Сезонните бизнеси са ахилесовата пета на Южна Европа

Страните от Южна Европа се превърнаха в болния човек на Европейския съюз, докато северните страни се сочат за пример за подражание. Фундаменталните различия между Испания, Португалия, Италия, Гърция и Кипър от една страна и Германия, Холандия, Финландия, Дания и Австрия от друга обаче са климатични.

Топлият южен климат създава условия за сезонни бизнеси като летния туризъм и зеленчукопроизводството, които увличат южните икономики в нерентабилни сектори. Те са нерентабилни защото създават краткосрочна заетост (няколко месеца в годината) и нямат висока добавена стойност. За разлика от тях северните страни са принудени да развиват целогодишни дейности, което всъщност се оказва тяхното печелившо предимство.

Индустрията и животновъдството са сред секторите, които осигуряват целогодишна заетост и именно на тях залага Северна Европа.

Картина подобна на страните от Южна Европа има и в България, където летният туристически сезон е дори още по-кратък, едва три месеца. Съпътстващите проблеми са много. На първо място се създава скрита безработица, защото работещите в летните курорти нямат какво да правят през останалите 9 месеца. На второ място тези работници остават неквалифицирани, защото за три месеца не могат да се развият добри умения. Всеки гост на български летен курорт знае, че персоналът е събран от околните села и градове и изискванията към способностите са твърде ниски.

От неквалифицираните летни туристически работници страда както качеството на туристическия продукт, така и самите работници, защото на практика те остават трайно безработни и бедни (9 месеца в годината са без сигурна работа).

В България и другите страни от Южна Европа сезонната работа преобладава много повече отколкото в Северна Европа. Колкото и странно да звучи топлият климат на Южна Европа е като отровна целувка за икономиките в района.

Германските работници работят по 12 месеца в годината и натрупват умения, които водят до по-високо заплащане. Нещо което южните им съседи не могат да направят за 3-6 месеца в годината. Сезонната работа е свързана със сезонно пътуване, което нарушава ритъма на живот, например временно разделя семействата.

За да може един сезонен работник да получава адекватно заплащане, той трябва да получава заплата от 3 000 лв. на месец, за да компенсира 9-те месеца в които не работи. При такава заплата обаче всеки български сезонен бизнес би станал неконкурентоспособен.

Именно затова в България често се чуват гласове за развитие на балнеоложкия туризъм, който е целогодишен. Планинските курорти всячески се опитват да развиват и лятна активност, но тя остава на десетки пъти по-ниски нива от зимната.

В този смисъл България трябва да изведе поуки от структурните проблеми на икономиките в Южна Европа и да развива целогодишни бизнеси като индустрия, животновъдство и балнеоложки туризъм. Не трябва да се стимулират летния и планинския туризъм, както и зеленчукопроизводството, лозарството и овощните култури, които са сезонни и създават скрита безработица. А също така не позволяват и механизиране.

Така България ще може да има „Северна“ икономика в Южна Европа.

Чисто климатично страните от Северна Европа би трябвало да имат високи разходи за отопление през зимните месеци. На практика обаче в съвременния свят разходите за лятно потребление на енергия за климатици в Южна Европа и зимното за отопление в Северна Европа са равни.