Подобряване на здравето на населението до средните за Европа стойности, увеличаване на продължителността на живота на българите с две години, намаляване на детската смъртност с 30%, намаляване на неравенствата с 30%, повишаване на икономическото и социалното благополучие на гражданите.
Това са част от целите, заложени в Националната здравна стратегия 2014-2020, публикувана във финалния си вариант на сайта на Министерството на здравеопазването.
Изброените приоритети са: профилактиката с акцент върху хроничните заболявания, реформата в спешната помощ, промени в системите на финансов контрол, създаване на интегрирана информационна система, гарантиране на надеждна система на здравно осигуряване, детското здравеопазване, кадровата политика към медицинските специалисти и подкрепа на научната дейност и иновациите.
За тяхното постигане от министерството е набелязало множество мерки. Сред тях са: нарастване на публичните разходи за здравеопазване като процент от БВП (до около 4,8%), увеличаване на функциите на семейните лекари и професионалистите по здравни грижи, преминаване от клинични пътеки към диагностично-свързани групи (ДСГ), изплащане на здравни вноски в пълния им размер от страна на държавата.
Здравната система трябва да се преориентира от болничната към доболничната медицинска помощ, пише още в документа. Заложена е и промяна в системата на направленията, за да се избегне тяхното лимитиране, увеличаване на броя на дейностите, които личните лекари трябва да правят и цените на тези дейности, улесняване на специализациите по обща медицина и периодична акредитация на общопрактикуващите лекари.
По отношение на промените при здравното осигуряване са планирани мерки като демонополизация на НЗОК, въвеждане на публично-частното партньорство в сектора, приемането на много високи критерии за частните фондове и създаването на гаранционен фонд. Предвижда се и ревизия на пакета от услуги, заплащан от касата и засилване на обществения контрол при изразходването на публичните средства.
Реформата в болничната помощ предвижда преразглеждане на методиката, определяща здравната карта. Залага се повишаване на критериите за нивата на компетентност на лечебните заведения, откриване на отделения за продължително лечение и рехабилитация, както и дневни стационари. Споменава се за приватизация на болничната дейност, особено на места с недостиг на кадри и ресурси, и създаването на рейтингова система за болничните отделения в страната.
Записано е и повишаване на заплащането на медициците до средните за Европа нива. Ще се увеличат местата за учащи за професионалисти по здравни грижи и ориентиране към университетското лекарско образование спрямо липсата на кадри. Предвижда се и либерализация на режима за започване на специализация, а също така и създаване на единен регистър на кадрите.
преди 10 години Объркано е заглавието. Да се чете:"Здравната трагедия до 2020 г. предвижда ръст на разходите за здраве от БВП" отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 10 години До 2020 има малко повече от един мандат .Изброените реформи са за 10 мандата . отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 11 години ХА-ХА-ХА - писна ни от голи думи, нищо незначещи фрази и стратегии на хартия без реално покритие...Всичко звучи добре написано, но по-важно е кой и как ще го изпълни. Иначе е "dust in the wind". отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 11 години ХА-ХА-ХА - писна ни от голи думи, нищо незначещи фрази и стратегии на хартия без реално покритие...Всичко звучи добре написано, но по-важно е кой и как ще го изпълни. Иначе е "dust in the wind". отговор Сигнализирай за неуместен коментар