БСК иска да се преразгледа солидарния принцип в здравната система

Разходите за болнична помощ през последните години се увеличават неоправдано. За периода 2008-2013 година разходите за лечебните заведения бележат ръст от 65 на сто, което в номинално изражение е 661 милиона лева повече, без да настъпват особени промени в здравния статус на населението. Това е един от изводите на Българската стопанска камара, посочен в анализ на тема „Здравеопазване – състояние, проблеми, решения“.

От камарата имат няколко конкретни предложения за промени в организацията и финансирането на системата. На първо място следва да се преразгледа прилагането на принципа на солидарността в осигурителната система, смята Божидар Данев. Той уточни, че системата на здравеопазването трябва да се обвърже с приноса на лицето в осигурителната система.

Данев изтъкна, че в момента законите позволяват „много лесно включване и изключване“ от здравната система за ползване на медицински услуги, което нарушава нейния солидарен и справедлив характер и руши доверието в нея. Според него системата трябва да се промени така, че осигурените лица да не поемат тежестта и да стават платци на тези, които не се осигуряват.

Припомняме, че в края на миналата година министърът на здравеопазването Таня Андреева заяви, че тези, които имат възможност и не плащат здравните си вноски, ще заплащат напълно лечението си в болниците, освен ако състоянието им не е животозастрашаващо.

Налице е свръхконцентрация на финансирането на болничната помощ, което деформира и разпределението на средствата за болниците по региони, отчита анализът. Около половината от общите средства за болнична медицинска помощ на НЗОК за 2013 година са изразходени в два големи града – София и Пловдив, констатира анализът. А в общо седем града (София, Пловдив, Варна, Бургас, Плевен, Стара Загора и Пазарджик) са концентрирани 71% от средствата за болнична помощ. За решаване на проблема от БСК предлагат създаване и управление на общ бюджет за всички публични средства, които се разходват за здравеопазване. По такъв начин ще се знае „кой, колко и за какво използва публични средства“, коментира Данев.

Бюджетът на Националната здравноосигурителна каса да се отдели от консолидирания бюджет на страната – управлението на финансовия ресурс на Касата да бъде отговорност на управителните органи на касата, искат още от работодателската организация. Това ще прекрати и практиката средства на НЗОК, тоест от здравни вноски, да се внасят във фискалния резерв или да се прехвърлят в бюджета на министерството. От организацията напомнят, че в периода 2010-2012 година държавата е ощетила здравната система чрез одържавяване на 1,4 милиарда лева под формата на излишъци от бюджета на Касата, чрез отклоняване от бюджета на НЗОК към МЗ на 340 млн. лв. през 2011 година и на още 100 милиона лева през 2012 година. На следващо място анализът посочва несъбраните здравни вноски от над 1,2 милиона души, които допълнително ощетяват системата.

В същото време държавата се опитва да компенсира намалените приходи чрез увеличение на прякото и косвено облагане, посочва се в анализа. Като трайна тенденция се отбелязва ръстът в постъпленията от осигурителни вноски да е в резултат само от увеличението на средния осигурителен доход, средния размер на пенсиите, на минималната и на средната работна заплата, увеличената ставка на вноската.

В анализа се цитират данни, според които за периода 2008-2013 година ставката за здравно осигуряване е увеличена с 33 на сто, таванът на максималния осигурителен доход – с 10 на сто, минималният осигурителен доход за самоосигуряващите се – със 75 на сто, средният осигурителен доход – с 30 на сто, средната работна заплата – с 48 на сто, минималната – с 41 на сто. И въпреки това приходите от здравни вноски не са нараснали с очаквания размер – през 2008 г. те са били 1,56 млрд. лв., а през 2012 година са 1,72 млрд. лв, тоест само с 11 на сто повече. В тази връзка от стопанската камара съветват да се определят източниците, от които да се осигурят необходимите средства и да не се финансират дейности, които не са свързани с медицинско обслужване на здравноосигурените. От БСК настояват да не се допуска Касата да финансира дейности, които са конституционно задължение на държавата, а разходите за обслужване на неосигурените да се поемат от държавата.

От камарата предлагат да се оптимизира структурата и броят на работещите в НЗОК, като персоналът в НЗОК да се намали най-малко с 50 на сто, а икономиите от средства за заплати да се ползват само за дейности, свързани с електронизация на системата. Същото предложение на организацията е валидно и за структурата и броя на персонала в Министерството на здравеопазването.

В рамките на определения бюджет МЗ финансира пряко 114 юридически лица на бюджетна издръжка – административни структури, здравни и лечебни заведения. Според анализа на камарата едва 28 на сто от разходите си министерството прави за субсидии за болнична помощ, а останалите са за персонал (38%) и за издръжка (34%), което мотивира исканата оптимизация.

Сред предложенията на организацията са и намиране на политическо решение за приватизацията на болниците, да се създаде независима система за рейтинг на болниците, да се реши проблемът със статута на болниците по отношение на финансирането и осигуряването на инвестиции, да се определи реалната осигуровка, която трябва да прави държавата за осигурените от нея лица и не на последно място електронизацията на здравната система да стане стратегически приоритет.