Ниска е скоростта на реформите за оптимизиране на:
- образователната система, въпреки заложеното увеличение от около 100 млн. лв. Икономическото възстановяване и осъществяването на основни структурни промени изискват и адекватно подготвена работна ръка и възможност за бърза преориентация на пазара на труда;
- здравната система. При одържавено управление на осигурителната система се задълбочава хроничният дефицит на Здравната каса без подобрение на здравните услуги и липса на ясна времева рамка за необходимите промени. В бюджета на НЗОК за 2014 г. е заложен дефицит от 440 млн. лв. за болнична помощ, 4,7 млн.лв. по-малко от необходимото за лекарства и 22,6 млн. лв. по-малко за онкологични лекарства.
Не са предвидени около 300 млн. лв. забавени плащания към доставчици. Отново е планиран излишък от 105 млн. лв., с който присвоените от държавата средства на НЗОК достигат 2 млрд. лв. (вкл. тези от предходните години).
Поради неизпълнение на задълженията на НАП, от години се задържа на високо равнище броят неосигурени лица. Не се променя подходът и не се прилага комплекс от мерки (законодателни, икономически, социални, информационни) към лицата, които не плащат здравни вноски. Липсват решителни мерки за въвеждане на е-здравеопазване, като платформа за подобряване на ефективността на здравната система, не се остойностява основният пакет от здравни дейности, гарантиран от бюджета на НЗОК. На тази основа ежегодно следва да се осигурява необходимото финансиране за гарантиране на този пакет, като се предостави достъп до тази информация на осигурените лица;
- пенсионната система. Налице е стопиране на реформата и съхраняване на дефицита в общественото осигуряване на високи нива. Не подкрепяме заложеното административно увеличение от на 340 лв. на МРЗ и МОД (Приложение 1 към Бюджета на ДОО). БСК предлага отново сключване на договор между МФ и БНБ за инвестиране на средствата на международните пазари и инкасиране дохода в т.нар. Сребърен пенсионен фонд, вместо в приход на държавния бюджет.
- системата на социалното подпомагане остава дълбоко нереформирана при ръст на социалните разходи с 8,4% или със 174,7 млн. лв. до 2253,1 млн. лв. Следва да бъдат предприети структурни и функционални промени за повишаване на ефективността на социалните плащания и предоставяни услуги за подобряване на пригодността за заетост, намаляване на безработицата и равнището на бедност. Под защита трябва да бъдат поставени приоритетни целеви уязвими групи, в т.ч. подрастващи в семействата с ниски доходи, възрастни и хора с увреждания.
По отношение на хората в работоспособна възраст системата на социално подпомагане следва да се преструктурира като допълваща спрямо осъществяваните политики на пазара на труда, за активизиране на хората, ползващи социални помощи, за придобиване на квалификация и трудови навици, като при отказ от работа, обучение или допълващо образование да бъдат ограничавани и спирани предоставяните социални помощи.
Проектът на Закон за държавен бюджет на Република България за 2014 г. следва да бъде придружен от пакет предложения за структурни реформи, съответстващи на предвиденото дефицитно финансиране и увеличен таван на държавния дълг, които да разширят т. нар. фискално пространство и осигурят подкрепа на основните фактори за догонващ икономически растеж през следващите години, се посочва в анализа на БСК.