Големите газови неволи на 2014 година

От думите на премиера Пламен Орешарски пред 42-то Народно събрание пък стана ясно, че „Южен поток” не прави изключение от повечето мащабни проекти, които се изпълняват у нас в последните години – подробностите по договора са защитени от търговска тайна и обществото и дори депутатите не могат да се запознаят с тях.

Но един от най-големите скандали около проектната компания, натоварена да реализира проекта на територията на страната, обаче гръмна в мандата на служебното правителство на Георги Близнашки.

Броени дни след като министрите заеха своите постове, стана ясно, че уставният капитал на „Южен поток” е повишен и българската страна трябва да плати 191 млн. лева. Това стана въпреки решението на предишното правителство и изрична заповед на служебния енергиен министър Васил Щонов, направена по време на заседание на Българския енергиен холдинг (БЕХ).

Това беше определено от Драгомир Стойнев, енергиен министър в кабинета „Орешарски”, като довършителни работи по проекта, но не и нови действия. Така че и това действие не доведе до затягане на санкциите от ЕК във връзка с водената вече наказателна процедура.

Макар и избраният изпълнител на проекта на българска територия да се оттегли официално, а проектът е спрян, наказателната процедура от ЕК срещу страната ни още продължава.

На ниво ЕС също няма писмена информация и уведомление за прекратяване на проекта. Европейският комисар по въпросите на Енергийния съюз Марош Шефчович има потвърждение само от телефонен разговор с енергийния министър на Русия  - Александър Новак. 

Загубите

Когато руският президент Владимир Путин сложи край на "Южен поток", той препоръча на София да потърси от Брюксел обезщетения за пропуснати ползи в размер на 400 млн. евро годишно. Тезата за размера на загубите беше потвърдена от редица политици, сред които и Румен Овчаров. Те обаче забравиха да допълнят, че става дума за загубени приходи от проекта, ако работи в пълния си капацитет. 

С приходите от транзитните такси обаче българската страна трябва да покрива разходите, направени за инвестиции - към 4 млрд. евро, а при ниското към момента потребление на газ (подаваните количества от Русия към Европа намаляват всяка година в условията на криза на Стария континент) не е ясно кога ще бъде изпълнен пълният капацитет на тръбите. 

При липсата и на избран финансов модел, подписано ясно споразумение за приходите, транзитните такси и други параметри, изчислението на пропуснатите ползи и директните загуби остава в сферата на бъдеще неосъществимо. 

Алтернативите

Краят на "Южен поток" активизира търсенето на алтернативи. През тази година беше даден старът на подкрепения от ЕС проект "Южен газов коридор" с първата копка по Трансадриатическия газопровод (ТАР). Целта на тази тръба е да пренесе природен газ от Каспийско море до Европа през територията на Турция и Гърция. 

България също може да се възползва от възможността да получава каспийски газ, но за целта трябва да бъде изградена връзката "Комотини - Стара Загора". За съжаление обаче работата по всички газови връзки със съседните страни и през тази година не се развива. Връзката с Румъния, например, буксува заради скъсана тръба под Дунав вече повече от година. Бави се реализацията на връзката със Сърбия, както и на тази с Турция. 

На думи обаче нещата съвсем не стоят така и различни алтернативи вече се обсъждат в Министерския съвет. Изготвят се нови планове, като един от тях е изграждане на мащабен газов хъб на българска територия. Друга опция е да се подпише директен договор между ЕС и Русия за покупка на газ от хъб на границата между България, Гърция и Турция. Така природният газ ще бъде разпределян към Европа чрез газопреносната мрежа на България и Гърция. 

Всъщност строителството на "Комотини - Стара Загора" може да получи европейски тласък след решението за проекта "Вертикален газов коридор", който да обвърже газопреносните системи на Гърция, България и Румъния. Неговият капацитет ще бъде между 3 и 5 млрд. куб. метра годишно, а източниците на газ ще бъдат не само доставките по ТАР, но и терминалите за втечнен газ в Гърция и Турция. 

Дано обаче при всеки вариант водещи за нас бъдат българските интереси, а не само препоръките на ЕС или плановете на Русия.

Каква беше 2014 г. според вас? Кои са ключовите събития и какви са очакванията ви за следващата година? Какво ще движи пазарите?

Пишете ни на info@investor.bg c вашите мнения. Най-интересните от тях ще публикуваме в Investor.bg. Очакваме ви!