БАН: Нови сливания на банки ще има до края на годината

До края на тази година ще има нови сливания на банки. Това прогнозират учени от Института за икономически изследвания при БАН, които представиха годишен доклад за икономиката на България. Новите сливания може да се очакват заради големите разлики в печалбите на банките през миналата година, заяви доц. Григор Сарийски от Института.

Припомняме, че през март вливането на Юниобнак ЕАД в Първа инвестиционна банка АД бе вписано в Търговския регистър. През май БНБ разреши на Корпоративна търговска банка АД да придобие Креди Агрикол България.

Като цяло според доклада на Института за икономически изследвания се очаква през 2014 г. да има известно съживяване на кредитирането и подобряване на качеството на кредитите.

Банковият сектор не е хомогенен, в момента 4 – 5 са водещите финансови институции, а останалите гледат пазара отблизо, заяви доц. Сарийски.

Той посочи, че продължава тенденцията активите на търговските банки да растат – от 59,09 млрд. лв. през 2007 г. те вече са 85,75  млрд. лв. Брутните кредити (без тези за кредитни институции) нарастват едва с 647 млн. лв., което е най-ниският прираст от началото на кризата. Половината от отчетеното увеличение (300 млн. лв.) е в резултат от нарастването на кредитите за бюджетния сектор.

През 2013 г. местният ресурс поевтинява, населението е настроено да спестява, а фирмите да се въздържат от бизнес начинания, за които са необходими заеми. Така на практика депозираните в банките пари не работят за икономиката, заяви икономистът.

Според данните, представени от него, в момента банките си отпускат взаимно заеми и държат готови пари за кредитиране.

Експертът коментира, че намалява интересът на банките към държавни ценни книжа. Той отчете, че финансовите институции намаляват с 4% тези активи, тъй като покупките при сегашните лихвени равнища са свързани с риск от отрицателна преоценка.

През 2014 г. банковият сектор ще продължи да е „касичка, без влияние върху оборотите в реалната икономика“, прогнозира Сарийски.

Учените не бяха единодушни за очакваните промени след измененията в Закона за потребителския кредит. Според  Сарийски възможността предсрочно да се погасяват кредити няма да доведе до положителен ефект, тъй като банките ще отговорят с нови компенсаторни механизми и ще се увеличи „кредитният туризъм“. Ще се стигне до концентрация на клиентите в няколко големи банки, като в същото време ще се увеличи недоверието между финансовите институции и потребителите, очаква той.

Според гл. ас. Борис Гюров от Института законовите промени може да „отпушат“ кредитирането.

Три сектора усвояват фирмените заеми

Според доклада на БАН финансовата задлъжнялост на фирмите в страната се превръща все повече в бреме за икономическото развитие и бизнеса. Очертават се няколко извода: намаляват темповете на кредитиране, променя се структурата на отпусканите кредити, затруднен е достъпът до заеми заради забавеното връщане на ДДС, непропорционално е участието в европрограми, несъразмерност на отпусканите кредити в зависимост от пазарния сегмент.

Учените представиха данни и за неравенствата в достъпа до банково кредитиране на фирмите. В момента три сектора усвояват 63,6% от отпуснатите фирмени кредити. Това са: „Търговия на едро, ремонт на автомобили и мотоциклети” (32,3%), „Преработвателна промишленост” (19.7%) и „Строителство” (11,6%). За всички останали 14 сектора в икономиката остават 2,62%.

Анализаторите предлагат законодателни промени за сектора - въвеждане на единен стандарт за кредитните договори без скрити клаузи и ясно обявяване на годишния процент на разходите по обслужване на кредита.
Според учените ефект ще имат и превантивни политики за намаляване на рисковете в банковата система. Такива са въвеждането на задължителни максимални прагове на съотношенията печалба/обем на кредита или оборот/обем на кредита.

Във връзка с дълговете на домакинствата учените отчетоха, че към края на миналата година заемите от банки са малко над 18 млрд. лв., а към нефинансовите институции надхвърлят 2 млрд. лв. Проблем обаче остава ниската финансова култура на българските граждани, но кризата сериозно е „отрезвила“ желаещите да вземат кредити. В доклада се предлага да бъде създаден закон за фалита на физическите лица, да има независим кредитен омбудсман и да се предприемат действия за повишаване на финансовата култура на населението.