Единният банков надзор в ЕС – панацея или не?

Една от новините, оповестени след проведения Консултативен съвет при президента по-рано тази седмица, беше, че участвалите в съвета са се обединили около решението България да предприеме нужните стъпки за присъединяване към единния банков надзор или т.нар. Единен надзорен механизъм в рамките на ЕС.
 
Какво представлява единния банков надзор в ЕС?

Единният банков надзор е първият стълб или първата стъпка към т.нар. Европейски банков съюз, по чието изграждане започна да се работи след разразяването на кризата от края на 2008 г. и нейното разпростиране върху част от банките в ЕС, най-вече заради експозиции към държавен дълг на страни в дългова криза. Другите два стълба са общоевропейска схема за гарантиране на влоговете в банките и общ фонд за преструктуриране и подкрепа за проблемни банки.

Към момента единният банков надзор съществува само на хартия; официално той, в лицето на Европейската централна банка като надзорен орган на ниво ЕС, трябва да заработи от ноември месец тази година. Страните от еврозоната се присъединяват автоматично към единния надзор; всички останали членки на ЕС имат опция да изберат дали биха искали да се присъединят. (България, доколкото е известно, е първата страна, която официално е заявила  намерение да се присъедини към единния банков надзор в ЕС.)

Единният банков надзор е разписан в Регламент № 1024/2013 на Съвета от 15 октомври 2013 година (за възлагане на Европейската централна банка на конкретни задачи относно политиките, свързани с пруденциалния (системния - бел. ред.) надзор над кредитните институции). Условията и процедурите, по които страни извън еврозоната могат да се присъединят към единния надзор, са разписани най-общо в чл. 7 на този регламент и по-детайлно – в Решението на ЕЦБ за тясно сътрудничество с националните компетентни органи на участващи страни, чиято валута не е еврото.

Какви са стъпките оттук нататък?

За да може България да се присъедини към единния надзор, правителството трябва да изпрати официално уведомление до всички останали страни членки на ЕС, ЕК, ЕЦБ и Европейския банков орган (ЕБО). Българското правителство би следвало и да попълни специален формуляр, с който да уведоми ЕЦБ за своето искане (формулярът е добавен като Анекс 1 към по-горе споменатото Решение на ЕЦБ).

Искането за присъединяване трябва да се изпрати от страната членка до ЕЦБ поне 5 месеца по-рано преди желаната дата за присъединяване – т.е. ако сега българското правителство изпрати такова уведомление, то България ще може да се присъедини най-рано в края на декември. С други думи, реалистично това може да се случи най-рано от началото на следващата година, при това, ако дотогава изпълним условията за присъединяване.

Най-важното условие е да се приемат поправки в националното законодателство (в случая – Закона за БНБ), които да гарантират, че националният компетентен орган (т.е. БНБ) ще бъде задължен да приеме поисканите от ЕЦБ мерки по отношение на кредитни институции на местния пазар. Това също няма как да се случи преди ноември-декември, т.е. преди да има нов действащ парламент. Междувременно, БНБ трябва да предостави на ЕЦБ всичката информация за местните кредитни институции, която ЕЦБ е поискала, което също вероятно ще отнеме технологично време.
 
Какво ще се промени с надзора на банките в България?

Ако в крайна сметка ЕЦБ вземе решение да присъедини България към единния надзор, това означава, че ЕЦБ ще поеме отговорност за т.нар. значими кредитни институции (ако има такива, които да отговарят на критериите за значимост), дъщерните дружества и клонове на банкови групи, които се наблюдават на европейско ниво, плюс трите най-големи местни банки (според активите им), независимо от тяхната големина и от критериите за значимост. Отговорност за надзора върху всички останали банки на местния пазар ще продължи да носи БНБ, макар че тя ще работи „в тясно сътрудничество” с ЕЦБ и ще упражнява надзор по единна методика с ЕЦБ.

В случая на България към момента няма банки, които да отговарят на критериите  за значимост, а именно:

- активи над 30 млрд. евро – най-голямата местна банка има активи от около 6,5 млрд. евро към края на март;

- съотношение на активите към БВП на страната от над 20% (това съотношение за най-голямата банка на местния пазар е 16,3% по банковата статистика към края на март, съотнесена към БВП за 2013 г.);

- значимост на трансграничните дейности (т.е. когато банката е установила банкови дъщерни предприятия в повече от една участваща държава членка и нейните трансгранични активи или пасиви представляват значителен дял от общите ѝ активи или пасиви).