Ernst&Young: 2014 година е реалистичен момент България да влезе в еврозоната

Финансовата позиция на България изглежда нарастващо силна, въпреки нестабилната икономика, което е в контраст с растящата нервност в Румъния, се казва в доклад на консултантската компания Enst&Young, цитиран от БТА.

Правителството продължава да очаква, че левът, който в момента е фиксиран към еврото, ще се присъедини към европейския обменен механизъм (ERM II), а влизането в еврозоната е планирано за 2012 година.

Като се има предвид последната финансова и дългова криза в ЕС и включването на бъдещи участници (особено тези като България, които имат проблеми от гръцки стил при отчитането на точни финансови данни), 2014 изглежда по-реалистична крайна дата за влизане в еврозоната, посочват от консултантската компания.

Финансовият министър Симеон Дянков неотдавна потвърди позицията си, че няма нужда от помощта на Международния валутен фонд, въпреки че се планира да се издадат международни облигации на стойност 1 милиард евро с цел увеличаване на резервите, пише в доклада.

Изглежда, че ниското ниво на дългове на България и системата на валутен борд успешно са защитили икономиката от заразяване с южноевропейската криза. Все пак слабата икономика на Европейския съюз (която поема около 60 на сто от износа на страната) ще натежи на възможностите за растеж през следващите няколко години.

Както е известно, много българи работят в страни с нисък темп на икономически ръст - като Гърция, Италия и Испания, а там трудовите възнаграждения и заплатите (които се равняват на 3,3 на сто от БВП) са спаднали с 12 на сто през 2009, следователно те ще останат ниски и през следващите няколко години, се отбелязва в прогнозата на Ernst&Young за България.

Видът на икономическия растеж за момента следва очакванията, посочват анализаторите. Съживяването на износа на стоки и услуги бе единственият позитивен елемент през второто тримесечие, като повишаването беше с 12,4 на сто за година. Междувременно вносът е в застой на равнище, наблюдавано през същия период миналата година.

Нетният износ допринесе 9,9 на сто пункта към годишния ръст на БВП за тримесечието, докато крайно слабото вътрешно потребление и намаляването на стоковите наличности, значително възпира растежа. През второто тримесечие разходите за потребление спаднаха с допълнителни 4 на сто годишно.

Заплахата от растяща безработица (когато летният туризъм и селскостопанските позиции изчезнат), както и заплатите и съкращенията в публичния сектор, притесниха бюджетите на домакинствата. Въпреки всичко, доверието на потребителите се повишава значително през август - до най-високото ниво от октомври 2008 година, когато рецесията започна - и решението на правителството да спре съкращенията в публичния сектор и да не повишава данъците догодина, успокои страховете.

Все пак частното потребление се очаква да намалее 3 на сто тази година спрямо от 6,2 на сто през 2009 година.

Според данните за търговията през юли, разликата в ръста между вноса и износа се е запазила. Индикаторите показват също и по-стабилно потребителско търсене. Но дори и ръстът на нетния износ няма да може да спре свиването на БВП с почти 1 на сто през тази година. Домакинствата и фирмите ще продължат да бъдат предпазливи, докато не стане ясно, че рецесията е отминала.

Официалната прогноза е, че ще има минимален растеж на БВП през тази година, но това изглежда трудно постижимо, имайки предвид слабото първо полугодие. За 2011 г. прогнозата е, че ще има среден ръст от 3,6 на сто преди достигане на прогнозиран растеж от 6 на сто за 2012 година.

Има риск ограничителната финансова политика, насочена към намаляване на бюджетния дефицит от очакваните 4,5 на сто от БВП (сравнено с първоначалната цел от само 0,7 на сто от БВП) и съответно от 2,.5 на сто през 2011 година- да задържи икономическия растеж
под очакваната прогноза.