Металургията е засегната от все по-големите дефицити на „изчезващи професии”

Едно от големите предизвикателства пред сектор „Металургия” са нарастващите дефицити на така наречените „изчезващи професии”, които са непривлекателни за младите хора или не са обхванати от образователната система. Това се посочва в Анализ на компетенциите на работната сила в сектор „Металургия“-2013 г., разработен от БСК.

Съвременната металургична индустрия в България има съществен принос в националната икономика, с над 10% относителен дял в произведената промишлена продукция и над 15% в стоковия износ. Поради изключително експортната насоченост на производството, от износа и вноса на металургични продукти през 2012 г. се формира положително търговско салдо от 3,5 млрд. лева, се посочва в анализа.

След икономическите промени и смяната на собствеността се промени и структурата на българската металургия. Днес основен дял в показателите имат производителите от цветната металургия – мед, олово и цинк, прокат и изделия от цветни метали. Нашата страна вече е фактор в този стратегически за всяка икономика сектор, произвеждайки над 10% от медта и 4-5% от цинка и оловото на ЕС(27).

Постиженията на предприятията от черната и цветна металургия са резултат от направени инвестиции в нови технологии, екология, условия на труд, енергийна ефективност.

Секторът в икономиката на България

Сектор „Металургия” е структуроопределящ за българската икономика, с висок дял в промишленото производство - над 10% от БВП.

Основните производствени мощности са продуктово и технологично обновени, внедрени са съвременни технологии и съоръжения, продължават инвестициите в екология и енергийна ефективност, в усвояване на нови продукти.

Преструктурирането на работната сила е в завършващ етап, осъществени са най-необходимите промени в организацията на работа и в броя на заетите. Независимо проблемите по отношение на бизнес средата, цените на суровините и енергоносителите, и намаляващите вътрешни пазари металургичният сектор има доказан потенциал за растеж. Затова съществено намаление на работната сила в близък и средносрочен план не се очаква.

Състояние на работната сила

Броят на заетите в сектор „Металургия” през 2012 г. по данни на НСИ е 12 121 души, като се запазва трайната тенденция на понижаване от 2008 г. насам. Преобладават заетите на възраст от 45 до 54 години, като най-малък е делът на заетите на възраст над 65 години, следван от възрастовата група от 15 до 24 г. Традиционно, делът на заетите мъже в сектора е значителен – 76,7% през 2012 г.

С навлизането на новите технологии се увеличава делът на специалистите, техниците и приложните специалисти.

Все по-голям става процентът на заетите, които се определят като „квалифицирани работници” – над 40%, и „машинни оператори” - над 15%. Расте и броят на специалистите и техническите кадри за сметка на неквалифицирания и без специална професия персонал. Очаква се тази тенденция да продължи и в следващите години.

Не се очаква значителен ръст на броя на заетите лица в сектора.

С право на пенсиониране от втора категория – към момента 58 години за мъжете и 55 години за жените, може да се очаква, че през следващите 3 до 5 години над 1600 мъже и над 450 жени ще овакантят работни места в предприятията, което представлява 16,9% от заетите в тях.

Анализът показва две тенденции:

Повишава се търсенето на квалифицирани специалисти със средно професионално образование – както по металургия, така и в професиите, свързани с поддръжка на съоръженията (в електрическата част, механиката и автоматизацията на производството). Необходими са също висшисти с икономическа насоченост.

В сектора трябва да се привлекат млади специалисти, които да получат допълнително обучение на работното място, за да се осигури приемственост и да се ограничат рисковете от овакантяване на много работни места в сравнително кратки периоди.

Доходи

Средната работна заплата в металургията е по-висока от средната за страната. При средна месечна заплата от 633 лв. общо за преработващата промишленост, в металургичния сектор тя е два пъти по-висока - 1281 лв. След спад от 123 лв. или с 12% през 2010 г. спрямо предходната година, през 2011 г. има ръст от 113%, а през 2012 г. – със 110%.

Изпреварващо заплащане в индустрията се отчита в секторите за добив на нефт и газ, за производство на рафинирани нефтопродукти, както и в енергетиката. Голяма част от фирмите в тези сектори фактически имат монополно положение в българската икономика и не работят в реална конкурентна среда.

Ключови знания на заетите в сектора

Компютърното управление на процесите и автоматизацията на производството вече поставят приоритет върху дигиталните компетенции дори на по-ниските нива на квалификация.

Мерките по опазване на околната среда и осигуряване на безопасни условия на труд налагат промени в нагласите на работещите, което е дълъг процес.

За по-голяма оперативна ефективност се изисква активно участие на ръководителите и специалистите в управлението, което налага развиване на ръководните им компетенции, познанията им по бюджетиране, планиране и управление на хора.

Всички водещи предприятия в сектора имат утвърдени политики по обучение и развитие на персонала си, в което ежегодно инвестират.

Недостатъчна е практическата подготовка и в средното, и във висшето образование. Това често води до разминаване между представите и очакванията на младите кандидати за работа и реалната работна ситуация, в която попадат.

Крайно необходимо е да се повиши значително ефективността на обучението по дигитални компетенции – предимно работа с MSOffice, както и специализирани програми. На този етап учебните програми  осигуряват слаба подготовка в това отношение.

Сравнително слаба е и езиковата подготовка, което в условията на глобална икономика, работа с международни клиенти и доставчици, е сериозна пречка за професионална реализация.

Най-характерното в металургията на настоящия етап е бързата промяна в технологиите и включването на високите технологии в различните етапи на производство или в целия процес. Намалява влиянието на пряко участващите в производствения процес и броят на такива работни места. Засилва се ролята и участието на тези работници, които имат знания и умения да управляват „умни” процеси и съоръжения дигитално от пултове за управление и наблюдение.

Това е валидно особено за непрекъснатите процеси, при които производствата и участъците стават все по-безлюдни. Това е една от причините при ръст в производството паралелно да намалява броят на заетия персонал, което е много характерно за добивната/екстрактивна металургия.

Сега най-висок дял имат квалифицираните работници, които „извършват работата си на ръка, или с помощта на ръчни или други инструменти”, но се засилва трансформирането на тези длъжности в машинни оператори, които имат опит за „управление и наблюдение на промишлени машини, съоръжения и оборудване”.

Ще се засили ролята и функциите на „техници и приложни специалисти”, като техните компетенции ще се разширяват с изисквания за добра компютърна грамотност, умения за работа с приложен софтуер, системни познания за производствените и бизнес процеси и познания по чужди езици.

Компютъризирането на цели технологични/поточни линии ще доведе до появяването и на нови групи професии/длъжности в областта на информационните и комуникационните технологии – системни администратори и разработчици, оперативни техници, техници на компютърни мрежи и системи и др.

Ще намалява персоналът без специална квалификация. Той ще остане най-уязвим по отношение на заплащане и сигурност на работното място.