От синдиката припомнят, че все още има редица дискриминационни практики при наемането на работа. Жените във фертилна възраст се опасяват, че може да не получат определена работа поради предстоящо майчинство. Данните от национално представително изследване на равнопоставеност и дискриминация (МТСП) показват, че жените във фертилна възраст (30-39 г.) декларират най-рядко, че биха споделили истинските си намерения да имат дете при кандидатстване за работа (14,7%), посочват от КНСБ.
Възрастта, полът и етническият произход са най-често срещаните причини за отказване на работа. Наличието на малко дете или плановете за дете в близко бъдеще също са причини, които сравнително често се срещат като мотив за отказ на работа.
Все още съществуват определени нагласи, според които дадени професии са по-подходящи за определен пол. В секторите, в които преобладават жените, трудът е по-ниско платен (образование, здравеопазване, социални услуги, шивашка промишленост, търговия), или те заемат по-ниско платени длъжности.
Освен това жените са тези, които по-често и по-продължително отсъстват от пазара на труда поради майчинство и отглеждане на деца или други зависими членове на семейството, което се отразява както върху трудовия им доход, така и върху на техните пенсии. Размерът на пенсиите при жените е около 30% по-нисък от този на мъжете, допълват от синдиката. Неравенствата по пол в заетостта в комбинация със спецификата на социално-осигурителната система пораждат ситуация, в която бедността е феминизирана.
Според авторите на анализа са останали редица нерешени проблеми пред социалната и икономическата равнопоставеност на жените.
По данни на статистиката заетите жени в българската икономика в края на 2013 г. са близо 1,376 млн., като над 90,5% от тях са наети по трудови и служебни правоотношения. Коефициентът на заетост на жените (15+) е 42,5% и намалява с 2,8 процентни пункта спрямо 2008 г.(45,3%). През последните четири години заетостта при жените отчита загуба на 185 200 работни места, при обща загуба от 432 хиляди.
Жените работодатели са едва 25,7% в края на 2013 г., докато през 2012 г. този дял е 30,5%. Тези данни показват, че жената по-трудно започва свой бизнес, защото не е склонна да рискува, приема, че е пренебрегвана в бизнес средите и разполага с ограничен достъп до финансиране в сравнение с мъжете.
Данни от проведеното проучване на Сова Харис (1163 лица, 2012), показват, че 26,1% имат по-голямо доверие на мъже-предприемачи, собственици на фирми, докато едва 10,3% имат по-голямо доверие на жени-предприемачи, допълват от КНСБ.
Жените съставляват около 59% от новозавършилите висше образование, но малко от тях достигат до най-високите ръководни позиции във фирмите.
Средно 35,4% у нас са жените на ръководни позиции. Те преобладават при аналитичните специалисти (68,2%), при помощен административен персонал (72%), при персонала, зает с услуги за населението, охрана и търговия (58,3%).
Предоставянето на възможност за заемане на висши ръководни длъжности представлява стимул за жените да навлязат на пазара на труда и да продължат да работят, което спомага за увеличаване на заетостта особено на сред младите жените и за по-добро използване на техния потенциал като работна сила.
Остават нерешени проблемите с нископлатени отрасли, които са най-застрашени от последиците на икономическата криза. В такива у нас традиционно работят жените - шивашка, текстилна, обувна и кожарска промишленост, търговия на дребно, хотелиерство и ресторантьорство, социални дейности, обслужване на сгради и озеленяване, селско и горско стопанство. Като относителен дял общо те съставляват около 1/3 от всички наети на българския трудов пазар. Около 2/3 от наетите в нископлатените отрасли са жени, с работна заплата по-ниска от средната за страната.
КНСБ предлага да се предприемат целенасочени действия от страна на държавата за разработване на национална стратегия за съчетаване на семейния и професионалния живот;
разработване на мерки за осигуряване на достъп до обучение по време на родителски отпуск с оглед по-бързо интегриране след майчинство;
по-широко прилагане на гъвкавите форми на заетост за работещи с деца и със зависими членове на семейството;
да се договорят типови режими на работно време, които могат да се въведат за отделни работници или служители, по тяхно искане, за да съчетаят трудовия и семейния си живот;
допускане на възможност част от платения годишен отпуск (до 2 дни) да се ползва инцидентно, с уведомяване в разумен срок на работодателя при нужди;
осигуряване на качествени и достъпни услуги за отглеждане на деца и възрастни членове на семействата чрез програми и проекти, финансирани със средства от бюджета и от Европейския социален фонд;
синхронизиране на работното време на детските заведения с графиците на градския и междуградския транспорт, с графиците на работното време на предприятията и публичните организации от съответния регион;
въвеждане на стимули и механизми за насърчаване на публично-частното партньорство за решаване на проблемите за балансиране на трудовия и семейния живот;
насърчителни мерки за безработни родители с деца.
Като цяло синдикатът предлага да се провеждат активни политики и решения насочени към подобряване условията на труд на жените, без те да са обект на дискриминация и без да възниква противоречие между работа, семейство и личен живот.
Ако тези проблеми не бъдат решени, ще продължи да се задълбочава неравновесието между половете, което от своя страна ще се отрази върху икономическата активност на жените, кариерното им развитие и социален статус, коментират от КНСБ.