Кого ще стреснат руските санкции?

Най-засегнати в европейски мащаб ще бъдат производителите на плодове и зеленчуци, както и тези, работещи в сектор мляко – при сиренето и маслото близо 1/3 от износа на Общността през 2013 г. е бил за Русия (виж таблицата). От държавите-членки Литва (913,7 млн. евро), Полша (836 млн. евро), Германия (788,5 млн. евро), Холандия (526,8 млн. евро), Дания (377 млн. евро), Испания (323,6 млн. евро) и Финландия (283,4 млн. евро) ще понесат най-значителни загуби в абсолютно изражение, по оценки на DG Agri. Естествен буфер ще бъдат страните, граничещи с Русия (основно прибалтийските), които по обективни географски съображения имат значителна експозиция към източния си съсед. Ако се отчита общото производство на съответните храни в ЕС, обаче, е трудно да се говори за проблем от особен мащаб.

Въпреки това ЕС вече обяви мерки, насочени към омекотяване на последствията върху Общия пазар. Основните опасения са, че докато компаниите успеят да намерят нови пазари за продукцията си, свръхпредлагането на вътрешния пазар ще понижи крайните цени. Това, разбира се, е добра новина за потребителите, но е лоша за производителите. Средните цени на обезмасленото мляко на прах в ЕС от началото на годината до м. август са се понижили с 15% спрямо същия период на предходната година, на маслото – с 16%, на пълномасленото мляко на прах – с 18%, докато при сирената все още няма ясно изразена тенденция.

Понижение на цените се наблюдава и при свинското, телешкото и птичето месо спрямо миналата година. По-ниските цени се дължат на чисто пазарни фактори и най-вече на поевтиняването на основните суровини (зърнения и маслодаен комплекс, служещи за фураж) на международните пазари заради добрите перспективи пред реколтата в световен мащаб. Цените продължават да се движат около петгодишните си средни стойности, така че повод за паника на този етап няма.

Така или иначе Европейската комисия вече предложи приемането на четири нови регламента за подкрепа на млечния сектор. Мерките са насочени основно към финансирането на складиране на масло, обезмаслено мляко на прах и определени видове сирена, както и към удължаване на срока на публична интервенция на пазара на масло и обезмаслено сухо мляко до края на годината. По отношение сектор „плодове и зеленчуци” също бяха предложени мерки, свързани с изтеглянето от пазара на продукция и компенсация за небране и бране на зелено.

И все пак доколко основателни са тревогите?

От 30 януари тази година Русия наложи забрана на вноса на свинско от ЕС заради съмнения за африкански грип по свинете. Шест месеца по-късно не се усещаше криза на пазара – част от продукцията бе абсорбирана във вътрешния пазар, а доставките за Източна Азия (основно Япония, Южна Корея, Филипините и Тайван) чувствително се повишиха.

Отделно от това икономическата логика повелява, че дори стоките, които попадат в обхвата на забраната да бъдат заместени на руския пазар от алтернативни доставчици от Азия и Южна Америка, тези доставчици първо няма да могат да задоволят веднага цялото търсене от Русия, и второ, ще се конкурират с по-евтината европейска продукция на традиционните си пазари, като започнат да освобождават по този начин ниши.

Още един пример в това отношение е Норвегия, чиято рибна промишленост има значителна експозиция към Русия, но въпреки това в първия месец на санкциите отбелязва лек ръст на износа. Докато експортът на пъстърва и херинга спада с около 3%, а част от излишните количества се пренасочват към Украйна, Полша, Турция и Румъния, този на сьомга (който е по-съществен) бележи ръст с 3% през август спрямо август миналата година.

Друго опасение – че пониженото търсене на месо от страните с наложено ембарго от Русия ще потисне допълнително цените на фуражите, също трябва да се разглежда в горния контекст. По отношение на свинското роля играе и друг фактор – бушуващата от миналата година вирусна епидемия от диария по прасетата в САЩ, която вече взе 7 млн. жертви (от 65,2 млн. глави през 2013 г.) и доведе до скок в цената на свинското отвъд океана, отваря възможност за Канада да увеличи доставките за сметка на загубения руски пазар.

При мащаба на т.нар. „западни” икономики, механизмите за интервенция и възможностите за намиране на пазарни ниши в търсене на нова равновесна точка на световните пазари, значимостта на руските санкции вероятно ще бъде ограничена до минимум. Не бива да се отминават с лека ръка и позитивните ефекти от забраната – евентуално понижение на цените на храните в Европа ще се отрази благоприятно на покупателната способност на домакинствата, а освободените средства могат да се насочат към потреблението на други стоки, давайки тласък и на други сектори от икономиката.

Производителите ще имат стимул да повишат конкурентоспособността си, като оптимизират разходите и направят по-атрактивни продуктите си както на вътрешните, така и на алтернативни пазари. Русия може и да е интересен пазар заради нарастващата покупателна способност на населението си в последните години, но и преди да наложи ембарго ставаше все по-непредвидим партньор с малко или много своеволното налагане на търговски санкции на западните си партньори.

А миражите, които се привиждат в Москва на фалирали ферми, пренасящи проблемите си върху финансовия и банковия сектор в Европа, изглеждат далеч от действителността. В същото време, понеже вносът на храни от частни лица за собствена употреба все още не е забранен в Русия, финландските супермаркети отчитат ръст на оборотите, слагат двуезични етикети и се радват на автобусите с руски „туристи”.