Как и колко точно влияе икономическият растеж на ЕС върху българския износ?

Тези дни решихме да проверим и измерим връзката между икономическия растеж в ЕС като най-голям пазар за износа на България, от една страна, и износа на страната за общия пазар, от друга. Логичните очаквания са, че колкото по-висок е растежът на икономиката на ЕС, толкова и износът на България за общия пазар би следвало да бъде по-голям, т.е. връзката между двата показателя би следвало да е правопропорционална. Това се посочва в анализ на Десислава Николова, икономист в Института за пазарна икономика (ИПИ).

Другите два въпроса, на които потърсихме отговор, бяха:

1/ има ли известен лагов ефект в тази връзка, т.е. ако, например, ръстът на икономиката на ЕС се засили през първото тримесечие, това ще доведе ли до по-бърз растеж на износа от България за общия пазар през второто тримесечие?

2/ има ли причинно-следствена връзка от растежа в ЕС към износа на България за останалите страни-членки?

За целта построихме стандартен регресионен модел с една независима променлива - реален растеж на БВП в ЕС на годишна база, в който ръстът на износа на България за ЕС на годишна база съответно е зависимата променлива. За да проверим дали съществува лагов ефект, този модел впоследствие беше разширен с още една независима променлива, а именно – ръстът на икономиката на ЕС (на годишна база, сезонно некоригиран) за предходното тримесечие. Изследваният период е от първото тримесечие на 2008 година до третото тримесечие на 2013 година, а данните са тримесечни, т.е. включените наблюдения са 23.

Какво показаха резултатите от направения модел и приложените му тестове?

1/ Очаквано, наблюдава се силна правопропорционална връзка между растежа на икономиката на ЕС и ръста на износа ни за този пазар. Коефициентът пред ръста на БВП в ЕС е положителен (7,3) и статистически значим. Т. е., ако растежът в ЕС се ускори с 1 процентен пункт през някое тримесечие, то той би бил придружен от ускоряване на ръста на износа на България за ЕС средно със 7,3 пр. пункта. Тази връзка се вижда, между другото, и без регресионен модел, а именно от високата положителна корелация между двете серии (икономически растеж на ЕС и ръст на износа на България за ЕС).

2/ Не се наблюдава лагов ефект от ръста на икономиката на ЕС върху износа на България – т. е. лаговата променлива не е статистически значима, което ще рече, че положителната връзка се отнася само за същото тримесечие. С други думи, ако ръстът на икономиката на ЕС се засили през 1-вото тримесечие на годината X, то и износът на България за ЕС ще се засили (само) през същото тримесечие.

3/ Статистическият тест за причинно-следствена връзка на Granger (Granger causality test) показва убедително, че причинно-следствената връзка тече от ръста в ЕС към растежа на износа на България, но не и обратно.

Това, което може да се обобщи, е, че ръстът на износа на България за ЕС реагира много бързо на икономическия растеж в ЕС - още в същото тримесечие. Коефициентът на реакция е доста висок (над 7), т.е. при относително слабо засилване на растежа в ЕС през някое тримесечие се наблюдава доста по-голямо засилване на растежа на износа на България към единния пазар. Предвид очакваното от ЕК ускоряване на ръста на европейската икономика от прогнозните 0,5% за 2013 до 1,4% през 2014 г., това  би означавало (според нашия модел, ако грубо го приложим за годишни данни) средно засилване на ръста на износа ни за ЕС с 6,6 процентни пункта, т. е. ако миналата година износът ни за ЕС е нараснал с 9,1%, то през 2014 година би следвало да се ускори до близо 16%.