Икономическата сага около тютюна: държавата срещу частната собственост

Икономическият закон гласи, че ако се фиксира цена над нивото на „изчистване” на пазара (приемливата цена и за купувачи, и за продавачи), то продавачите логично преобладават, търсейки да се възползват от по-високата от реалната цена за стока им, докато купувачите се отдръпват, което формира излишъци - не цялата стока се реализира на пазара.

Ако фиксирате „ценово дъно” на доматите от 5лв. за килограм, а реалната „пазарна цена” е 3лв., да кажем, то със сигурност ще се формира излишък от нереализирана на пазара стока.

(Малка скоба. Точно това става и с непазарно определената „минимална работна заплата”, под която работодателят законово не може да пада при наемането на работници.  Тази минимална цена на труда, непозволяваща наемането под определен праг, генерира излишъци от работна ръка; или иначе казано – безработица. Минималната заплата засяга негативно именно онези, които се опитва да предпази - най-неквалифицираните, като ги изхвърля от пазара на труда, лишава ги от доход и възможност да придобият професионални умения и квалификация).

С други думи, ако едно ценово дъно е „ефективно”, тоест влияе върху пазара, вместо да се постигне целта да бъде защитен  производителят от спада на цените, то ще станем свидетели на непродадени излишъци, което ще компенсира изкуствено завишените цени и ще удари именно производителите, на които ужким се цели да се помогне.

Отбележете, че ценовото дъно” може и  да не е „ефективно”. Представете си, че минималната изкупна цена на доматите, заложена от политиците, е 20 стотинки килото, пазарът така и така предлага по-високи цени, така че мярката е само на хартия и не влияе на пазарния процес.

Държавни оценители, лицензионни режими, регистър на фирмите изкупвачи

Идеята за лицензионния режим на фирмите изкупвачи не е друго, освен правителствена бариера пред конкуренцията върху тази сфера на дейност и чисто и просто създава държавно подкрепен „олигопол”. Той пък ще бъде „отворен” само срещу съответните блага и икономически ползи за администриращите го.  А изкупната цена за производителите – както се вижда в годините преди либерализацията - логично ще е по-ниска, отколкото в условия на по-голяма конкуренция.

Тезата, че фирмите купувачи сформирали картел също е спорна. Картел, който би бил в ущърб на производители ще има само, ако държавата затвори пазара за външни играчи – в противен случай винаги ще влизат нови играчи, които ще подбиват основите му, предлагайки по-изгодни цени за изкупуването на тютюна. Не бива да се бърка търсенето на добра цена за стоката и услугата, която продаваме или купуваме със законовото право, дадено от държавата на някого да е единствен и без конкуренция.

В първия случай всеки на пазара търси най-евтините цени за покупка и най-високите за продажба. Всеки от нас иска възможно най-доброто заплащане на труда си. Същото е при фирмите изкупвачи – те търсят по-високи цени на продукцията си и по-ниски изкупни цени.

Не от алтруизъм след въвеждането на либерализацията изкупвачите повишиха цените, които предлагат на производителите  - конкуренцията между тях и самият пазарен процес го предизвика. Няма нужда от правителствена намеса, която да го „гарантира”.

Картелизирането на фирмите би било опасност само, ако държавната намеса даде непазарно преимущество на определени играчи, задушавайки конкуренцията. А подобно преимущество винаги подкрепено с репресивния държавен апарат – белезници, затвор и съд.

Нека да видим накратко и критиките от другите представители на политическата класа по отношение на мерките. От заявиха ГЕРБ, например, че нямало „стратегия за сектора” и европарите не са били насочвани правилно, за да имало „справедливи цени”. Пореден идеологически амок и проява на неприкрит плановизъм на друга „дясна” и либерална партия у нас, което отново доказва, че изходната точка на всички в политиката е една и съща – тотално отричане и непознаване на икономическата логика, примесени с див популизъм.

Да припомним, че именно от ГЕРБ въведоха 10-проценен данък за земеделските производители плюс увеличение 3-4 пъти на социалните и здравните осигуровки за стопаните, което е всичко друго, но е и „стратегия в полза на бизнеса.”

За финал: ако либерализацията е най-лошото нещо при пазара на тютюна, откъде накъде либерализацията е положителна за пазара на вентилатори, батерии, кексове или тоалетна хартия, да кажем? Че и тези производители искат по-високи цени на продукцията си, а ако попитаме заетите в сферата на културата и изкуството, здравеопазването, спорта, индустрията и туризма кой е приоритетния сектор за родната икономика… Дали ще получим еднозначен отговор?!

Ако либерализацията е лошо нещо, то значи ли, че алтернативата й е добро... А алтернативата, както стана дума, я знаем добре.

Завършваме с казаното в началото: мерките, които се обмислят към сектора, са икономически необосновани. Нещо повече, те са отявлено вредни за самите производители, а освен това са неефективни спрямо предварително заложените целите на политиците, които ги предлагат.

Подобни идеи и мерки не просто изкривяват пазарните стимули в конкретния сектор. Чрез тях държавата готви пагубна атака към основния институт, на който се основава обществото от свободните граждани – частната собственост и правото всеки да се разпорежда с нея както сметне за добре.