Новият ред за производство на ток от ВЕИ - не всички са доволни

Наскоро Министерството на икономиката, енергетиката и туризма (МИЕТ) представи за обсъждане проект за нов Закон за енергията от възобновяеми източници (вятър, слънце, биомаса, биогорива), в който е обърнато особено внимание на реда, начина и процедурите при изграждане на съоръжения за производство на електроенергия от вятърни и соларни (фотоволтаични) централи.

За разлика от досегашното положение в сектора, вече не всички желаещи фирми ще могат да изграждат съоръжения за производство на ток от възобновяеми енергийни източници (ВЕИ). Всъщност един от основните проблеми досега е, че във връзка с либералния режим в тази област заявките за изграждане на централи за ток от ВЕИ са прекалено много главно заради гарантираното изкупуване на тази електроенергия и то на преференциални цени за дълъг период от време.

Също заради либералния режим имаше много фирми, които подадоха предварителни заявки, без да са сигурни, че ще могат да изградят дадената инсталация. Въпреки това Националната електрическа компания (НЕК) или съответното електроразпределително дружество (Е.ОН, ЕВН, ЧЕЗ) бяха длъжни да инвестират в присъединяването на съоръженията с ВЕИ.

С новия закон (ако бъде приет в сегашния му вид) се предвижда Държавната комисия за енергийно и водно регулиране (ДКЕВР) да одобрява всяка година до 30 юни планираните за следващата календарна година максимални електрически мощности, които могат да бъдат предоставяни за присъединяване към електрическата мрежа на обекти за производство на електрическа енергия от ВЕИ по зони на присъединяване, нива на напрежение и видове възобновяеми източници.

Лицата и фирмите, които желаят да изграждат централи за производство на ток от ВЕИ, могат до 30 септември да подават заявления в ДКЕВР, за допустимостта на които комисията ще се произнася до 30 октомври.

Когато обаче общата заявена мощност за дадена зона на присъединяване за допуснатите заявления надвишава определената за тази зона максимална електрическа мощност, то ДКЕВР извършва подбор, като взема крайно решение до 30 ноември същата година.

Съществена новост е изискването производителят на ток от ВЕИ да заплаща за присъединяване на изграждания от него енергиен обект при сключването на предварителен договор за присъединяване цена в размер на 25 000 евро за всеки мегават (MW) инсталирана мощност. Въпросната цена за присъединяване се заплаща на енергийното предприятие – собственик на преносната или разпределителната мрежа (т.е. НЕК или ЕРП), което е длъжно да извърши присъединяването в определения в договора срок.

Досега такава цена не се заплаща, но и нямаше определени предварително срокове за присъединяване на новите мощности, работещи с ВЕИ.

Предварителните идеи по този въпрос от страна на ДКЕВР бяха да се взаимства практиката от други европейски страни, където заявилите намерения за изграждане на мощности с ВЕИ внасят банкова гаранция, представляваща определен процент от стойността на бъдещия обект.

След построяване на електроцентралите с ВЕИ новият закон предвижда електрическата енергия да се изкупува въз основа на сключени дългосрочни договори за срок: от 25 години – за електрическата енергия, произведена от геотермална и слънчева енергия; от 15 години – за електроенергия от малки водноелектрически централи (ВЕЦ) с инсталирана мощност до 10 MW, както и за произведена от други видове възобновяеми източници.

Посочените срокове започват да текат от датата на въвеждане в експлоатация на енергийния обект, а за обекти, въведени в експлоатация след 31 декември 2015 г., сроковете се намаляват с времето от тази дата до датата на реалното въвеждане в експлоатация на обекта.

Цената на електроенергията от ВЕИ се предвижда да остане една и съща за срока на договора за изкупуване, като след това преференциални цени не се предоставят. Предложението за запазване на фиксирана преференциална цена през целия период на договора беше направено преди година от производители на електроенергия от фотоволтаични централи.

Определяните от ДКЕВР през последните години преференциални цени за изкупуване на ток от вятър и слънце надвишават около 5-10 пъти цената на електроенергията от конвенционалните източници. Това означава, че увеличението на дела на тока от ВЕИ, който се очаква да достигне 16% (вкл. от биомаса и малки ВЕЦ) през 2020 г., ще оскъпи значително цената на електроенергията за крайните потребители.

Затова част от представителите на бизнеса от други сектори, вкл. и Българска стопанска камара (БСК), преди месеци се обявиха против „необосновано високите изкупни цени“ на тока от вятър и слънце и подчертаха, че би могло да се наблегне на развитието на производството на екологична енергия от други, не толкова скъпи източници, извън вятър и слънце.

Мнения на производители на ток от ВЕИ за проектозакона за ВЕИ

Според част от производителите на ток от вятър и слънце проектозаконът за ВЕИ е “сравнително добър“. „Не е ясно засега обаче какви ще бъдат т.нар. изисквания за допустимост, по които ДКЕВР ще „отсява“ заявленията за изграждане на мощности с ВЕИ“, коментира за Investor.bg Велизар Киряков, председател на Асоциацията на производителите на екологична енергия. Той посочи, че към момента не се знае и какви ще са критериите за подбор, когато общите мощности на одобрените по принцип заявления за даден регион надвишават определените мощности с ВЕИ за следващата година.

Киряков отбеляза също, че би трябвало Министерството на околната среда и водите (МОСВ) да побърза с изработването на т.нар. карта на районите в страната, благоприятни за развитие на производство на ток от ВЕИ, което ще помогне и на потенциалните инвеститори във ВЕИ да се ориентират къде да изграждат мощности за ток от вятър и слънце.

Той допълни, че по всяка вероятност практическото изработване на въпросната карта ще бъде възложено на фирма изпълнител чрез обществена поръчка, тъй като процесът е специализиран и изисква измервания на силата на вятъра и интензивността на слънцегрееното в различни райони на страната, а това вероятно ще отнеме около две години. Такива карти има за повечето европейски страни.

От Асоциацията на производителите на екологична енергия гледат положително на клаузите в проектозакона за ВЕИ, предвиждащи фиксирани преференциални цени при изкупуване на електроенергията от ВЕИ.

Същевременно обаче, както е известно, тенденциите в някои европейски страни са към почти изравняване на цените на електроенергията от конвенционални източници и ВЕИ и отпадане на преференциите за инвеститорите във ВЕИ. Това се дължи като цяло на скъпата енергия от ВЕИ от една страна, а от друга – на поевтиняването на съоръженията за производство на ток от слънце и особено на тези за ток от вятър.

Запитан за коментар на тези тенденции, Киряков посочи, че при условие, че у нас се създаде електроенергийна борса и към 2014-2015 г. има сравнително добре развит свободен пазар на електроенергия, то по всяка вероятност част от производителите на ток от ВЕИ сами ще се откажат да продават електроенергията си по фиксирани цени, а ще предпочетат да го правят на свободния пазар, както е например в Испания и Холандия.

Освен сравнително добри становища за проектозакона за ВЕИ имаше и други мнения на представители на бранша, главно от малки инвеститори във ВЕИ. Попитани за коментар, те казаха за Investor.bg, че според тях повечето от клаузите в законопроекта „устройват“ главно големите фирми, вкл. чуждестранни и вероятно част от инвеститорите с по-малки финансови възможности ще се откажат от инвестиционните си намерения във ВЕИ, тъй като няма да могат да изпълнят поставените изисквания. Беше изказано и мнение, че картата за районите в страната, благоприятни за развитие на ВЕИ не е толкова необходима, тъй като „инвеститорите при желание и сами могат да направят съответните измервания и преценки“.