За това най-общо спомогнаха няколко фактора. От една страна, добрият световноикономически растеж, особено този на бързо развиващите се страни като Китай и другите държави в азиатския регион, довел до засилено търсене на суровини и до големи инвестиции в тези сектори.
Брутният вътрешен продукт на Китай отбеляза ръст за третото тримесечие на настоящата година от 9.1%, с което, като че ли желаните 7% ръст на икономиката от китайското правителство през 2004 г. най-вероятно ще бъдат превишени.
От друга страна, допълнително благоприятно влияние оказваше слабостта на щатската валута, която повишаваше търсенето на суровини, тъй като цените им се измерват основно в долари.
Силен ръст регистрираха енергийните суровини, благородните и производствените метали, както и някои растителни суровини.
Най-общо ръстът на основните суровини в изброените групи може да се представи в следната таблица.
Ясно се вижда, че доброто представянето на стоковите фючърси на посочените суровини продължава и през 2004 г., която бе ознаменувана с редица рекорди сред изброените стоки, както и с постигане на нов исторически максимум на еврото спрямо долара в края на изтичащата година.
Нов исторически максимум през октомври регистрира и цената на петрола до 55 долара за барел. За това съдействаха комплекс от негативни данни, като притеснения относно нарушеното предлагане след кризата в Ирак, заплахи от стачни действия в Нигерия, както и след преминаването на ураганите, нарушили доставките в Мексиканския залив.
Нов шестнадесетгодишен максимум през декември регистрира и цената на златото. Благородният метал, чиято цена е изключително чувствителна към изменението в цената на долара се повиши до ниво от 456 долара за тройунция на 1 декември след стартиралото рязко поевтиняване на долара спрямо останалите основни валути.
Допълнително за повишението на златото и среброто освен поевтиняването на "зелените пари" съдействаха и лошите данни за пазара на труда през ноември, терористичните заплахи отправени към САЩ, както и прогнозите за забавянето на световния икономически растеж през следващата година в резултат на високите енергийни цени.
За ръста на производствените метали през последните две години безспорно съдействаха фундаментални фактори, като засиленото им търсене и по-бавното въвеждане на нови производствени мощности.
В тази насока, една от основните неясноти, които стоят пред пазара, е дали Китай и останалите бързо развиващи се икономики ще забавят ръста си на БВП през следващата година.
Китайското правителство не веднъж прокламира през изминаващата 2004 година, че желае да забави темповете си на икономически растеж, който се диктува основно от лавинообразното нарастване на инвестициите в страната. Един такъв ръст може да доведе до последващ срив на икономиката, ако не се балансира със силно нарастване на потреблението, както в страната, така и в останалите икономики.
В усилията си за „охлаждане на икономиката” в края на октомври китайското правителството предприе и първото от девет години насам повишение на лихвените равнища. Правителствената лихва бе повишена с 0.27 пункта до 5.58% годишно, но анализатори коментират, че това може и да не се окаже достатъчна мярка за ограничаване на бурния растеж.
Така инвеститорите започват да се опасяват, че настоящото повишение на лихвените равнища може и да е първото от серия такива, които да се предприемат от китайското правителство в борбата му срещу инфлацията, която започва да се обособява като проблем номер едно пред китайската икономика.
Този факт заедно с направените от ОИСР и други агенции в края на годината серия от занижения на прогнозите за световния икономически растеж поставят силна неяснота пред перспективите за по-нататъшен растеж в цените на суровините.
В тази насока силно негативно влияние може да окаже и евентуалното либерализиране на търговията с китайската национална валута, която към момента се контролира от централната банка на страната.
При евентуална либерализация на търговията с националната валута, за което върху Китай се оказва мощен политически натиск, особено от САЩ, можем да станем свидетели на силното поскъпване на юана спрямо долара и останалите основни валути. Това би въздействало изключително негативно върху конкурентоспособността на китайските стоки и може да доведе до забавяне на растежа на икономиката, а оттам - и на останалите азиатски икономики.
Теодор Минчев