Експерти: Проблемите на европейските банки са шанс за българските

Владислав Панев, председател на Съвета на директорите на УД Статус Капитал:

За хората, които следят тези процеси, това отдавна не е новина. Банките връщат част от задълженията си към своите собственици не от вчера, а горе долу от началото на финансовата криза. Сигурно е, че ще продължат да го правят и занапред.

Дали причина за това са намалелите възможности за кредитиране или точно обратното, изземването на средства намалява кредитната активност на банките, е като спора за яйцето и кокошката. Важни са резултатите. А те са много слаб ръст на предоставените заеми и високи лихви.

Оттам няма как да очакваме сериозно покачване на потреблението и на цените на недвижимите имоти например. Колкото до банковата стабилност, както каза един известен банкер, кризата в Гърция няма да доведе до фалити на банки у нас. Причините за такива обаче биха могли да са вътрешни, ако нивото на лошите кредити продължи да
се покачва, а финансирането (включително от държавни фирми) към определени банки спадне рязко. Вече сме свидетели на годишни лихви по депозити от над 8-9%, което не говори за стабилност на системата.

Стефан Асенов, консултант:

От началото на кризата  е факт затрудненото осигуряване  на външно финансиране за банковата  система, както в частност на България, така и за целия регион. Това ограничение изкара на преден план, като основен фактор съотношението на депозити към кредити. По този начин отпусканите кредити станаха функция на новопривлечените депозити от вътрешния пазар.

Едновременно с това наблюдавахме и две тенденции. Първата беше свързана с  рязкото увеличение на привлечените депозити в банките от българските  домакинства, които към края на месец  септември 2011 г. достигнаха 30,53 млрд. лева. А по този начин и надвишиха  с повече от 11 млрд. лева задълженията на населението към същите институции.

Втората тенденция е, че според данни от платежния баланс всеки месец страната напускат около 100 млн. евро от изтеглени депозити на чужденци (т.н. нерезиденти). По този начин за две години и половина привлечените средства от банките майки намаляват с около 5 млрд. лева и остават близо 11,5 млрд. лева.

Тези данни говорят, че вече е факт възстановяването на привлечените средства от българските банки към техните майки в умерени размери. Връща се един ресурс, за който няма подходящи инвестиционни възможности в момента и често пъти е по-скъп от привлечения от местния пазар.

Положителното е, че през този период банките успяха да компенсират  портфейлите си с ресурс, привлечен  от България. Също така тези действия спомогнаха и те да не се свръх капитализират  допълнително при ограниченото им предлагане на кредити. С други думи, тези действия имат и положителен, дори оздравяващ ефект за банковата ни система.

За да не настъпят стресове, БНБ поддържа все още изискването  от 12% капиталова адекватност за първия стълб на банките при изискван минимум от 8%, което в комбинация с валутния борд е допълнителна застраховка. Така също БНБ още през 2009 г. успя да сключи споразумение с банките майки да не изтеглят ресурс от дъщерните си поделения в България. Това споразумение е в унисон с призива на Световната банка към европейските финансови институции да гарантират, че ще задържат позициите си в региона. Като прибавим, че банките ни са на печалба, наличните 1,3 млрд. лева във ФГВБ и редовното изплащане на вноските на банките към него, можем да заключим че банковата ни система е стабилна.

Ако погледнем данните  от икономиката обаче, там картинката не е розова. Според данни на БНБ  делът на кредитите и вземанията с просрочие над 90 дни в края на септември 2011 г. е достигнал 14,45%.

Ограниченото кредитиране  на нива над средните за Европа и  рязкото увеличение на депозитите (това е негативен индикатор, който  говори за несигурност в населението  и бизнеса за бъдещето) ограничава потреблението, намалява инвестициите и дърпа икономическия растеж назад. Потреблението, което е  основен индикатор за ръст на икономиката и е пряко свързано с излизането от кризата, продължава да намалява и през септември. Според предварителните данни на месечна база спадът му е от 0,3%, а на годишна от 3%.

Негативни сигнали идват  и от строителния бранш. Там спадът на месечна основа е 0,7%, а на годишна от 11,6%.

Не на последно място трябва да добавим и факта, че за втора година поред ще бъдем в тройката на страните в ЕС с най-висок ръст на безработицата.

Всички тези негативи не могат да бъдат компенсирани от плахите  ръстове в промишленото производство и износа.

Няма да е изненада ако следващите 2-3 години в страните от периферията на ЕС, включително и  България, растежът се забави и намали за сметка на централноевропейските. Например над 13% от износа ни е към тези страни, а около половината от него към Гърция. При очакването потребителското търсене в тези държави да намалява, следователно и износа ни ще бъде дръпнат надолу. Неслучайно японската банка Nomura смята, че „България е с "много висок" риск за икономическия растеж, което я прави най-застрашената в региона от дълговата криза. Освен това страната е една от четирите в Централна и Източна Европа (включително Русия и Украйна) с най-висок риск за изтегляне на капитали от западноевропейските банки.“

Ще охладят ли банките майки българската икономика, като изтеглят още средства заради дълговата криза?

Ако приемем, че няма да има  апокалиптични сценарии от типа неконтролируем фалит на Гърция (около 50% от финансирането на банките майки към дъщерните се пада на гръцките) и/или разпад на еврото, смятам, че българската банкова система е с достатъчно резерви и капитализация да се справи.

Що се отнася до икономиката, да, подобен сценарий ще я охлади допълнително.

Конкретните изражения могат  да бъдат различни: увеличаване на лихвите по депозитите, което ще доведе до допълнително оскъпяване и  ограничаване на кредитирането; някои  банки да променят условията по вече отпуснати и усвоени кредити; допълнителен натиск над фондовата борса и недвижимите имоти; задълбочаване спада на потреблението; намаление на износа и т.н.

Разбира се всички тези хипотетични  негативи ще зависят до голяма степен и от поведението на правителството и регулаторните органи. При правилна и навременна политика и реакция, тези негативи могат да бъдат намалени значително. А отражението върху хората, бизнеса и икономиката минимализирано.