Турция, Румъния и Македония дърпат българския износ от началото на 2011 г., показват изчисления на Investor.bg на база данни на НСИ за първото полугодие на годината.
Търговското ни салдо с Турция се подобрява с 493 млн. лв. и е положително в размер на 730 млн. лв. за първата половина на 2011 г., като износът ни се увеличава с 652,6 млн. лв. на годишна база до 1,81 млрд. лв.
Така Турция е страната, която допринася най-много за нашия БВП (като размер на нетния износ). И важното в случая е, че има място за подобрение, тъй като БВП на Турция нарасна с 8,8% на годишна база през първото полугодие.
Турция представлява и начин за избягване на зависимостта ни от износа към страните от Западна Европа и ЦИЕ, където има опасност от рецесия.
Прави впечатление, че през първото тримесечие на годината износът за Турция е съставен основно от суровини. 24% от него е рафинирана мед и медни сплави в необработен вид, 20% е нефтени масла, 11% са скрап на чугун, желязо и стомана. Следват: 6% цигари и пури, 3% слънчоглед, 2,4% овце и кози, 2% необработено олово, 2% необработен цинк, 2% кабели и жици, 1,7% плочи от дървесни частици и т.н.
Данните на НСИ показват подобрение на търговското салдо с Белгия с 551,2 млн. лв. до плюс 715,6 млн. лв. за първото полугодие на 2011 г. Износът за Белгия е за 1,1 млрд. лв. за първото полугодие на 2011 г., тоест по-малък от този за Турция (1,8 млрд. лв.).
Износът ни за Белгия включва 23,2% нерафинирана мед, 16,1% остатъци и отпадъци от благородни метали, 10,7% гъстомери, ареометри и други подобни плуващи инструменти, 10,7% семена от рапица, 6,9% сурови тютюни, 3,1% птиче месо, 2,8% електрически акумулатори.
С 493,1 млн. лв. се подобрява салдото ни с Германия за първото полугодие на 2011 г. спрямо първото полугодие на 2010 г., като отрицателната му величина се стопява до само 48,1 млн. лв. Германия е номер 1 по размер на българския износ с 2,29 млрд. лв. за първото полугодие.
В износа ни за Германия с дял от 8,8% са костюми, сака, рокли, поли, панталони, 7,5% - рафинирана мед и медни сплави, 4% - хладилници, фризери и други, 3% - кабели и жици, 2% - пътнически автомобили и автомобилни превозни средства за транспорт на хора, 1,85% - арматурни артикули и устройства за тръбопроводи, котли, резервоари, вани и подобни съдове, 1,6% - фотографски плаки, 1,6% - плосковалцивани продукти от желязо.
Румъния също допринася за българския БВП, както с румънските туристи, така и с рязкото подобрение от 324 млн. лв. в търговското ни салдо със северните съседи до плюс 185 млн. лв. Износът ни за там е 1,67 млрд. лв., което прави страната третата по-големина експортна дестинация след Германия и Турция.
Със 198,9 млн. лв. се подобрява салдото ни с Перу до минус 31,4 млн. лв. за първото полугодие на 2011 г., но износът ни за там е едва 2,3 млн. лв. за първото полугодие на 2011 г., а от тази страна внасяме основно медни и цинкови руди и кафе.
Номер 6 по подобрение на търговското салдо е друг съсед - Македония. Салдото ни с нея се подобрява със 137,1 млн. лв. и за първото полугодие вече е 170,8 млн. лв.
Най-силно влошаване на салдото отчитаме с Русия, като дупката се отваря с нови 1,1 млрд. лв. до 3,45 млрд. лв. за първото полугодие на 2011 г. поради повишаване на цените на енергоносителите.
С 214,3 млн. лв. се влошава търговското ни салдо с Гърция и става отрицателно в размер на 38,9 млн. лв. за първата половина на 2011 г. Причината е кризата, разразила се в страната.
Влошаване на търговското салдо отчитаме и с Украйна (увеличение със 187 млн. лв. до минус 781 млн. лв.), със Сингапур (170 млн. лв.), Италия (141 млн. лв.) и други.
Данните ясно показват, че Турция е един от двигателите за българската икономика, че кризата в Гърция се отразява неблагоприятно на търговията ни с нея и че ръстът в цената на петрола, въглищата и природния газ води до увеличаване на дефицитите ни с Русия и Украйна.
През второто полугодие на 2011 г. цените на петрола се понижиха с около 15% спрямо първото, когато петролът сорт брент например беше достигнал над 120 долара за барел, а сега цените му са около 100 долара за барел. Подобен тренд в цените имат и руските петроли, поради което търговското ни салдо може да се подобри в следващите месеци.
Общо търговското ни салдо за първото полугодие на 2011 г. се подобрява с 1,4 млрд. лв. на годишна база и е отрицателно в размер на 2,27 млрд. лв.
Спрямо страните от ЕС подобрението е с 1,46 млрд. лв. и отрицателното салдо е само 508 млн. лв.
Със страните от ОНД обаче отчитаме увеличение на отрицателното салдо с 1,37 млрд. лв. и то достига минус 4,29 млрд. лв. за полугодието.
Данни за износа, вноса и търгоското салдо по страни за първото полугодие на 2010 и 2011 г.
Страни и групи страни | Износ (FOB) | Внос (CIF) | Търговско салдо (Износ - Внос) | |||
---|---|---|---|---|---|---|
2011 | изм. на г. база | 2010 | 2011 | 2011 | изм. на г. база | |
млн. лв. | млн. лв. | млн. лв. | ||||
ЕС | 11597,2 | 3521,6 | 10042,0 | 12105,3 | -508,1 | 1458,3 |
Общо | 18851,5 | 5424,1 | 17098,5 | 21123,8 | -2272,3 | 1398,8 |
ОИСР (без ЕС) | 2409,9 | 874,2 | 1371,3 | 1679,2 | 730,7 | 566,3 |
Белгия | 1098,1 | 588,8 | 344,9 | 382,5 | 715,6 | 551,2 |
Германия | 2286,4 | 875,6 | 1952,0 | 2334,5 | -48,1 | 493,1 |
Турция | 1811,5 | 652,6 | 911,8 | 1081,1 | 730,4 | 483,3 |
Румъния | 1666,9 | 593,8 | 1211,8 | 1482,0 | 184,9 | 323,6 |
Перу | 2,3 | -4,5 | 237,1 | 33,7 | -31,4 | 198,9 |
Македония | 424,2 | 161,4 | 229,1 | 253,4 | 170,8 | 137,1 |
Полша | 393,4 | 161,4 | 345,0 | 381,9 | 11,5 | 124,5 |
Франция | 753,4 | 224,0 | 579,0 | 693,7 | 59,7 | 109,3 |
ЮАР | 119,1 | 112,7 | 7,3 | 18,8 | 100,3 | 101,2 |
Дания | 103,0 | 56,2 | 97,0 | 80,4 | 22,6 | 72,8 |
Австрия | 371,3 | 125,1 | 635,3 | 687,6 | -316,3 | 72,8 |
Чехия | 195,9 | 73,6 | 333,9 | 342,1 | -146,2 | 65,4 |
Португалия | 70,9 | 50,6 | 67,3 | 52,6 | 18,3 | 65,3 |
Нидерландия | 333,4 | 127,8 | 470,7 | 541,7 | -208,3 | 56,8 |
Канада | 47,0 | 22,7 | 46,8 | 18,5 | 28,5 | 51,0 |
САЩ | 259,5 | 113,0 | 129,8 | 192,9 | 66,6 | 49,9 |
Малта | 54,0 | 49,8 | 5,8 | 14,5 | 39,5 | 41,1 |
Великобритания | 358,6 | 97,2 | 260,2 | 320,1 | 38,5 | 37,3 |
Финландия | 27,0 | 6,1 | 77,1 | 54,5 | -27,5 | 28,7 |
Индия | 93,5 | 46,0 | 41,6 | 59,3 | 34,2 | 28,3 |
Виетнам | 11,7 | 1,9 | 40,4 | 16,5 | -4,8 | 25,8 |
Бразилия | 36,4 | 10,1 | 67,4 | 59,5 | -23,1 | 18,0 |
Иран | 63,0 | 8,9 | 6,3 | 2,8 | 60,2 | 12,4 |
Египет | 141,4 | 27,0 | 13,4 | 28,5 | 112,9 | 11,9 |
Босна и Херц. | 37,7 | 7,7 | 6,3 | 5,1 | 32,6 | 8,9 |
Норвегия | 32,6 | 9,6 | 6,1 | 8,6 | 24,0 | 7,1 |
Грузия | 169,4 | 57,5 | 161,2 | 212,5 | -43,1 | 6,2 |
Естония | 11,8 | 3,9 | 3,0 | 3,7 | 8,1 | 3,2 |
Хърватия | 119,2 | 8,1 | 21,8 | 27,0 | 92,2 | 2,9 |
Япония | 18,9 | 3,5 | 64,4 | 65,1 | -46,2 | 2,8 |
Тайван | 22,2 | 5,2 | 50,1 | 53,1 | -30,9 | 2,2 |
Люксембург | 21,4 | 1,8 | 11,9 | 13,6 | 7,8 | 0,1 |
Неуточнени | 6,4 | 0,3 | 15,8 | 17,1 | -10,7 | -1,0 |
Унгария | 264,8 | 96,9 | 553,2 | 653,7 | -388,9 | -3,6 |
Швейцария | 111,6 | 28,5 | 152,1 | 184,8 | -73,2 | -4,2 |
Литва | 25,0 | 3,3 | 22,7 | 30,7 | -5,7 | -4,7 |
Латвия | 18,9 | 4,2 | 8,8 | 17,8 | 1,1 | -4,8 |
Швеция | 108,0 | 44,4 | 80,7 | 131,6 | -23,6 | -6,5 |
Кипър | 48,7 | 12,3 | 23,5 | 43,3 | 5,4 | -7,5 |
Индонезия | 10,1 | -2,5 | 13,5 | 20,8 | -10,7 | -9,8 |
Aлбания | 43,7 | -14,0 | 10,3 | 17,3 | 26,4 | -21,0 |
Ирландия | 13,1 | 4,4 | 45,7 | 73,2 | -60,1 | -23,1 |
Израел | 41,5 | 14,7 | 108,3 | 151,1 | -109,6 | -28,1 |
Словения | 120,8 | -8,7 | 126,8 | 151,3 | -30,5 | -33,2 |
Република Корея | 83,1 | 28,4 | 44,1 | 111,4 | -28,3 | -38,9 |
Сърбия | 469,6 | 2,1 | 185,1 | 233,1 | 236,5 | -45,9 |
ОАЕ | 29,2 | -13,6 | 16,5 | 57,6 | -28,4 | -54,7 |
Испания | 359,6 | 60,0 | 399,4 | 515,6 | -156,0 | -56,2 |
Китай | 284,4 | 95,6 | 434,2 | 590,8 | -306,4 | -61,0 |
Словакия | 101,2 | 0,6 | 175,1 | 266,7 | -165,5 | -91,0 |
Казахстан | 19,0 | 3,2 | 3,2 | 104,2 | -85,2 | -97,8 |
Сирия | 10,7 | -93,9 | 32,5 | 36,6 | -25,9 | -98,0 |
Италия | 1548,2 | 158,2 | 1243,8 | 1543,0 | 5,2 | -141,0 |
Сингапур | 68,1 | -160,5 | 5,7 | 15,3 | 52,8 | -170,1 |
Украйна | 148,5 | 45,1 | 697,0 | 929,0 | -780,5 | -186,9 |
Гърция | 1237,0 | 110,0 | 951,6 | 1275,9 | -38,9 | -214,3 |
Русия | 468,2 | 91,3 | 2724,8 | 3915,6 | -3447,4 | -1099,5 |
ОНД | 929,7 | 221,9 | 3631,2 | 5221,7 | -4292,0 | -1368,6 |
Източник: НСИ
преди 13 години Хладилната техника най-вероятно идва от Либхер в Пловдив, за другите не знам. отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 13 години Получавам комплекс за непознаване на българската икономика.Изнесли сме плуващи инструменти за 118 млн лв, хладилници за 92 млн лв и фотографски плаки за 36 млн лв. Къде се произвеждат тези работи? отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 13 години Ааа, имаме и 2%(ок.45 мио)"... износа ни за Германия с дял от ....., 2% - пътнически автомобили и автомобилни превозни средства за транспорт на хора..."Това пък какво е?Новото призводство в Ловеч или Реекспорт ? отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 13 години 16,1% остатъци и отпадъци от благородни метали, отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 13 години Само каква невероятна структура на износа имаме. Ние изнасяме суровини за Турция, а те изнасят готови продукти за Европа и Близкия изток."24% от него е рафинирана мед и медни сплави в необработен вид, 20% е нефтени масла, 11% са скрап на ***, желязо и стомана. Следват: 6% цигари и пури, 3% слънчоглед, 2,4% овце и кози, 2% необработено олово, 2% необработен цинк, 2% кабели и жици, 1,7% плочи от дървесни частици"Само каква невероятна структура на износа имаме. Ние изнасяме суровини за Турция, а те изнасят готови продукти за Европа и Близкия изток. отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 13 години Медна руда не внасяме, добиваме си я. България е на 3-то място в Европа по добив и залежи на мед. отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 13 години Вижда се, че вноса на руди от Перу с спрял. Пък и продажбите на Аурубис (бивше МДК Пирдоп) са за 3,2 млрд. лв. за 2010 г., което е основно от руда от Асарел Медет, Челопеч Майнинг и други производители в района на Пирдоп. След Лукойл, Аурубис е най-голямата компания у нас, изпреварвайки дори НЕК, както и много по-голяма от ЕРП-тата, Булгаргаз, веригите бензиностанции (освен Лукойл) и телекомите. отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 13 години Със 198,9 млн. лв. се подобрява салдото ни с Перу до минус 31,4 млн. лв. за първото полугодие на 2011 г., но износът ни за там е едва 2,3 млн. лв. за първото полугодие на 2011 г., а от тази страна внасяме основно медни и цинкови руди и кафе. отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 13 години Внасяме руда, преработваме и изнасяме... отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 13 години Е добре де, откъде взимаме толкова много мед та да я изнасяме, не знам да имаме чак толкова много медни рудници ??? отговор Сигнализирай за неуместен коментар