Продажбата на мляко за пореден път заплашва да скара фермери и министерство

Българските фермери, собственици на дребни и средни семейни стопанства, ще имат право да продават продукти от животински произход директно от стопанствата си на крайния потребител.

Това ще стане до дни, след като влезе в сила Наредбата за специфични изисквания за директни доставки на малки количества суровини и храни от животински произход, която вече е одобрена от Европейската комисия.

За да продават директно продукцията си, производителите трябва да направят значителни инвестиции, тъй като се налага да покрият изискванията и стандартите за хигиена и оборудване.

В началото на седмицата министърът на земеделието Мирослав Найденов обяви, че така всеки ще може да си купи пресни и по-евтини мляко, месо, яйца и пчелен мед.

По думите му директно от фермата ще могат да се купят „сурово краве, козе, овче, биволско мляко, пчелен мед, яйца, месо от домашни зайци“. Наредбата разрешава и преките продажби на морска и сладководна риба и месо от дивеч.

Investor.bg потърси отговор на въпроса какви инвестиции са необходими, за да започнат директните продажби, и дали има интерес към този вид дейност. Вижте гледните точки по темата.

Новите правила няма да ликвидират сивия сектор

Две ограничения правят наредбата неработеща - за количеството сурово краве мляко (до 200 л на ден) и изискването то да се продава само в областта, в която се намира фермата, обясняват производителите.

„Искаме наредбата да бъде преработена, но няма кой да ни чуе“, каза Атанас Атанасов, председател на Националната асоциация за развъждане на говеда от породите Монбелиард и Симентал.

Дори с новите правила на Министерството на земеделието, регламентирани в наредбата, „ще продължат нелегалните продажби на мляко по пазарите за около 1,20 лв. литъра. Освен това няма да се издават касови бележки и пак ще имаме сив сектор“, обяснява Атанасов.

Той допуска, че няма да се спазват ограниченията за горна граница на търгуваното мляко и на пазарите, където има търсене, ще се продава повече срещу пари под масата за контролиращите органи.

Атанасов предлага да няма подобно ограничение за количеството на продуктите. „В Унгария има ферми, които продават по 7 т сурово мляко направо от микробуси с хладилно оборудване и касови апарати. Един литър и там струва 1,20 лв.“, даде пример фермерът.

Производителите са и против забраната да продават продукцията си само в областта, в която е фермата им. „Едно е да продаваш мляко в Софийска или Варненска област, съвсем друго - в по-бедната Видинска област“, допълва Атанасов.

В същото време директорът на Националната ветеринарно-медицинска служба (НВМС) Йордан Войнов твърди, че няма да е рентабилно фермерите да продават продукцията си извън областта, в която е стопанството им – например да се транспортира сурово мляко от Видин до София.

Инвестицията в оборудване не е обоснована

Според някои производители личните вложения в подобна инициатива са прекалено високи и нерентабилни.

„Поне 20 000 лв. трябва да вложат производителите на овче и краве мляко в оборудване на хигиенични помещения, за да продават директно мляко“, изчисли Бойко Стоянов, председател на Асоциацията за развъждане на местни автохтонни породи в България.

Според Стоянов въпреки че наредбата още не е публикувана в Държавен вестник, вече трябва да бъде ремонтирана в частта й за доставките на мляко.

„Ако ги спазваме, ще можем да предлагаме само около 10 л овче мляко или да направим от тях 2 кг сирене. Никой няма да си губи времето с такива количества или да инвестира в оборудване, а наредбата все пак е насочена към семейните дребни и средни фирми с до 40 крави и до 300 овце“, коментира шефът на асоциацията.

Старата схема на продажби работи добре

Някои производители предпочитат да действат по досегашната схема, като продават директно на прекупвачите по 2-3 тона краве мляко дневно.

„За една малка семейна фирма е трудно да отдели дори един човек, който да се занимава с продажбата на тон мляко от млекомат“, твърдят фермери.

Фирмите от Съюза на птицевъдите в България засега също не планират да се включат в схемата за директни продажби, тъй като имат добре работеща система за дистрибуция на големи количества месо и яйца, съобщи председателят на организацията проф. Борис Стоименов.

На места обаче услугата е налице

Все пак има и желаещи да се възползват от новата наредба. В центъра на Стара Загора от лятото работят два млекомата, които са собственост на Земеделския институт.

Подобно на кафемашина млекоматите пускат по литър мляко в бутилка, което струва 1 лев. Засега млякото се предлага пастьоризирано, но след като наредбата заработи, ще тече само сурово и охладено.

„Услугата е изключително търсена - около 1,2 тона мляко си наливат старозагорци дневно. Апаратите са натоварени по 12 часа на ден, за 20 секунди се налива 1 литър“, съобщи директорът на института д-р Стайка Лалева.

Около 6 000 евро е цената на един млекомат. Апаратите не се произвеждат в България, а цените варират в зависимост от качеството и обема на резервоарите.

Контролът е гарантиран, твърдят държавните органи

Директорът на Националната ветеринарно-медицинска служба (НВМС) Йордан Войнов уточни, че ще се правят проверки както за качеството на храните, така и за количествата, които ще се продават директно на потребителите.

„Готови сме да контролираме директните продажби от фермите“, категоричен е той.

Засега контролът върху хранителните продукти ще се осъществява от регионалните ветеринарно-медицински служби, а след 1 януари догодина ще се поеме от бъдещата Агенция за безопасност на храните.