Държавата остава основен работодател по социалните програми и през 2015 г.

Министерството на труда вече подготви Националния план за действие по заетостта (НПДЗ) за 2015 година. Предвидените средства са точно колкото за миналата година, 73 млн. лв., но програмите и мерките, които правителството ще изпълнява се различават малко по своя обхват и размер. 

Първо, въпреки че повечето програми са разписани до левче, общата им сума е точно 73 000 000 лв., което навява на мисълта, че средствата, които правителството иска да изхарчи отново са точно 73 млн. лв., а програмите се напасват според тях. Второ, политиките на пазара на труда отново са с фокус върху субсидираната заетост. По данни на Евростат в държавите от Европейския съюз по-малко от 20% от парите по активните политики на трудовия пазар се харчат за директно създаване на заетост, докато в България процентът е 75%. Българското правителство отново ще наема хора, които в общия случай остават без работа след приключването на програмата, вместо да консултира, ориентира и квалифицира безработните, за да могат те самите да си намерят работа и да са конкурентни на пазара.

Планът за заетост предвижда през 2015 г. да се създаде временна заетост за 26 415 души и да се обучат 12 161 души. От всичките 73 млн. лв. 90% са по национални програми и проекти, 8% по насърчителни мерки по ЗНЗ и 2% за обучение на възрастни, като се забелязва увеличение на програмите за заетост и обучение за сметка на насърчителните мерки по Закона за насърчаване на заетостта.

Най-големите шест програми (по които ще се изхарчат по над 4 млн. лв.) са за директно създаване на заетост. През 2015 г. по тях ще бъдат наети 19 050 души (над 80% от всички, които ще участват в субсидирана заетост по национални програми и проекти през 2015 г.) и обучени 150 души (едва 1,4% от всички, които ще бъдат обучени по национални програми и проекти през 2015 година). Това ще струва на данъкоплатците общо 37,8 млн. лв., което е с 2,45 млн. лв. по-малко от 2014 г. и 51,8% от всички средства в НПДЗ. Мерките, по които само ще се наемат хора са на стойност 38 млн. лв. или 52% от всички средства. Тези, по които ще се обучават хора са на стойност 5 млн. лв. или 6,7%. Останалите 30 млн. лв. или 40% от всички средства смесено ще осигуряват заетост и обучение.

Най-голямата програма за 2015 г. ще бъде „Асистенти на хора с увреждания”, която ще струва почти 9 млн. лева и ще създаде временна заетост на 2 700 души. Интересното е, че скорошен доклад на МТСП, показа, че това е една от най-неефективните програми в НПДЗ (единствено „От социални помощи към осигуряване на заетост” има по-нисък резултат) и само 15,6% от преминалите през нея са си намерили работа при проверка една година след програмата.

Другата неефективна програма от гледна точка на последваща заетост е „От социални помощи към осигуряване на заетост”, която пък е намалена от над 10 млн. лв. през 2014 г. (това беше най-скъпоструващата програма през последните 10 години) до 4 млн. лева през 2015 година. Тук трябва да се има предвид, че част от мерките по тази програма са прехвърлени в регионалните програми и реално намалението не е толкова голямо. Все пак похвално е, че министерството на труда вече започна да осъзнава, че хората, които наема по тази програма (основно за почистване и охрана) излизат от нея без никаква допълнителна квалификация и отново са безработни. Това по никакъв начин не решава проблемите с дългосрочната безработица, обезкуражените и структурната безработица.

Въпреки че от министерството твърдяха, че през 2015 г. фокус ще бъде насърчаването на заетостта на младежите до 29 години, на безработните над 50-годишна възраст и на трайно безработните, публикуваният план показва друго. И за трите групи средствата през 2015 г. са по-малко в сравнение с 2014 година. Като цяло близо 6 млн. лв. от средствата по насърчителните мерки за работодателите (за наемане на младежи, възрастни, майки, чираци, стажанти, хора с увреждания) се преливат в националните програми, където основният работодател е държавата (общините).

От всичко това могат да се направят няколко извода: продължава да се харчи без реално да се оценява ефектът от програмите; продължава да се залага на директно създаване на заетост, а не на пасивни мерки; продължава да липсва връзката между програмите и нуждите на пазара на труда, а държавата остава основният работодател по програмите.