IMG Investor Dnes Bloombergtv Bulgaria On Air Gol Tialoto Az-jenata Puls Teenproblem Automedia Imoti.net Rabota Az-deteto Blog Start Posoka Boec Megavselena.bg

Какво да очакваме от Националната стратегия за висше образование?

Документът залага промяна в модела на финансиране - от пари за брой студенти към пари за качество на обучението

14:22 | 25.02.14 г. 5
Какво да очакваме от Националната стратегия за висше образование?

Безработицата сред завършващите висшисти у нас през последните пет години е едва около 4%. Тази окуражаваща статистика обаче се помрачава от факта, че голяма част от тях изобщо не работят на позиции, за които се изисква висше образование. В същото време 15 на сто от студентите, които стажуват в реална работна среда, започват работа при същия работодател, стана известно на форума "Бизнес и образование". Данните са на Министерството на образованието и науката, което работи по стажантски програми с повече от 40 000 студенти.

Целта е връзката с бизнеса да бъде разширена, а моделът на финансиране на висшите училища да бъде променен от пари за брой студенти към пари за качество на обучението, посочи зам.-образователният министър Иван Кръстев по време на форум, посветен на взаимодействието на бизнеса и образованието, съобщи БНР.

Близо 4 млрд. лева са отделени в бюджета за образование, което е с близо 13 млн. лева повече в сравнение с 2013 година. През последните 3-4 години бюджетът е почти без резки промени. 600 милиона евро се очакват по оперативната програма "Наука и образование" до 2020 година.

Националната стратегия за развитие на висшето образование трябва да бъде приета най-късно през май с основен приоритет промяна в модела на финансиране, посочи заместник-министърът Иван Кръстев.

Финансиране на качество, а не на количество. Осигуряване на по-прозрачно и по-ефективно управление на висшите училища, стимулиране на връзката на висшите училища с пазара на труда и с бизнеса като цяло. Инвестициите в образование не са просто израз на нашата надежда за бъдещето и на желанието децата ни да живеят по-добре. Инвестициите в образование са гаранция за това, че икономиката на страната в бъдеще ще бъде по-различна като структура, по-различна като философия и най-вече с по-голяма и по-висока добавена стойност, каза Иван Кръстев.

Все по-малко висшисти остават без работа през последните години, но все повече от тях работят не само не по специалността си, а дори и на позиции под техните образователни и квалификационни възможности. Според специалистите това означава, че висшето образование произвежда повече кадри, отколкото пазарът на труда може да поеме.

75% от завършилите се реализират на официалния български трудов пазар. Останалите 25%, вероятно част от тях са икономически неактивни, част от тях се реализират в сивата икономика, но допускаме, че голяма част се реализират в чужбина, казва Георги Стойчев от "Отворено общество". Той твърди, че има направления, половината от чийто капацитет се използва за подготовката на кадри за чужбина. Пример за това е медицината.

30% от студентите по медицина в момента са чужденци и около една четвърт от завършващите български студенти медицина никога не се реализират на българския пазар на труда, тоест около половината от студентите, които в момента учат медицина в България, по-скоро се реализират навън, допълни Стойчев.

След като заместник-министърът на образованието Иван Кръстев заговори за промяна в модела на финансиране, Георги Стойчев коментира: „Информиран избор от страна на кандидат-студентите. Това е най-важният фактор за промяна на висшето образование, същевременно най-подценяваният“, обясни той.

Всяка новина е актив, следете Investor.bg и в Google News Showcase.
Последна актуализация: 19:10 | 09.09.22 г.
Специални проекти виж още
Най-четени новини

Коментари

5
rate up comment 2 rate down comment 0
edimi
преди 10 години
В този ред на мисли, директен отговор на въпроса от заглавието - НИЩО!
отговор Сигнализирай за неуместен коментар
4
rate up comment 2 rate down comment 0
edimi
преди 10 години
Не знам кой "цвъка" минуси, като това е вярно. Само след година две, всички инженерни специалисти ще са толкоз кът, че ще им се реве на работодателите...
отговор Сигнализирай за неуместен коментар
3
rate up comment 1 rate down comment 1
edimi
преди 10 години
Някои оптимистични факти. В лицето на Наков/от Телериг/ в БГ има нови идеи свързани с образованието. Нещо като това което вече е модерно и по света - http://***.ted.com/talks/ken_robinson_how_to_escape_education_s_death_valley.html?source=facebook#.UwNDGUdw3lN.facebook. Трудно ще бъде да се пречупи консерватизма, това е ясно.Финансирането е едната страна. Модела е стар. Тази технологична младеж изпреварва с лесния си достъп до интерактивна информация. От там и следствията...Песимистичните факти са свързани с казаното от теб и още нещо, та част от сегашните млади преподаватели са продукт на същата скапана система, която бълва "незнайковци". Да не говорим, че "правилните" младежи учат навън и ще "влезнат" в обувките на бащи и майки. Тогава кому са нужни образовани хора в БГ и защо? Да бягат след като прогледнат?!? :)
отговор Сигнализирай за неуместен коментар
2
rate up comment 7 rate down comment 2
bgMan
преди 10 години
Какво да очакваме ли...?Ами поне 60% търтеи с висше образование и без никакви качества и познания.Особено на местата пълни с "феодални старци" русофили или други нагли корумпирани преподаватели.
отговор Сигнализирай за неуместен коментар
1
rate up comment 3 rate down comment 4
gvv3
преди 10 години
Качество - добре. Но и структурата на образованието също трябва да се промени. Ясно се вижда, поне за тези които се интересуват, че бизнеса има огромна нужда от IT, инженери, средни технически специалисти, фармацефти, доктори и изобщо технократи. В паралел на тези нужди много вишисти са без работа. Защо? Защото не учат това което се търси. Не може всички да ми стават мениджъри, икономисти и юрисити. А кой ще бачка тогава?
отговор Сигнализирай за неуместен коментар
Финанси виж още