Все по-близо до "политически неизгодната" отмяна на ранното пенсиониране

Въвеждане на минимална възраст за военни и полицаи е стъпка в правилната посока и според икономисти. Калоян Стайков от Института за пазарна икономика каза за Investor.bg, че реформата е коствала много на ГЕРБ през 2013 година и отмяната й от кабинета „Орешарски“ е „несериозен подход“. От гледна точка намаляване на дефицита в системата решението е добро, продължи икономистът и напомни, че в момента системата изнемогва. „Щом дефицитът расте всяка година, значи нещо е сбъркано“, коментира Стайков.

Той посочи, че при разходопокривния модел, който се прилага у нас, приходите в системата зависят от броя работещи и времето, което те са активни на пазара на труда. Именно заради това стъпката за ограничаване на ранното пенсиониране е правилна посока, смята той.

За него стъпката ще оптимизира системата, а увеличаването на възрастта за всички групи работещи ще донесе равнопоставеност, тъй като цялата тежест в момента се поема от трета категория труд, където постоянно се повишава възрастта за пенсиониране.

Според Стайков на заявеното намерение на кабинета е редно да се гледа като на експертно предложение, тъй като подобна реформа се урежда законодателно и може да бъде приета или отхвърлена само от работещ парламент.

Бившият министър на труда от кабинета, който върна ранното пенсиониране за военните - Хасан Адемов, също беше противник на тази стъпка. Неговият коментар бе, че ранното пенсиониране е проблем на осигурителната ни система и са нужни мерки за ограничаването му. В системите - МВР, ДАНС, следователи, дознатели и др., има само изискване за 27 години стаж, а няма изискване за възраст, каза тогава той. И изтъкна и друг мотив - осигурителният риск, който се покрива с парите от пенсии, се нарича старост, а не младост, старостта се измерва с години, от тази гледна точка трябва да има и фактор възраст.

Отмяната на ранното пенсиониране обаче винаги е срещало отпор от страна на синдикатите. И КНСБ, и КТ „Подкрепа“ поискаха замразяване на условията за ранно пенсиониране по отношение на работниците, полагащи първа и втора категория труд.

Реформата трябва да бъда отложена за по-спокоен период, когато се знае кой командва и може да вземе трайни решения, според президента на КТ "Подкрепа" Константин Тренчев.

Политическият пазарлък по пенсионната реформа противопоставя работещите българи, коментира президентът на КНСБ Пламен Димитров.

Разходите за пенсии са нараснали два пъти за последните 12 години. Това обяви миналата есен Националният осигурителен институт в свой анализ. Разходите за пенсии за осигурителен стаж и възраст са нараснали с 3,5 милиарда лева, или над 2,5 пъти, отчете Институтът, като посочи, че основен фактор за ръста на разходите имат т. нар. „ранни пенсии“.

Средният размер на ранните пенсии е нараствал с по-голям темп от този при останалите категории труд. Данните на НОИ показаха, че през последните 13 години средната пенсия за военните и полицаите се е повишила от 143 лв. на 458 лв., а тази на останалите работещи се е увеличила от 95 лв. на 284 лв.

„Замразяването“ на покачването на възрастта за пенсиониране и отлагането на ограничаването на ранното пенсиониране са въпросите, за които България търпи най-много критики от ЕК и Международния валутен фонд (МВФ). ЕК препоръчва мерки за уеднаквяване на възрастта за пенсиониране на мъжете и жените, за контрол на отпусканите инвалидни пенсии и за ограничаване на ранното пенсиониране. Брюксел иска България да приеме дългосрочна стратегия за развитието на пенсионната система.

След като изминаващата година беше „година на пауза“ за пенсионната реформа, очаква се, че същинската такава ще започне от 2015 година. Още повече, че негативната демографска картина също поставя пенсионната система под натиск.