Така първите доставки на газ бяха изместени за 2017 г. Промяната беше обяснена с необходимостта от договаряне на доставките на природен газ от Каспийския регион и региона на Близкия Изток. Същевременно от компанията оператор отбелязаха, че процедурите по Оценка на въздействието върху околната среда (ОВОС) „напредват“.
През юни пък министърът на икономиката, енергетиката и туризма Трайчо Трайков, заедно с министри от другите страни-участнички в проекта, подписа в Турция споразумението за политическа подкрепа на проекта за газопровода „Набуко”.
С документа се установява благоприятен регулаторен транзитен режим по законодателството на ЕС и Турция, защита на газопровода от потенциално дискриминационно законодателство и законова и административна подкрепа за по-нататъшното му осъществяване.
Новото споразумение обаче не ускори, поне засега, реализацията на проекта. Дори малко след това имаше изказани съмнения от енергийни експерти, че е възможно новият срок за изграждане на „Набуко“ да не бъде спазен.
В отговор през октомври от компанията оператор декларираха, че „графикът за реализация на проекта за газопровода „Набуко“ зависи от наличието на свободни количества газ, затова се изчаква решението на консорциума за газовото находище „Шах Дениз II” в Азербайджан“. Очакването продължава и досега.
Равносметката
Дори да се спазят новите срокове за реализацията на „Набуко“, неговото изграждане изостава с три години от първоначалните планове и с две години от пускането в експлоатация на „Южен поток“.
А според първоначалните намерения, и по двата газопровода трябваше да тръгне синьо гориво през 2014 г.
В най-общи линии основните причини за забавяне на строителството на „Южен поток“ са по-скоро административни – свързани са с изпълнение на изисквания на европейското законодателство, включително изготвяне на документите по ОВОС, даване на разрешения за преминаване през определени територии и други.
При проекта „Набуко“ спънките са от друг характер. Те касаят основно въпроса за осигуряването на доставките на природен газ и донякъде – набавянето на средства за финансиране на строителството му по време на икономическа криза.
Значението на двата газопровода е твърде голямо както за България, така и за Европа. Затова очакванията са, че през 2012 г. ще бъде намерено разрешение ако не на всички, то на повечето въпроси, бавещи реализацията им.