Перспективите пред БТК

Материала е предоставен от авторите на BGV Quarterly, www.velikden-bg.org/bgvq

Целта на тази статия е да направи един практически анализ на състоянието на БТК, на нейната работа в специфичните местни условия и на възможностите й за бъдещо развитие. По-нататък в този текст ще бъде направен опит да се прескочат техническите детайли, които все пак са определящи за бизнеса на една телекомуникационна компания.

За да се разбере основната дейност на БТК, условно ще въведем следната верига на работа: технология - услуги - печалба.

I. Технология
Не може да се твърди със сигурност, че БТК въвежда в действие остаряла технология. Към настоящия момент БТК има въведена в експлоатация на различни нива и с различно географско разпределение сравнително модерна технология за предоставяне на нейните основни услуги. Няма да цитирам технически параметри, защото не това е целта на статията, но нивото на действащите цифрови устройства е високо.

Проблемите в тази област са два. И са толкова сериозни, че всъщност обръщат колата на добрите намерения.

Единият проблем е, че нови цифрови устройства се въвеждат единствено на места с определени приоритети. Много експерти твърдят, че не трябва да се бърза с цифровизацията на цялата мрежа и че тя не трябва да бъде цифровизирана изцяло. Или по-точно "защо да слагаме цифрова централа с 50 поста на обезлюдено село високо в планината"?

1. Защото цената на цифровото устройство е в пъти по-ниска от цената за обслужване и поддръжка на аналогово такова. Справка: аналогова централа с 50 000 поста изисква 60-70 човека персонал (на денонощни смени), а цифрова централа с 200 000 поста - нито един. Управлението й се извършва от център за управление, а поддръжката - от локална група, която обслужва целия регион. Финасов проблем при аналоговите съоръжения също е и това, че за свързването им към цифровата мрежа се изискват допълнителни сериозни инвестиции, които са съизмерими с подмяната им с нови.

2. Защото рано или късно БТК ще трябва да се съобрази с европейските закони, а те изискват равнопоставеност на гражданите на държавата. Тоест, ако аз отида да живея на връх Мусала (ако мястото е в регулация), БТК е длъжна да ми предостави същите услуги със същото качество на същата цена, както и в центъра на София. Реализацията е неин проблем.

Вторият голям препъни-камък е абонатният достъп. Там са наследени огромни проблеми и ред недомислици, ето защо БТК се страхува да вземе генерално работещо решение. БТК някак си вярва, че нещата криво-ляво могат да продължат и така. Това обаче е нещото, което може да доведе компанията до фалит, или обратно, до добра позиция на пазара след отпадането на монопола след 1 година. Всъщност, просто казано, единственото, което се иска сега от една телекомуникационна компания, е да притежава жици (или радиочестота) до абонатите. Няма жици, няма компания. БТК не инвестира в тази област, опитва се да използва стари, дори древни кабелни мрежи, които дели между много абонати; и това прави невъзможно предлагането на каквито и било услуги извън прост телефон, който много често не става и за Internet достъп. Кабелните телевизии имат достъп до почти всеки, притежават кабелен ресурс за много по-широколентови услуги и те ще бъдат първите, които ще отнемат изцяло бизнеса на БТК. Включително телефони, Internet, цифрови телевизии и т.н.

II. Услуги
Това е областта, която е основен проблем на БТК. БТК не предоставя, не възнамерява да предоставя и никога не е планирала да предоставя модерни услуги. Ред оправдания - от бедния български потребител, до липсата на инвестиции не обясняват защо вече дори и най-бедните разчитат на далеч по-скъпите мобилни телефони. Защо се стигна дотук? Аз лично виждам следните причини:

1. БТК има тотално грешно изградена структура на средния мениджмънт. Решенията се вземат по схемата: "имаме такава и такава технология, дайте да предоставим такава и такава услуга на тези места, на които можем". Това е съвършено грешно, трябва да бъде точно обратното. Една от причините за това е, че в БТК има превъзходни технически специалисти и никакви истински бизнесмени. А това има обяснение: БТК е държавна (ако и да не е бюджетна) и заплащането е свързано със щатна таблица, а не с резултати.

2. БТК не се интересува много от реалното си място на пазара. Управлението на БТК е раздвоено в следната странна ситуация: първо, от БТК се иска да печели - тя печели, дотук добре. Второ, въпросът с приватизацията на БТК премина през множество метаморфози и при това зае всички възможни нюанси на една потенциална приватизационна сделка. При това положение мениджмънтът на БТК не може да взима стратегически решения за бъдещето, защото липсва елементарна представа за основните параметри на това бъдеще, т.е. съвсем не е ясно накъде трябва да се ориентира компанията. Всяко едно правителство казва ясно следното: "Направете компанията по-атрактивна, обаче в никакъв случай не правете нещо по-различно, а ако имате там някакви пари, дайте ги да си пълня дупките и да стоя на власт." БТК вече е традиционен източник на коледните заплати и пенсии. Прекрачват се както законите за изплащане на дивиденти, така и простите правила на бизнеса. Дори и при най-добро желание БТК не може да мръдне - ако предложи по-добри услуги в ня-кои области (Internet, пренос на данни) веднага ще бъде обвинета от Комисията за Защита на Конкуренцията за монополно положение; ако не ги предостави - завлича себе си и всички останали надолу. В момента БТК се явява в ролята на убиец на Intenet и на удушвач на мобилния пазар. Единственото, което интересува БТК в тези области, е как да си заграби печалбата на Internet провайдерите - има програма, според която не много лоялно (и не много законно) да се притиснат Internet провайдерите да си предоставят достъпа през допълнителни съоръжения (за които БТК смята да похарчи огромни суми), с които тя да таксува Internet импулсно като розов телефон. Това, разбира се, веднага ще я лиши от Internet потребители - те ще се превключат към кабелните телевизии, което не са направили още единствено заради цената на кабелния модем. Относно мобилния пазар, БТК настоява мобилните оператори да дадат всичко, което имат за да заплатят наетите канали, кои-то те по закон са длъжни да наемат от нея. БТК от своя страна прави необходимото да има недостиг на канали, защото мобилните и без това ще чакат, няма къде да ходят. Тук обаче не може да се отрече качеството на сигнала по оптичната мрежа и отличната поддръжка от страна на БТК.

III. Бизнес
Няма бизнес. Ако БТК не прави нищо - печели. Ако прави нещо - не печели. Прави чест на мениджмънта, че се опитва да модернизира, и пак печели. Съвсем не му прави чест обаче, че обикновено модернизира грешни сектори и съвсем загърбва или дори се опитва да задуши наистина необходимите. БТК непрекъснато говори за широколентови услуги, инсталира ATM и други модерни съоръжения, като отказва да коментира факта, че потребителят не може да стигне до тях. Освен това наближава една наистина опасна ситуация. В момента на отпадането на монопола БТК ще се прости с бизнес потребителите си със скоростта на светлината. Други местни или чужди компании ще й отнемат този пазар без да построят нито една централа тук - това е технически
възможно. И БТК ще остане в ситуация да влага огромни средства за предоставянето на услуги на неносещи приходи клиенти, защото лицензът й я задължава. И да не отпадне монополът, пак ще стане така, защото европейските закони ще я задължат. Така например е в Гърция, но там ОТЕ се справя чудесно със ситуацията, т.е. денонощно поставя кабели и предоставя услуги на над 3600 острова. В момента тя е повече строителна компания, но явно има защо. БТК трябва да използва оставащата й 1 година, за да съумее да се изтегли на инфраструктурно равнище, т.е. да е готова да предостави на новите оператори под наем абонатна мрежа, национална мрежа и международен транзит (включително върху IP). Много е вероятно законът да я задължи в това, а ако не, то над 25000 човека ще останат на улицата много скоро, а цялата мрежа ще стане ненужна. И трябва да се замислят не мениджърите в БТК, а съответния министър в съответното министерство. Може би все пак той единствено мисли и, както е видно, добре го мисли, поне що се отнася до кабелни-те мрежи и бъдещото им място на този пазар.

IV. Приватизация
Няма нито една разумна причина някой да купува БТК. И не само заради световната криза в телекомуникациите (Vodafone съумя да загуби 12 милиарда долара за услуги, които не е ясно как ще предостави и за хартиени лицензи). И не заради бедния и малък пазар. Пазарът тук е странен - за тези услуги той е неколкократно по-голям от предполагаемия. Спомнете си Тони Славински - оценка на мобилния пазар 800 000 абонати. В момента той има около 1.5 потребители, а според мен пазарът е много по-голям. Причината е, че БТК не е готова за предоставяне на модерни услуги. Има плахи опити, наричани "полигони", но БТК дори не знае как да таксува услугите, камо ли да знае какво предлага. Има звена в БТК (ЦТУ и други), които се опитват да правят нещо и го правят добре (включително и съвсем читави маркетингови проучвания; всичко както трябва), но на тях ръководството гледа като на малки деца, които се опитват да бръкнат в джоба на татко и да похарчат парите за играчки. Единствено гръцката ОТЕ е заинтересована да купи БТК, но интересът е за да изгради общ пазар от над 40 милиона потребители и да се листва на NYSE. Това вече е сериозен пазар и ще предизвика интереса на инвеститорите. Но никой не бива да се заблуждава, че ОТЕ ще развива конкретно местния пазар и ще се хвърли да влага средства. Ние сме интересни само като липсващо парче от пъзела (все пак от средата на пъзела). За другите въобще не сме интересни, евентуално може би за арабски, руски или израелски капитали с неясен произход. И защо да сме интересни, като евентуалните купувачи купуват не компания с изграден пазар, а правото да предоставят такива услуги. Това право те ще имат след 1 година и без да купуват БТК. Простият извод е: максимално бърза приватизация на БТК на каквато и да било цена. Дори и да се лиши правителството от няколко милиона в бюджета, то ще спечели много повече в следващите години; както ще спечелят и потребители, и инвеститори.

Как да се приватизира БТК? Правителството трябва да се откаже от практиката за преговори с потенциален купувач. Единственият разумен начин е открит търг с ясни правила, както бе направено с втория GSM лиценз. Там трябва да се внимава с първоначалната цена - ако тя е висока, няма да се яви никой. Ако е ниска, ще се яви един и ще купи БТК без наддаване. Разумна първоначална цена за 51 - 60 % е около 60-80 млн USD със стъпка на надаване 10 млн. Времето, когато даваха 600 млн. USD отмина безвъзвратно. Останалите 49 - 40 % могат да се пуснат на Софиската Фондова Борса за свободна продажба без ограничения само за блокови сделки и т.н. Много от акциите ще бъдат закупени от дребни инвеститори, но те ще бъдат търгувани отново веднага щом се осъзнае, че няма да има дивиденти поради реинвестиране на печалбата. За съжаление Софийската борса не е най-атрактивното място за тази търговия, но БТК не може да покрие критериите да се листва на друго място. Поне засега.

Опасен момент е включването в продажбата на БТК на трети GSM лиценз. Ако лицензът се включи, има опасност до търг да не бъде допуснат единственият заинтересован участник - OTE, тъй като вече има мобилен оператор тук. Ако не се включи, компанията е абсолютно безинтересна за всички останали участници. Също и цената на лиценза върху радиочестотите, която БТК ще трябва да заплати е сложен въпрос. Тук властта се опитва да направи така, че частните мобилни оператори да плащат много, а БТК малко или въобще да не плаща. Според Конституцията на РБ всички форми на собсвеност са равни пред закона, но очевидно се търси начин някои да са по-равни.

V. Заключение
Всъщност БТК е в най-прилично състояние от всички държавни многополи. Проблемът, който следва да се решава, е модернизация, навременна про-дажба и бързо преструктуриране с цел следващите години да имаме качествен и мощен национален оператор. А също и пазарна икономика, защото колкото и правителсвото да се сърди на Европейската Комисия за доклада за България, няма пазарна икономика в държава, в която на клиент, който иска телефон, му се отговаря: "Няма техническа възможност. Try again later".