Българските еврооблигации поскъпват с 1,5% след аукционa, което ги прави успешни

България издаде дълг за 950 млн. евро при доходност 4,436%, показва официално съобщение на Министерството на финансите. Цената на пласираните облигации е 99,182% от номиналната, а лихвения купон 4,25% годишно.

Купувачи са повече от 360 инвеститори, като общата стойност на заявените облигации е над 6 млрд. евро, съобщават от ведомството.

Покупките по региони са, както следва - от Великобритания за 25%, Германия 17%, Австрия 13%, Азия 9%, САЩ офшор 9%, Швейцария 7%, Франция 5%, Италия 5%, други 10%. По видове инвеститори съставът е 43% за инвестиционни фондове, 19% за банките, 14% за застрахователни и пенсионни фондове, 12% за хедж фондове, 6% за централни банки и 6% за други инвеститори.

Български инвеститори не са били класирани. Датата на издаване е 2 юли 2012 г., а на падеж - 9 юли 2017 г.

"Силната инвеститорска реакция и доброто участие в тази сделка показва кредитната сила на България, доказана от нейните стабилни макроикономически показатели и забележителния напредък по отношение на фискалната консолидация и финансовата стабилност. С настоящата емисия България впечатляващо се завърна на международните капиталови пазари след последното си явяване през 2002 г.", се казва в официалното съобщение на Министерството на финансите.

Традиционно при успешни емисии има спад на доходността (ръст в цената на облигациите) веднага след провеждането на аукциона. Това отваря пътя за нови емисии при по-добри условия.

В нашия случай търсене за облигациите има при 4,15-4,20%, а предлагането в момента е при 4%. Интересното е, че търсенето при доходност от 4,15-4,20% се е появило още вчера на обяд, преди предлагането да приключи.

Сметките показват, че облигацията е поскъпнала с 1,5% за ден, тъй като понижението в доходността с 0,3 процентни пункта (от 4,44 до 4,15%) се умножава по срока на книжата (5 години).

Ако държавата беше продала на цена от 4,15% щеше да спести около 14 млн. евро, тоест да получи толкова в повече.

По интересното е, че държавата е продала книжата доста по-евтино, отколкото на аукционите за 5 годишни ДЦК в евро, емитирани на вътрешния пазар.

На 13 февруари 2012 г. държавата продаде книжа за 35 млн. евро при доходност от 3,47%, а на 27 февруари 2012 г. продаде за 50 млн. евро при доходност от 3,5%. Общо продажбите на вътрешния пазар са за 85 млн. евро, спрямо  950 млн. евро вчера.

Купувачите на ДЦК са банките, пенсионните фондове, застрахователите, Фонда за гарантиране на влоговете в банките и други, като те не са допуснати да купуват от еврооблигацията, пласирана вчера. Може да се предполага, че ако те бяха участвали в търга, то доходността щеше да бъде по-ниска.

Деформацията на пазара е налице. Българските банки са длъжни да купуват ДЦК, ако желаят да участват в разплащанията с бюджетни пари. Фондът за гарантиране на влоговете в банките също е длъжен да купува ДЦК.

Кой да купи от българските еврооблигации за 950 млн. евро е решено от Министерството на финансите, като изборът му е да даде печалбата на чуждите инвеститори, класирайки ги при 4,436% и ограничавайки местните инвеститори, класирайки ги при 3,5% на аукционите за ДЦК.

С това правителството ясно показа, че иска да има два пазара на държавен дълг, вътрешен - където с непазарни похвати получава ниска доходност и външен, където местните играчи не са допуснати.

Дали подходът е успешен?

Може да се спори. От една страна два пазара е по-лошо от един, защото на практика два малки са по-неликвидни от един голям. Едва ли чуждестранните купувачи на българските облигации биха си казали „държавата е задължила българските банки, пенсионни фондове и Фонда за гарантиране на влоговете да купуват от еврооблигацията, за да свалят доходността“.

На практика тя е свалена дори без допускането на нашите купувачи в рамките на вчерашното предлагане. От 350 пункта над доходността по германските облигации (около 4,75%), тя е свалена на 320 пункта (около 4,44%).

Оставянето на печалба в инвеститорите ще им остави едно добро усещане от България и при следващия аукцион те ще развържат кесиите си по-лесно.

Затова предоставеният бонус на чуждите инвеститори е по-скоро успешна инвестиция в положителна репутация.

В крайна сметка, можеше да имаме провал, ако след аукционът доходността по книжата ни не се беше понижила (съответно цената не се беше повишила, както в случая с 1,5%).

Ситуацията е подобна на IPO на акции, като свеж пример е провалът на Facebook, който трудно ще продаде нови акции, след като цената им се срути с 20% след проведеното IPO. За сметка на това пътят за нови емисии пред България е открит.