По-ниските публични разходи за лекарства – нож с две остриета

С решение на кабинета беше приет пакет от мерки за оптимизиране на разходите в здравеопазването, като се ограничават средства за медикаменти, плащани от здравната каса. Мотивът на управляващите е, че касата прави прекалено големи разходи за лекарствени препарати, а ресурсът, който се отделя за дейности за болничната и за извънболничната помощ, намалява.

Какво предвижда пакетът за ограничаване на публичните разходи за лекарства

Въвеждат се пределни цени на лекарствата при участието на фирми в търговете в лечебните заведения. На практика това означава, че фармацевтичните компании няма да имат право да продават лекарства на лечебните заведения, ако предлагат цени, по-високи от тези, одобрени от НЗОК.

Занапред касата ще има право да договоря колко ще струват лекарствата, както и отстъпки от стойността им - производителите ще трябва да дават задължително отстъпки на здравната каса от цените на онколекарствата. Наред с това отстъпките в цените на лекарствата ще бъде задължително условие и за включването на нови препарати в списъка с медикаменти, които НЗОК плаща.

Нови терапии в реимбурсния списък, за които плаща здравната каса, ще могат да се включват веднъж на две години, а не на една, както беше досега. Веднъж в годината ще се включват нови лекарства в позитивния списък на МЗ, които се плащат с публични средства.

Фармацевтичните компании обаче виждат сериозни рискове в посочения пакет. Според индустрията мерките само ще отложат във времето навлизането на нови медикаменти, ще се затрудни достъпът до лечение, а пациентите ще трябва да чакат до три години (според новите изисквания), за да получат иновативни терапии, реимбурсирани от касата.

Най-същественият пропуск в пакета мерки е липсата на възможност за навременна реимбурсация на нови медикаменти, каза за Investor.bg Деян Денев, председател на Асоциацията на научноизследователските фармацевтични производители.

Посочените мерки може да доведат до сериозно забавяне на лечението на пациенти, за които до момента не е имало лекарства, посочи той. „За да започне здравната каса да плаща ново лекарство за лечение на заболяване, според новите правила, пациентите трябва да чакат три години", каза той.

По повод отстъпките в цените на медикаментите Денев подчерта, че е нереалистично касата да договаря задължителни отстъпки за лекарствата. Припомняме, че и сега има възможност за договаряне на такива, но не е задължително.

От фармацевтичния бранш настояват за експертни срещи с представители на Министерство на здравеопазването и на Националната здравноосигурителна каса, на които да представят конкретни предложения за ограничаване на разходите за лекарства от страна на касата, без да се нарушава достъпът на пациентите до иновативни терапии.

Предложенията на фармацевтичните фирми

За лекарствени продукти за домашно лечение, заплащани напълно или частично от касата, се предлага медикаментите без аналог, които са включени в позитивната листа, но все още не се заплащат от НЗОК – заплащането им да започва от 1 януари на годината, следваща годината на включване на съответния продукт в позитивния списък.

За медикаментите без аналог, които вече се заплащат от НЗОК, се предлага ежегодно договаряне на отстъпки от стойността, отстъпки в натура или под формата на допълнителни услуги.

Идеята на индустрията е за споделяне на финансовия риск при навлизането на нова терапия, за да се гарантира бърз достъп на пациентите при отчитане на бюджетните възможности за съответната година.

По отношение на лекарствените продукти за лечение на злокачествени заболявания, заплащани от НЗОК, се предлага ежегодно договаряне на отстъпки от НЗОК. Според фирмите прилагането на предложения пакет от мерки ще осигури ръст на разходите на НЗОК за лекарства за домашно лечение до нива от 3 - 4% на годишна база; ограниченията в достъпа на пациентите до лекарствено лечение с цел контрол на разходите ще бъдат избегнати и ще намалее субективното усещане за повишаване на цените на лекарствата, поради увеличаване на доплащането.

Защо (не) трябва да се ограничават публичните разходи за лекарства

При представянето на пакета мерки здравният министър Таня Андреева коментира, че анализ на ведомството показал, че над 60% от бюджета на касата отива за медицински изделия и за медикаменти. А в същото време много малък е ресурсът, който се отделя за дейности за болничната и за извънболничната помощ. По думите на Андреева по света практиката е максимум 30% разход за лекарства от публичните фондове. „Ако не се вземат мерки, много скоро касата няма да покрива медицински дейности, а ще заплаща само лекарства и изделия, което е недопустимо“, аргументира мерките министърът. Според нея новите правила ще постигнат необходимата „нормалност“ в работата на НЗОК, така че да няма изненади, като търсенето на пари за болниците в края на всяка година.

Разходите за лекарства растат и това е нормално – това е позицията на асоциацията на чуждите фармацевтични компании. Публичните разходи за лекарства в България продължават да са най-ниските в ЕС, посочват от асоциацията, поради което пациентите доплащат най-много за лекарства и употребата на съвременни терапии, които дават възможност за по-добър контрол и лечение на заболяванията. Затова от организацията твърдят, че достъпът до лечение не трябва да се влошава още повече чрез приемането на ограничителни мерки, а НЗОК и фармацевтичните компании трябва да преговарят и да намерят начин пациентите у нас да се лекуват по-добре, при предвидим и планиран ръст на разходите за лекарства.

Според последни данни на международната компания IMS Health, която изготвя анализи за фармацевтичния пазар у нас и по света, за миналата година публичните разходи за медикаменти са 48%, като за последните три години се отбелязва ръст от 7%. Статистиката показва, че България остава на опашката по разходи за оригинални лекарствени продукти от общите разходи за здравеопазване сред европейските страни - в рамките на 11%.

От асоциацията на научноизследователските фармацевтични производители в България смятат, че следва да се увеличат разходите на държавата за лекарства, за да се понижи процентът на доплащане от пациентите.