БСК: Българската икономика се оттласква от дъното

По отношение на бизнес плановете за 2013 г. най-сериозна активност фирмите планират във връзка с разработването на нови продукти и услуги (62,5%), търсенето на нови пазари (59,4%) и увеличаването на обема на производството (54,7%). В същото време готовност да инвестират в иновации, марки и патенти са декларирали едва 33,3% от анкетираните, което е парадоксално в контекста на желанието за развитие на нови пазари и продукти.

Обръща се тенденцията спрямо 2012 г. по отношение на намерението на фирмите да ползват европейските фондове за развитие на своята дейност. 59% от анкетираните планират да кандидатстват през 2014 г. с европроекти, 25% нямат подобно намерение, а 16% все още не са решили. За сравнение, през 2012 г. планове за кандидатстване по европроекти са декларирали едва 24% от анкетираните, докато преобладаващото мнозинство (67%) не са имали подобни намерения.

Остават силно негативни настроенията по отношение на тежките процедури за кандидатстване, управление и отчитане на проекти (29,4%), както и съмненията в обективността на оценяването на проектните предложения (24,7%). Сред причините за отказ от канадидатстване за европейско финансиране са и липсата на ресурс за авансово финансиране на проектите (24,7%) и липсата на квалифициран човешки ресурс за разработка и управление на проекти (10,6%).

Спрямо 2012 г. силно намалява процентът (от 17,9% през 2012 г. на 4,7% през 2013 г.) на посочилите като проблем липсата на достатъчно информация за възможностите за кандидатстване.

Анкетата отчита запазване на нивата на престъпността, корупцията и сивата икономика, както и спад на регулаторната тежест през 2013 г. Според анкетираните най-често случаи на корупция се наблюдават при обществените поръчки (вкл. по европейските проекти) – 82%, съдебната система – 73%, здравеопазването – 64%, и управлението на регулаторни режими – 59%, а най-незасегната от корупционни практики е системата на образование (12,5%).

Спрямо предходното проучване (за 2012 г.) практически във всички посочени сфери е отчетен ръст на корупционния индекс, като най-сериозно е увеличението при МВР/КАТ, данъчното обслужване и контрол, контрола по спазване на трудовото законодателство, обществените поръчки и управлението на регулаторни режими.

Нивата на корупция в съдебната система и здравеопазването остават без промяна. 

Сред институциите традиционно най-високи оценки получават данъчната администрация (31%), местната власт (28%) и президентската институция (28%). На другия полюс остават съдебната власт (11%) и Народното събрание (13%). Лидер по неодобрение е парламентът (78%), следван от съдебната власт (67%) и Президента (58%). Действащото правителство събира 56% неодобрение и 24% подкрепа.

Действията на изпълнителната власт за преодоляване на негативните ефекти от икономическата криза са оценени от анкетираните негативно, като най-много негативи събира правителството „Борисов“ (72%), следвано от правителството „Орешарски“ (45%) и правителството „Райков“ (31%).

Всеки трети (30%) дава положителна оценка за дейността на настоящото правителство, а предходните две се ползват с одобрението на едва 14-16% от анкетираните.