Как ще усвоява евросредства агробизнесът през 2014 г.?

Директните плащания

До пълното изработване на мерките и одобрението на ПРСР от Брюксел, фермерите ще разчитат на директните плащания, които се очаква да са в размер 4,540 млрд. евро. 

В резултат на преговорите между Европарламента, Еврокомисията и Съвета по ОСП през октомври 2013 г. бе договорено през 2014 – 2020 г. да има по-голяма гъвкавост при прехвърлянето на средства между различните й направления.

Страните-членки ще имат възможност да прехвърлят 15% от директните плащания към програмите за селските райони, както и 15% от средствата за развитие на селските райони към директните плащания. За страни като България, Естония, Финландия, Латвия, Литва, Полша, Португалия, Румъния, Словакия, Испания, Швеция и Обединеното кралство тази сума се увеличава до 25%.

Една от съществените промени в Общата селскостопанска политика е обвързването на директните плащания с екологични цели.

Във връзка с налагането на таван на директните плащания е договорено той да бъде минимум 5% за суми над 150 000 евро с възможност за дерогация.

Тук обаче започва дебатът какъв да бъде таванът на директните плащания за България. Въвеждането на лимит по принцип се предлага, тъй като през сегашния период стана ясно, че 80% от земеделците си поделят едва 20% от директните плащания в селското стопанство. С други думи – по-голямата част от парите отива в малък брой производители, основно на зърно и затова сега се търсят механизми да не бъдат ощетявани останалите фермери.

Ивайло Тодоров коментира, че таванът, който би трябвало да се въведе в България, не трябва да е по-малък от 500 хил. евро. Целта на предложението е да бъде засегнат възможно най-малък процент от земята – тоест минимална площ да остане несубсидирана. „Много често, когато се говори за тавани, се коментират сумите за крупни производители. Но при таван от 150 хил. евро 20% от земята в България ще остане несубсидирана”, аргументира се той.

Зам.-министърът на земеделието Явор Гечев не се ангажира с конкретна сума, но заяви, че ще пресметне какви ще са последствията при въвеждането на едно или друго ограничение и как то ще се отрази то на бизнеса. „2014 г. е преходна по отношение на подпомагането, тогава ние трябва да си изясним политиката”, допълва Гечев.

Подобно е мнението и на Ангел Вукодинов – според него, преди да се определи таван на директните плащания, трябва да се анализират специфичната ситуация в България, обработваемите площи, демографските проблеми и обезлюдяването на селските райони.

„Личното ми мнение е, че таванът от 5% за суми над 150 000 евро е поносим”, твърди той.

Точно заради директните плащания обаче Общата селскостопанска политика търпи особено сериозни крити от страна на икономисти и анализатори. Преди дни на дискусия за бюджета на ЕС икономистът от Института за пазарна икономика (ИПИ) Николай Вълканов заяви, че директното подпомагане убива предприемаческия дух. Като доказателство той посочи спада в цените на зърното през тази година и реакцията на зърнопроизводителите, които изпаднали в „шок и ужас”, въпреки че спадът в цените би трябвало да е очакван от тях пазарен риск.

В анализ, публикуван на сайта на ИПИ, той изчислява, че плащането на площ води до неравнопоставеност между секторите в селското стопанство, концентрирайки финансовите стимули в отглеждането на зърнени и технически култури, където отиват 81% от субсидиите.

Според него прехвърлянето на 15% от средствата за директни плащания към ПРСР ще доведе до значително по-равномерно разпределение на финансовите стимули и “замразяване” на стимулите за разрастване на свръхедрите стопанства на базата на подпомагане. Анализаторът препоръчва плащанията да бъдат обвързани с произведена и реализирана продукция (литър мляко, килограм месо, тон плодове/зеленчуци), с цел изсветляване на търговията.

Дори според него може да се обмисли таван на ДП от 100% за горницата над 150 000 евро с проверка за свързани лица и произход на капитала.

Засега това е само препоръка, тъй като е възможно да стане е обратното – до 25% от средствата за ПРСР да бъдат прехвърлени към директните плащания.

Като представител на зърнопроизводителите Ангел Вукодинов коментира, че „съвременното земеделие трябва да се прави по модерен начин, да има висока производителност, което изисква големи площи”.
 

Каква беше 2013 година според Вас – кои са ключовите събития и какви са очакванията Ви за следващата година? Какво ще движи пазарите? Ще влезе ли биткойна в живота на масовия потребител? Ще има ли корекция на фондовите борси и ще изтеглят ли САЩ монетарните стимули?

Пишете ни на info@investor.bg и може да спечелите книга –един от най-добрите подаръци на всички времена. Очакваме ви!