение на банките. Такива мнения изказаха пред Investor.bg икономисти и финансисти, потърсени за коментар по темата.

По-голямата част от текстовете в новия законопроект са свързани с европейското законодателство в тази област, като се предвижда възможност за ранна намеса от страна на регулаторните органи, както и създаването на Фонд за преструктуриране на банки, който ще се управлява от Управителния съвет на Фонда за гарантиране на влоговете в банките. Съкращава се и срокът, в който БНБ може да постави една банка под специален надзор – от 6 месеца на 1 месец. 

Какви предимства и недостатъци за банковия сектор ще донесе законопроектът и как ще се отрази събирането на още една вноска от банките за новия фонд върху финансовите им резултати и предлаганите от тях продукти - вижте мненията на експерти:

Калоян Стайков, ИПИ: Проектозаконът стимулира рисковото поведение на банките

Духът на проекта за закон за преструктуриране на банките е сбъркан, смята икономистът от Института за пазарна икономика Калоян Стайков. Според него не трябва да има постановка, че банките не могат да фалират, а винаги да се върви към тяхното оздравяване, каквото е усещането от предложението на финансовото министерство.

Според експерта това води само до стимулиране на неразумното поведение на банките, защото ръководителите им ще са сигурни, че каквото и да правят, ще има фонд, който ще ги спаси. Цената ще плати не само банката, която поема твърде много рискове, но и цялата система – чрез изплащането на гарантираните депозити от Фонда за гарантиране на влоговете в банките (ФГВБ).

Законът предвижда и нови институции, които да работят за стабилизиране на банковия сектор. Сред тях например е Фондът за преструктуриране на банки, както и орган към БНБ, който да поема управлението на банки с проблеми.

Според Стайков обаче последните събития около КТБ са повдигнали много въпросителни около работата на съществуващите органи, наблюдаващи сектора у нас.

Затова и той не е оптимист, че новите институции ще проработят реално. Според икономиста първо трябва да стане категорично ясно дали надзорът на БНБ „си е затварял очите“ за КТБ или стандартният надзор действително е ограничен и проверките не са показвали проблемите в управлението на банката.

За банките ще има и нова вноска – във Фонда за преструктуриране на банките, който ще бъде част от ФГВБ. Вноската ще бъде в размер на 2% от размера на гарантираните депозити в банките. Банки с по-рисково поведение обаче ще плащат и по-големи вноски в този фонд.

Относно евентуалното отражение на новия закон върху продуктите на банките икономистът смята, че новата вноска по-скоро ще се отрази върху размера на лихвата по депозитите – в посока надолу, за да бъдат финансирани новите разходи. По думите му банките в момента се конкурират за даване на кредити, а не толкова за привличането на нови депозити. Ако има някакво отражение върху лихвите върху кредитите, то то ще се изразява в ограничаване на тенденцията за спад на лихвите, наблюдавана през последните месеци, прогнозира Стайков. 

Причината за намаляващите лихви е ниската цена на външното финансиране в Европа заради действията на Европейската централна банка (ЕЦБ). От друга страна, и самите лихви по депозитите у нас са намалели рязко.

Стайков коментира още и инструментите, които са предвидени за преструктуриране на банки. Според него те са стандартни и новите моменти за България са само възможностите за временно одържавяване на банки и държавните капиталови инжекции. Те обаче работят успешно в Европа и САЩ.

„Не е страшен инструментариумът, въпросът е как ще се прилага – за да спасиш здрава банка или да оздравиш фалирала банка с държавни пари“, каза той.

Според него най-правилно е да има пазарни отношения, които предполагат фалит на банковите институции, които се държат неразумно и рисково, или оздравяването им със средства от пазара.

Кирил Григоров, Българска агенция за кредитен рейтинг: Опит да се регламентира ролята на държавата в случай на проблеми с банки

С предлагания нов Законопроект за възстановяване и преструктуриране на кредитни институции и инвестиционни посредници ЕС ще се удави в собствената си бюрокрация, каза пред Investor.bg Кирил Григоров, анализатор от Българска агенция за кредитен рейтинг.

По думите му документите за банковата регулация са толкова много, че изпълнителите дори не могат да ги прочетат, за да ги изпълняват.

Този закон не казва нищо ново и различно от сегашното законодателство, посочи Григоров. По думите му това е опит да се регламентира ролята на държавата в случай на проблеми с банки и се прави опит да се регламентира как да се окаже помощ. Иначе предлаганите изменения са свързани с допълнителна бюрокрация, създаването на нови структури, наемане на нови служители и изплащането на заплатите им.

Експертът посочи, че е силно впечатлен от постановката в закона, че членовете на УС на БНБ не носят никаква отговорност при вреди освен ако са действали умишлено. А в същото време банковите чиновници като физически лица ако не изпълнят плановете може да бъдат глобени с до 5 милиона евро.

Григоров отбеляза и че при обжалване жалбите няма да спират процеса по несъстоятелност.

Очевидно е, че ще се иска от банките да плащат още една вноска, която ще се поеме от клиентите им, каза още експертът. Таксата ще бъде включена под някаква форма в общия размер на разходите, но банките във всички случаи ще намерят начин да прехвърлят допълнителната финансова тежест към клиентите, каза още Кирил Григоров. Той прогнозира, че ще има покачване на лихвите по кредитите макар и несъществено.

Георги Атанасов, Български финансов форум: В Закона са заложени конфликт на интереси и липса на отговорност

Проектът на закон е написан от Министерството на финансите, но си личи авторството на БНБ, както се случва със законите и наредбите за сектора през последните 10 – 15 години, заяви финансистът Георги Атанасов от Български финансов форум.

Той видя в проекта два основни проблема: заложени в него конфликт на интереси и липса на отговорност.

Експертът, който е работил в БНБ от 1993 до 2003 г., припомни, че в Европа има две практики: банките да се спасяват, но и примерът на Исландия, която бързо се възстанови от банковата криза през 2008 г. с микс от мерки,  а миналата година планира подкрепа срещу задлъжнялостта на домакинствата.

„Примерът на Исландия е позитивен, но слабо се дискутира как страната се справи с проблемите в банковата система“, заяви Атанасов.

Той се съгласи, че евентуалното спасяване на финансови институции с все по-малко публични средства е добра идея и това са добрите европейски практики. За спасяването трябва да се използват първо средствата на акционерите и кредиторите, които трябва да внимават, а не да чакат финансови инжекции с обществени средства, каза Георги Атанасов.

Той допълни, че в проекта се предлага новото звено, което ще работи за преструктурирането на банка с проблеми, да бъде под шапката на БНБ, заради което възниква и конфликтът на интереси. „БНБ трябва да защитава правата както на банките, така и на потребителите, познайте на чия страна ще застане“, попита експертът.

Според него не е ясно при какви обстоятелства надзорът ще признае, че не е в състояние да помогне на една банка, за да се стигне до намеса в нея и да бъдат отнети правата на УС.

Запитан дали за подобна преценка няма да е достатъчно да се следят показателните на съответната финансова институция, той отговори, че малко преди кризата с КТБ на банката й беше разрешено да купи Креди Агрикол.

Подобните звена в ЕС са независими, коментира финансистът.

Георги Атанасов каза още, че колективната отговорност на БНБ за работата на новото звено всъщност означава колективна безотговорност и припомни банковите фалити от 1995 – 1996 г.

Затова според него отговорност за случващото се с банките трябва да носят надзорът в БНБ, УС на Централната банка и новото звено.