Как ще се получават директни плащания от 2015 г.?

Министерският съвет одобри концепцията на Министерството на земеделието и храните за прилагането на директните плащания в България от 2015 г., съобщи агроминистерството. Предстои концепцията да бъде изпратена за одобрение в Брюксел.

Според концепцията през 2015-2020 г. няма да има прехвърляне на средства между директните плащания и Програмата за развитие на селските райони за новия програмен период (2014-2020 г.). Ето и какво предвижда новата концепция.

Преразпределително плащане

За да бъде избегната сегашната концентрация на средства от директните плащания в големите стопанства, се въвежда Схемата за преразпределително плащане. За първите 300 дка на всяко стопанство ще се получават допълнително 15 лв./дка към основните директни плащания, които са в размер на 30 лв./дка.

Бюджетът по схемата за 2015 г. ще бъде 55,889 млн. евро.

Тази мярка обаче създава риска големи стопанства да бъдат раздробени, за да се получават повече субсидии. Вчера производители предупредиха, че вече са създадени 16 хил. нови стопанства, единствено с цел усвояване на пари от тази мярка.

МЗХ съвместно с Държавен фонд „Земеделие“ засега се ангажират да разработят механизъм да не бъдат подпомагани стопани, които изкуствено са разделяли стопанството.

Таван на субсидията

Концепцията предвижда прогресивно намаление и таван на директната субсидия, която може да получи един земеделски стопанин. За да не отиват средствата само в големи стопанства, ще се прилага намаление от 5% за сумите между 150 000 и 300 000 евро и от 100% за субсидията над 300 000 евро.

От директните плащания, подлежащи на намаление, ще се изваждат разходите за заплати, данъци и социално осигуряване. Очаква се между 35 и 78 големи стопанства да бъдат засегнати от мярката, като от тях фермите с животновъден обект през 2015 г. са седем.

Така ще бъдат спестени между 2,7 и 6,4 млн. евро през отделните години и средствата ще отидат към ПРСР за мерки, свързани с развитие на животновъдство, зеленчукопроизводство, овощни и трайни насаждения, биопроизводство, пчеларство, етерични култури, подпрограмата за малки стопанства, с гарантирани бюджети.

Активни фермери

В следващия програмен период директните плащания ще бъдат отпускани само на активни фермери, регистрирани като земеделци. Няма да получават субсидии физически и юридически лица, при които над 50 на сто от земите са пасища, които не се обработват.

Директни плащания няма да получават фирми, които поддържат земи, но не за земеделски цели - летища, жп услуги, водни съоръжения, голф игрища и др., както се получаваше досега в периода 2007-2013 г.

Обвързана подкрепа

Уязвимите сектори ще бъдат подпомогнати чрез прилагане на Схеми за обвързана с производството директна подкрепа. През 2015 г. обвързаното с производството подпомагане ще бъде в размер на 13%, плюс 2% за производството на протеинови култури.

Около 205 млн. лв. ще бъдат разпределени в подкрепа на  недофинансираните сектори като зеленчукопроизводство, овощарство и животновъдство. В момента  се води спор между отделните сектори как точно да бъдат разпределени тези средства.

Най-малките ферми

Една от най-спорните мерки в концепцията е Схемата за дребни земеделски стопани. Директни плащания до 1250 евро ще могат да получават всички стопанства с размер поне  0,5 ха.

Според авторите на документа целта е да се повиши конкурентоспособността на малките стопанства, да бъдат допълнени доходите и дребните  стопани и да се повиши качеството на живот в селските райони.

Дребните стопанства трябва да отговарят на общите условия за получаване на директни плащания, а фермерите да са регистрирани като земеделски производители. Ще бъдат опростени изискванията за субсидиране.

МЗХ се ангажира да разработи механизъм да не бъдат подпомагани хора, за които е доказано, че изкуствено са си разделили фермите.

Млади стопани

За да навлязат млади хора в земеделието, са предвидени стимули чрез Схемата за плащане за млади земеделски стопани, които тепърва започват агробизнес.

През 2015 г. фермерите до 40 г. ще имат надбавка 25% от размера на субсидиите за площ. Надбавката ще важи за първите 30 ха от стопанствата. Плащането се отпуска за пет години.

В бъдеще за допълнително директно подпомагане на младите фермери ще бъде отделен бюджет до 2% от финансовия пакет за директни плащания.

Кандидатите за субсидия по схемата за млади стопани трябва да имат съответните професионални умения – образование в областта на селското стопанство, ветеринарната медицина, или висше икономическо образование със земеделски профил. Ако нямат, ще трябва да изкарат курс от поне150 часа.

Обвързана подкрепа за сектор „Тютюн”

Според концепцията България продължава да подпомага пряко сектор „Тютюн” и да финансира допълнително животновъдството - говеда и биволи.

Това ще става чрез преходна национална помощ. Тя ще се отпуска само на сектори, които през 2013 г. са били обект на национални доплащания.

Преходната помощ през 2015 г. може да е 75% от специфичните секторни финансови пакети, както са одобрени от ЕК за 2013 г. В следващите години преходната помощ е с 5% стъпка на намаление, т. е. за 2020 г. ще може да се предоставя 50% от пакетите за отделните сектори, така както са одобрени от Брюксел за 2013 г.

Специално подпомагане ще бъде насочено и към отглеждането на памук чрез плащане за хектар.

Зелени директни плащания

30% от  директните плащания ще се отпускат при спазването на задължителни екопрактики, благоприятни за климата. Това е задължително за всички държави в ЕС.

Фермерите ще трябва да изпълняват изисквания за диверсификация на културите, запазване на постоянно затревените площи и поддържане на екологично насочени площи.

С цел избягване на монокултурното производство стопанства с ниви между 10 ха и 30 ха трябва да отглеждат поне 2 култури. Стопанства над 30 ха следва да имат поне 3 култури. Основната култура не трябва да е на повече от 75% от обработваемата площ.

Държавата ще определи екологично чувствителни постоянно затревени площи в зоните по Натура 2000 и ще въведе забрана за разораване на тези площи от земеделските стопани. Фермерите не трябва да преобразуват и да разорават постоянно затревените площи. Държавата трябва гарантира, че съотношението на затревени площи спрямо общата земеделска земя не намалява с повече от 5%.

Поддържането на екологично насочени площи се прилага при стопанства с обработваема земя над 15 ха – от 2015 г. най-малко 5% от декларираната обработваема земя следва да е заета от екологично насочени площи. Те може да са: земя под угар; тераси; особености на ландшафта; буферни ивици; ивици по протежение на горски територии; площи с дървесни култури и др., но МЗХ още не готово със списъка.

В концепцията се отчита, че директните плащания ще продължат да бъде важен фактор за развитието на земеделието в България.