Преференциалните цени на тока - горещият картоф

Докато през миналата седмица номинираните за членове на Комисията за енергийно и водно регулиране (КЕВР) излагаха своите виждания как да се закрепи финансовото състояние на Националната електрическа компания (НЕК), тази седмица министерствата на икономиката и енергетиката обмислят как да отворят още една пробойна в бюджета на компанията, пише в свой анализ икономистът от Института за пазарна икономика Калоян Стайков.

Идеята – големи индустриални предприятия да заплащат по-ниска от сегашната цена за задължения към обществото, не е нова, но е силно противоречива по редица причини.

От началото на октомври 2014 г. компаниите, които купуват електроенергия на свободния пазар, заплащат цена за задължения към обществото в размер на 18,93 лв./МВтч. Тя включва „част от разходите за изкупуване на електрическа енергия по чл. 93а от ЗЕ, съответстващи на относителния дял на потребление на електрическа енергия на свободния пазар и съответстващия дял на невъзстановените разходи за изкупуване на електрическа енергия от ВИ за предходен ценови период, при прилагането на компенсаторния механизъм”. С други думиь общите разходи за изкупуване на електроенергия по преференциални цени се остойностяват и разделят между потребителите на регулирания и на свободния пазар.

След като се определят необходимите приходи, а оттам – цени, за регулирания пазар, остатъкът се разпределя върху потребителите на свободния пазар. След като има идея за намаляването на тази цена, значи, че потребителите на свободния пазар са на мнение, че твърде голяма част от тези разходи се разпределят върху тях и биха желали тя да намалее за сметка на дължимото от домакинствата и бизнеса, който е присъединен към мрежата на ниско напрежение.

Много или малко плащат потребителите на свободния пазар?

Средните цени на електроенергията на свободния пазар не са публична информация, но е известно, че варират между 75 и 80 лв./МВтч. Прибавяйки към тях таксата за задължения към обществото, получава се крайна цена (с изключение на други такси и акциз) между 93,93 и 98,93 лв./МВтч.

В същото време НЕК продава електроенергията на крайните снабдители на цена от 125,32 лв./МВтч, от което, като се приспадне компонентът за дейността „обществена доставка” в размер на 2,60 лв./МВтч, се получава крайна цена от 122,72 лв./МВтч., която е с между 23,79 и 28,79 лв./МВтч над тази за свободния пазар.

С други думи, докато потребителите на свободния пазар плащат цена от 18,93 лв./МВтч за задължения към обществото, тези на регулирания пазар плащат, по условни сметки, цена между 42,72 и 47,72 лв./МВтч за изкупуването на електроенергия по преференциални цени от страна на НЕК.

Както става ясно и от ценовото решение на КЕВР, ако разходите за изкупуването на електроенергия по преференциални цени бъдат намалени за свободния пазар, това означава автоматичното им увеличение за регулирания пазар. Т.е. преференцията на големите потребители на електроенергия ще бъдат платена от потребителите на ниско напрежение и домакинствата.

Заобикаляне на закона

Освен принципен проблем – прехвърляне на общите задължения основно върху една група потребители, този въпрос представлява и законов проблем. Според чл. 31, т. 7 от Закона за енергетиката (ЗЕ), при определянето на цените КЕВР се ръководи от принципа за „справедливо прехвърляне на разходите от преференциални цени за енергия от възобновяеми източници и високоефективно комбинирано производство на електрическа и топлинна енергия върху крайните клиенти на електрическа енергия присъединени към електроенергийната система”.

Може да се поспори какво точно означава „справедливо”, но чл. 35, ал. 5 внася известно яснота, тъй като според него „начинът за компенсиране на разходите, произтичащи от задължения към обществото, се определя по приета от комисията методика за разпределение на тези разходи по прозрачен начин между всички крайни клиенти, включително ползващите електрическа енергия от внос”.

Ключовата фраза тук е „прозрачен начин”. Методика има, но не става ясно защо едни потребители плащат над два пъти повече за тези разходи в сравнение с други клиенти, т.е. определянето им не е прозрачно, а по всичко личи, че не е и справедливо.

Износ на задължения

Идеите за промени отиват още по-далеч – не е достатъчно да се прехвърли част от цената за  задължения към обществото от потребителите на свободния пазар върху тези на регулирания. Предлага се друга част да бъде „изнесена” върху потребители в други страни, за които търговците изнасят електроенергия.

Такава практика имаше през ценовия период юни 2012 – август 2013 г., когато задълженията към обществото се начисляваха като добавка към мрежовите услуги на Електроенергийния системен оператор. Това буквално срина износа на електроенергия през първата половина на 2013 г., което беше и основната причина за премахването на таксите за пренос на електроенергия за износ. Да не би някой да очаква различен резултат от същата мярка?

Единствената причина въобще да се занимаваме с тази тема е поредица от силно популистки и крайно недалновидни решения и отказа от каквито и да било реформи в сектора. Всичко това доведе до значително оскъпяване на сметката за електроенергия, която всеки се опитва да прехвърли на другия като горещ картоф.

Изходът от ситуацията може да се търси или в справедливо и прозрачно споделяне на тази цена между всички – потребители и компании в сектора, или „наказване” на т.нар. (с право или не) „лоши инвеститори”, каквото гледахме през последните години.

Вторият подход не дава резултат не само в България, но и в други европейски страни, така че колкото по-бързо регулаторът се преориентира, толкова по-добре, а стремежът на едни заинтересовани групи да се отърват от „горещия картоф” не само не помага, но и вреди.