"Опит за летене" в тютюневия бранш

Тютюнопроизводители заявиха намеренията си да продават своята продукция в чужбина без стоката им да минава през лицензираните фирми посредници. Идеята за директно договаряне между производители и търговци беше обсъдена миналата седмица на среща между министъра на земеделието Мирослав Найденов и участниците на тютюневия пазар у нас.

На практика искането на тютюнопроизводителите означава изолиране на прекупвачите, като част от веригата, в опит за по-големи печалби и оцеляване на пазара.

Тази стъпка е резултат от факта, че до края на годината закриват фонд „Тютюн“ и държавата спира окончателно субсидиите за тютюнопроизводителите.

Въпрос на време е да разберем каква ще бъде реакцията на големите фирми посредници, които могат да останат излишни.

Предложената промяна в Закона за тютюна

Investor.bg научи, че депутатът от ГЕРБ от Силистренския регион Стефан Господинов се е ангажирал да прокара промяната в Закона за тютюна и тютюневите изделия. Целта е по-малките производителите да получават по-високи цени за тютюна си и да останат, като участници на пазара без да фалират, разчитайки на чуждите пазари.

„В момента изкупната цена за българския тютюн плюс субсидията (реколта 2009 г.) е по-малка от предлаганата цена в Гърция. Най-качественият ориенталски тютюн сега се продава в Гърция за около 8 евро за килограм“, каза народният представител.

В същото време у нас най-високата гарантирана цена за килограм тютюн от сорта басми (реколта 2009) е 7,35 лв., сочи справка в сайта на фонд „Тютюн“.

Според Стефан Господинов евентуалната възможност за продажби на тютюн зад граница ще гарантира на производителите по-високи изкупни цени и по-висока печалба.

„Ако те могат да постигнат по-висока цена, няма да се наложи държавата да субсидира отрасъла и той ще се регулира на пазарен принцип“, аргументира се народният представител.

Прекупвачите прибират лъвския пай

По информация на Стефан Господинов лицензираните фирми посредници имат доста сериозна печалба от дейността си. Те изкупуват тютюна от производителите и го продават на цигарените фабрики с огромна печалба.

В същото време, изплащайки субсидии „държавата поема тежести, които не би трябвало, особено в ситуацията на криза“, обяснява Господинов.

Производителите стоят зад пазарния принцип

„За производителите е по-добре пазарът да бъде освободен. Няма да имаме проблеми със свободното договаряне на цените“, твърди Асен Кичуков, производител на тютюн от Първомай.

Според него, ако промяната в закона бъде прокарана, производителите ще имат шанса да продават свободно тютюн в страните от Европейския съюз.

В търсене на компромис

„Тютюнопроизводителите предложиха либерализиране на пазара, за да разчитат на по-високи цени. Но трябва да бъде отчетено нещо друго – дали при пълното премахване на лицензираните посредници няма да се създаде пълен хаос на пазара“, каза земеделският министър Мирослав Найденов.

Министърът сподели пред Investor.bg и друга гледна точка. Според него предложението е дошло от производителите в Силистренско, които отглеждат тютюн на по-големи площи и са по-едри производители. Докато в Южна България, например, има повече дребни производители, за които ще е трудно да се договарят директно за продажби в чужбина.

Според министър Найденов „може да се търси компромисен вариант - да се разреши на по-големите производители по-улеснен режим на търговия“.

Той припомни, че в държавния бюджет за 2011 г. няма предвидени пари за производство на тютюн.

„Аз предложих в бюджета да се отделят 143 млн. лв., които да отидат за преориентация на тютюнопроизводителите към друго производство, но това не се прие от Министерски съвет“, припомни министърът.

При тези условия „производителите на тютюн остават на свободния пазар“, каза още Мирослав Найденов.

Краят на фонд „Тютюн“

В момента се работи по прекратяването на дейността на Фонд „Тютюн“, който трябва да бъде закрит до края на годината.

Това ще стане с предстоящите изменения в Закона за тютюна и тютюневите изделия, съобщи Георги Ралчев, началник на отдел „Растениевъдство“ в Министерството на земеделието и храните. Тогава държавата вече няма да има правно основание да определя минимални изкупни цени на тютюна.

„Закриването на фонда не цели либерализацията на пазара. Целта е да хармонизираме нашето право с европейското. Така че закриването няма да повлияе на пазара. Ако досега имаше обща организация (фондът, бел. ред.) при производството на тютюн, то сега вече ще имаме обща организация на земеделските пазари“, поясни Ралчев.

Според него с промените в Закона за тютюна и тютюневите изделия ще се търси консенсус между работещите в бранша и държавата. В крайна сметка се върви към либерализация, при която всеки ще може да договаря свободно цените на своята стока. Всякакво налагане на условия от страна на държавата оттук нататък ще бъде тълкувано като протекционизъм, категоричен е Георги Ралчев.

За предстоящата либерализация в тютюневия сектор се говори от няколко години, когато на тютюневия пазар в България навлязоха големи световни играчи. Във всички случаи те разполагат с огромни ресурси - да внасят произведен тютюн от чужбина на конкурентни цени, да поръчват на ишлеме част от продукцията си и така да заливат пазара с краен продукт на приемливи цени.

Въпросът е какво ще се случи с по-малките български тютюнопроизводители, за които държавни субсидии от догодина вече няма и които търсят „отваряне“ на пазара за продукцията си.

Предстои да разберем дали след либерализирането на пазара тези производители ще успеят да се възползват от възможностите за търговия зад граница или това ще бъде предимство само на големите играчи.