Големите газови неволи на 2014 година

2014 г. скоро ще бъде история. Вижте кои са най-значимите събития и тенденции от политическия и икономически живот в България и по света през последните 12 месеца в специалната секция „Икономиката през 2014 г.“.

Шеста поредна година газовата диверсификация е приоритет за управляващите енергетиката у нас, а реално измерение на усилията така и още липсва. Нещо повече - с година заради технически проблем (скъсана тръба под Дунав) се бави пускането в експлоатация на връзката с Румъния. Познатото циклене обхваща и работата по другите приоритетни връзки с Гърция, Турция и Сърбия.

Пропадна и проектът, който можеше да донесе диверсификация на маршрутите на руския газ - "Южен поток". На 1 декември 2014 година след среща с турския президент Реджеп Ердоган в Анкара руският президент Владимир Путин, може би изненадващо за мнозина, сложи точката на проекта. 

Дори и самата „Газпром” не изглеждаше готова да спре работата по проекта, макар енергийният министър Александър Новак да е категоричен, че идеята се обсъжда от известно време. В края на октомври Съветът на директорите на държавната газова компания увеличи средствата за инвестиции, за да могат да бъдат реализирани плановете за изграждането на газопроводите „Южен поток” и „Силата на Сибир”.  

След почти 9 години на кроежи на трасето и подписване на двустранни споразумения обаче проектът вече не е жизнеспособен. Съмнения във възможността за реализацията му имаше и по-рано - като се започне от коментарите за липсата на достатъчно разработени находища, които да доставят необходимите количества, за намаляващо в годините на криза търсене на природен газ и се стигне до цената. 

Да си припомни обаче каква е историята на този проект. През 2006 година Италия и Русия договориха възможността „Газпром” да продава директно газ за италианските си клиенти, а това означава и изграждането на ново трасе, по което да тече синьото гориво. Така се заражда и идеята за „Южен поток”, а споразумението за него беше подписано година по-късно между италианската енергийна компания Eni и „Газпром”.

Двете страни се разбраха за изграждането на газопровод с капацитет от 63 млрд. куб. метра годишно от Русия към южната част на Европа. Към проекта постепенно се присъединиха и други европейски държави и така в крайна сметка плановете предвиждаха тръбите да минат по дъното на Черно море, да излязат на българския бряг и оттам да продължат към клиентите от Стария континент.

Оценките показаха, че най-подходящото място за това е плажът Паша Дере край Варна.

През територията на България газовият поток продължава към Сърбия, Хърватия, Унгария и достигат до Австрия. Второ разклонение откарва суровината до Гърция и Италия. Макар и да бяха водени преговори, Румъния в крайна сметка се отказа от участие в проекта, дори отказа да използва съоръжението за пренос на собствения добив.

И докато трасето и другите технически показатели оставаха относително постоянни, цената на газопровода непрекъснато растеше. През ноември 2007 година оценката на проекта е около 10 млрд. евро. Към края на 2013 година, когато беше направена и първата копка на „Южен поток” на българска територия, цената е вече 16 млрд. евро – 10 млрд. евро за сухоземната част и 6 млрд. евро за морската част, с уточнението, че крайната цена ще бъде определена след провеждането на отделните търгове за изпълнението на дейностите.

През октомври 2014 година от „Газпром” пък обявиха, че западните санкции към Русия ще оскъпят още „Южен поток” – със 7,5 млрд. евро до 23,5 млрд. евро.

И тук вече възниква първият основателен въпрос – има ли Русия достатъчно средства да изгради проекта?

Плановете по отношение на българския участък например предвиждаха „Газпром” да отпусне заем за изграждането на тръбите, а страната ни да връща средствата в продължение на 20-22 години чрез транзитните такси. Едва след това се предвиждаше България да може да получава в пълен размер приходите от транзита и то - ако капацитетът на тръбите е изцяло запълнен.