Нужната или лесната актуализация?

Към получателите на най-големите допълнителните бюджети се присъединяват и редица други ведомства с по няколко (десетки) милиона – Министерството на здравеопазването (24,2 млн.), Министерството на регионалното развитие (16,4 млн. лева), Министерството на земеделието (16,4 млн. лева), Министерството на транспорта (14,7 млн. лева), Министерството на отбраната (10 млн. лева), Висшия съдебен съвет (5 млн. лева), Министерството на културата (4 млн. лева) и Министерството на външните работи (3 млн. лева).

В резултат от очакваното неизпълнение на приходите с над 1 млрд. лева и допълнителните разходи от 450 млн. лева, дефицитът по държавния бюджет, според актуализирания бюджет, се влошава с 1,51 млрд. лева (1,9% от БВП) до 2,8465 млрд. лева или 3,6% от БВП.

По консолидираната програма пък дефицитът се очаква да достигне 4% от БВП.

Както и да се погледне този дефицит, той е огромен на фона на очакванията за ускоряване на икономическия растеж до над 1% тази година, дългоочакваното раздвижване  на пазара на труда и откриването на нови работни места, както и липсата на сериозни форсмажорни обстоятелства (с изключение на наводненията, които обаче далеч не струват 2,8 млрд. лева).

Всъщност това, което служебното правителство в лицето на МФ е направило, е да отчете липсата на заложените приходи и да отпусне нови около 450 млн. лева разходи с аргумента, че това са вече поети ангажименти, които така или иначе трябва да се платят. Т.е. подходът е бил изцяло счетоводно-одиторски, като в цялото упражнение по актуализацията не се открива никакъв опит за овладяване на разходите и, поне в известна степен, консолидиране на бюджета и свиване на очаквания дефицит.

Единственото действие в тази посока е спирането на проекти по публичната инвестиционна програма за регионално развитие (т. нар. „Растеж и устойчиво развитие на регионите”), за които все още не са сключени договори с изпълнители и от които ще се спестят 130 млн. лева. Предвид липсата на договори обаче тази мярка е по-скоро техническа и не показва реално усилие по овладяването на разходите.

Огромното разочарование от така предложената актуализация е, че не се прави никакъв опит или дори предложение за консолидиране на бюджетните финанси и свиване на очаквания дефицит. Дори и да приемем, че всичките допълнителни разходи за около 450 млн. лева са крайно наложителни (което само по себе си е спорно), не можем да приемем, че нито един лев от разчетените разходи по оригиналния бюджет не може да бъде спестен.

Възможности за икономии винаги има и това експертите в МФ го знаят най-добре. Оправданията, че сегашното правителство е служебно и е на власт само за кратко, не са убедителни. Да, в момента няма парламент, който да гласува законови промени, но управление на бюджетните разходи (намаляване, прехвърляне от по-ниско приоритетни програми към по-високо приоритетни) може да се прави и с постановления на МС – както това се случи многократно през настоящата година, но в посока увеличение.

Освен това само след седмица ще има парламент и служебното правителство, като всяко друго правителство, би могло да предложи законови промени за свиване на разходите – било то като ги интегрира в предходните и  заключителни разпоредби на законопроекта за актуализация на бюджета или като внесе пакет от законопроекти за изменение на действащи закони, придружаващ проекта за актуализация.

Малкото оставащо време до края на годината също не е извинение – служебното правителство започна работа от началото август, т. е. оставаха близо 5 месеца до края на годината, в които можеше да бъдат намалени или замразени по-ниско приоритетни разходи. Краткият мандат на служебното правителство още по-малко го оправдава, предвид опита с предходното служебно правителство и съществуващия риск да не се сформира правителство след изборите на 5 октомври, което пък ще удължи мандата на сегашното правителство.

Ако трябва да обобщим, актуализация на бюджета безспорно е необходима заради неизпълнението на приходите, т.е. приходите трябва да се ревизират надолу до по-реалистичните им нива. Това стана ясно още след публикуването на бюджетните данни за април и май, които показаха сериозното изоставане на приходите от целите.

Големият въпрос около актуализацията, обаче, е в разходната част. Една по-разумна актуализация, която се грижи за здравето на публичните финанси, би потърсила възможности за икономии и свиване на по-нископриоритетни разходи с цел ограничаване на дефицита.

За съжаление, проектозаконът за актуализацията, в този му вид, представлява една счетоводна операция, която узаконява статуквото, без да прави какъвто и да е опит за консолидация. А това ще доведе до рязък ръст на държавния дълг тази година (до 28,4% от БВП или близо двойно само за две години), откриване на процедура по свръхдефицит от Европейския съвет срещу България и пренасяне на огромна тежест върху бюджета за 2015 г., който е още по-големият въпрос на дневен ред.