Регулаторът, който говори със сектора на някакъв странен език

Докато много хора роптаят срещу квалификацията на държавата като лош стопанин/регулатор, управляващите продължават да потвърждават това виждане, пише в свой коментар експертът Калоян Стайков от Института за пазарна икономика (ИПИ).

Икономистът се позовава на публикувания отчет за финансовото състояние на Електроенергийния системен оператор (ЕСО).

На първо четене се вижда, че финансовият резултат на дружеството – нетна загуба от 4,6 млн. лева, е по-добър в сравнение с предходната година, когато нетната загуба е 38,2 млн. лева. Подобрението обаче не се дължи на по-високите приходи, а на по-ниските разходи през годината.

Най-голям принос в това отношение имат разходите за разполагаемост, тъй като от началото на ценовия период 2013-2014 година (1 юли 2013 година - 30 юни 2014 година) цените за разполагаемост на почти всички производители бяха намалени.

Това обаче едва ли е единствената причина, тъй като задълженията на дружеството към свързани лица се увеличават с 28,6 млн. лева, а търговските задължения - с 32,2 млн. лева. .Данните показват още, че задълженията за други данъци се увеличават с 3,9 млн. лева.

"С други думи разходите на дружеството за счетоводната година намаляват, докато тези му задължения се увеличават с 64,7 млн. лева. Ако ги прибавим към текущите разходи на дружеството, излиза, че представянето на ЕСО през 2013 г. е значително по-лошо в сравнение с предходната година", коментира Стайков.

От междинния шестмесечен отчет на дружеството за първото полугодие на 2013 г. се вижда, че няма голямо разминаване между финансовите резултати със същия период на предходната година.

Приходите са с близо 15 млн. лева по-ниски, а нетната загуба – с близо 1,3 млн. лева по-висока. Това означава, че огромната разлика във финансовото състояние на ЕСО през 2013 г. в сравнение с предходната година е концентрирана изцяло във втората половина на годината.

Това не е изненадващо тъй като именно в средата на годината (от началото на ценовия период 2013-2014 г.) Държавната комисия за енергийно и водно регулиране намали таксата за достъп, която дружеството събира, от 6,48 лева/МВтч на 2,76 лева/МВтч, което е понижение от 57,4%.

Заедно с това бяха понижени и т.нар. "цветни добавки" към таксата за пренос, което стимулира износа и цялостния товар на мрежата, но е необходимо около двойно увеличение на товара, за да се компенсира загубата на приходи, което е невъзможно.

Ситуацията през първото тримесечие на 2014 година е още по-притеснителна, тъй като в края на 2013 година регулаторът намалява и таксата за пренос от 9,71 лева/МВтч на 4,15 лева/МВтч или с 57,2%.  Така за трите месеца на 2014 година приходите възлизат на 93,7 млн. лева в сравнение със 122 млн. лева. за същия период на предходната година, което е спад от близо 25%.

Резултатът не е изненадващ – нетна загуба от 13,4 млн. лева през първата четвърт на 2014 година в сравнение с печалба от 29,8 млн. лева за същия период на предходната година. Към тази загуба трябва да се прибави и ръстът на задълженията към свързани лица – 16,8 млн. лева и на други задължения - 37,8 млн. лева. На този фон намалението на търговските задължения с около 2 млн. лева е малко успокоение.

По този начин управляващи нагледно демонстрират как се фалира държавно дружество, което в същото време е и естествен монополист, тъй като е собственик на електропреносната мрежа на високо напрежение.

Популистките регулаторни решения от 2013 г. водят до сериозни загуби както за ЕСО, така и за цялата система. В същото време липсва ясен механизъм, а и перспектива, за финансовото балансиране на системата, което води до регулаторен вакуум, в който нито държавните, нито частните компании могат да работят добре.

Това, което се случва в сектора, показва недвусмислено, че управляващите продължават да отричат фундаментални икономически зависимости и вярват, че фиксирането на цените може да доведе до нещо добро. Всъщност ефектът ще е същият, като да държат топка под вода, която се надува – рано или късно тя ще изскочи с непредвидими последици.