Езиците и часовите пояси са различни, но от Турция и България до Бразилия символиката на протестите е една и съща.
Маските на Гай Фоукс, въздигащите се палаткови лагери, газовите маски и шлемовете идват в отговор на използването на сълзотворен газ като едно колективно наказание. Написаните на ръка слогани и младостта на протестиращите се противопоставят на държавната власт и на официалността на старите колективни протести, пише в свой коментар за BBC икономическият редактор Пол Мейсън.
И именно младежите са основните протестиращи и на трите места.
В истанбулския парк „Гези“, поне преди да бъде блокиран от полицията, имаше ученици, които идваха редовно, всеки следобед на малки групи, сядаха на малкото останала трева и започваха да си правят домашните.
Снимките, които пристигат от Сао Пауло, показват същото.
И в двата града родените в постидеологическата ера хора използват каквито символи могат, за да разкажат историята на това да бъдеш модерен, граждански и недоволен: националното знаме и тениски на местни футболни отбори се срещат доста често както в Истанбул, така и в Сао Пауло.
Но какво задвижва тези движения?
При предишни протести във Великобритания и Южна Европа през 2011 г. отговорът е ясен. Цяла генерация млади хора видя как икономическите ѝ надежди се сриват. Те ще бачкат докато минат шейсетте, излизайки от университетите с дългове към банките, припомня Мейсън.
Сега положението е различно. Социалните медии позволяват протестите да се организират бързо, да се реагира скоростно на репресиите и да се води успешна пропагандна война, заради което традиционните медии и машинациите на правителствата изглеждат смешни.
В същото време те насърчават „хоризонталната“ структура на самите протести. На „Таксим“ рядко може да се види 60-хилядна организирана тълпа. Протестите в Сао Пауло следват по-общ модел на няколко групи и организиране на аморфна мрежа от хора, които просто си изберат къде да се появят, какво да напишат на своите плакати и какво да правят след това.
В Истанбул много млади и добре образовани хора се оплакват, че парите отиват при корумпирания елит. Много от тях обясняват, че въпреки професиите си на лекари, инженери, IT специалисти и т.н., не могат да си позволят да имат свое жилище.
В Сао Пауло оплакванията са по-социални. „По-малко стадиони, повече болници“, пише на един от плакатите на протеста. Увеличаването на цената на транспорта, съчетано с решението на правителството да отдели повече средства за провеждането на Световното първенство по футбол през 2014 г., е това, което предизвика протеста.
Въпреки по-малкия си размер протестите в България, които в сряда доведоха до оставката на спорния ръководител на държавата агенция за сигурността (ДАНС) са характеризирани със същите проблеми, които обединяват протестите в много страни. Те вече не са само заради бедността, а и заради корупцията, фалшивата демокрация и готовността на елита да грабне лъвския пай от богатството, генерирано от икономическото развитие.
Накратко - както през 1989 г., когато стана ясно, че хората от Източна Европа предпочитат индивидуалната свобода пред комунизма, днес капитализмът се идентифицира с върховенството на необясними елити, липса на ефективен демократичен контрол и репресивна полицейщина.
И както показаха събитията от последните три години, обикновените хора без идеологически подбуди са тези, които намират начин да се противопоставят на това, заключава още Мейсън.