Фискални рискове в резерв

Материалът е изготвен за Investor.bg от Георги Стоев, анализатор в Industry Watch

Към момента фискалната картина в България не изглежда добре. Правителството върви по тънък лед, като отлага решенията за съкращаване на своите разходи. Фискалната криза донесе нова важна променлива в решенията - сега бързината на решенията е също толкова важна, колкото техния мащаб. Но преди рисковете, няколко думи за макроикономическата ситуация в момента.

Размерът на икономиката по последни данни е 66,3 млрд. лв. годишно. Почти толкова беше и през 2008 г. Но приходите в бюджета изобщо не приличат на тези през 2008 г. Разликите за чувствителни: през първите три месеца на 2008 г. имахме бюджетен излишък в размер на 1,3 млрд. лв., а за първите три месеца на 2010 г. имаме бюджетен дефицит в размер на 1,4 млрд. лв. (при това без да отчитаме дефицита по ЕС-фондовете).

Голямата макроикономическа разлика между 2008 г. и 2010 г. е притокът на чужди капитали към страната. Нетният приток на чуждестранни спестявания към България е малко под 2 млрд. евро за 12-те месеца до март - твърде далече от рекордните си стойности от 2008 г., когато приближаваше 15 млрд. евро годишно, или 45% от БВП. Това развитие, въпреки че не беше отразено от данните за БВП (който се сви само с 1 млрд. лв. за година), беше пряко отразено в изпълнението на бюджета. Казано по-ясно за политиците, които трябва да го разберат - ако тази година чуждите инвестиции приличат повече на нивата си от 2005 и 2006 г., вероятно и приходите в бюджета ще приличат повече на приходите от този период, а не на 2008 г., както предварително беше заложено в закона за бюджета.

На тази основа дотук се потвърждават прогнозите ни за значителен дефицит, т.е. в размер значително над политическата цел от 3% от БВП (което би било някъде около 2 млрд. лв.). В плановете на управляващите не само че липсва воля и идеи за запълване на вече реализирания дефицит, но се визират и още дефицит поне в размер на 1,8 млрд. лв. Така излиза, че сега целта е дефицитът да бъде ограничен до под 5,3% от БВП!

Интересно е, че вече започваме да наричаме това число „оптимистичен сценарий” пред българските публични финанси.

Теоретично, правителството може да финансира (т.е. да създава) дефицита в бюджета си по три начина. Първо, най-бързият начин за посрещане на дефицит е използване на депозитите на правителството в БНБ и в търговските банки - фискалният резерв. Второ, възможности за финансиране на дефицит могат да бъдат търсени и в продажба на държавни активи. Трето, емисията на държавен дълг.

На практика обаче правителството може да разчита само на фискалния резерв. Не смятаме, че приватизацията може да бъде силен фискален инструмент в настоящата кризисна ситуация (макар че е сама по себе си е силно положителна за икономическото развитие). Скоростта на процеса на приватизация, която в България е традиционно не особено бърза, няма да позволи това да е източник за бързо запълване на бюджетен недостиг.

В същото време приемаме за преувеличение, когато официални лица и външни консултанти твърдят, че биха могли лесно да привлекат „няколко милиарда евро” при сегашните нива на лихви и при достатъчно дълъг хоризонт на обслужване. По-вероятно изглежда финансовите пазари да са готови на „безрезервно” финансиране на правителствени харчове в относително скромен размер (да речем до 500 милиона евро). Всяко друго, по-значимо, финансиране при сегашния политически сценарий на дефакто блокирани реформи изглежда невъзможно.

Затова единственият вариант преди тоталната абдикация от фискална отговорност и оттам от управлението на страната е изразходване на фискалния резерв. По официални данни на министерство на финансите към края на март резервът е под 6,4 млрд. лева, или 9,6% от БВП. По предварителни данни до края на април той е около 6,6 млрд. лв. Точният размер не е от особено значение в момент, в който правителството тръгва по пътя на целенасоченото му изразходване за решения, които не са обвързани със здравословни промени в публичните финанси.

Сега наблюдаваме отказ от решения за съкращаване на разходите. По-точно казано, управляващите отлагат този неминуем процес за момента, в който няма да имат възможности за финансиране (т.е. създаване) на дефицит. Възможните сценарии са няколко, но повечето от тях включват политическа криза. Ще има решения, които ще са опит да се запълни дефицитът с повече приходи, които ще навредят още повече на икономиката и на бюджета (възможно вдигане на данъчни ставки). Вероятното развитие не изключват привикване на помощ на МФВ - вариант, при който правителството дефакто абдикира от реформите и търси политическо спасение във външна институция, която да поеме „негативите на непопулярните реформи”. Възможно е тази роля да бъде изиграна и от Европейската комисия, процедурата по свръхдефицит за България се окаже добър инструмент за натиск за реформи.

Преведено на езика на политиците, все още има възможност при съкращенията на разходите правителството да запази голяма част от електората си, като в същото време лесно парира недоволството на синдикатите. Все пак фискалната криза твърде лесно и бързо може да се превърне в политическа криза в нейния пълен блясък. Неприятното на политическите кризи е, че са наситени с непредвидимост и риск. Сега можем само да спекулираме докъде може да доведе политическа нестабилност. Но коректно е да кажем, че политическите кризи не е ясно точно къде ще „избият”: дали в атаки срещу валутния борд и опит да се финансира дефицита с печатане на пари, дали със служебен кабинет без мандат за реформи, дали в друго развитие, което сега дори не ни минава през ума.