Гърците са преместили депозити за 8 млрд. евро в чужди банки

Банковият сектор в Гърция бе силно засегнат от дълговата криза в страната, която изстреля доходността и рисковата премия по гръцките държавни ценни книжа (ДЦК) до рекордни нива в края на тази седмица.

Растящата им доходност означава, че цените им падат, а това е тревожна новина за банките в страната, за които ДЦК са основното средство за обезпечение по различните операции за набавяне на ликвидност.

Фискалната криза засегна банковия сектор в страната и по още един начин, след като гърците започнаха да изтеглят депозитите си в местни банки и да ги прехвърлят в чужди банки и офшорни сметки, предаде Telegraph.

Гръцките домакинства и компании са преместили депозити за над 8 млрд. евро в чужбина през първите два месеца на тази година, от тях над 3 млрд. евро през февруари и 5 млрд. евро през януари. Това показват последните данни на Гръцката централна банка.

Отливът на капитал включва най-вече депозити на заможни граждани или компании. Те са започнали да местят своите пари в офшорни или международни финансови институции, които считат за по-безопасно място на съхранение на своите активи в момента.

Много от тях са предпочели банки като HSBC, която е най-голямата банка в Европа, и френската Societe Generale, които имат големи клонове в страната. Те се нареждат сред чуждите банки, които са получили няколко милиарда евро нови депозити през последните няколко седмици.

Големият отлив на депозити ще постави гръцките банки в затруднено положение, въпреки че страните от еврозоната и Международният валутен фонд се споразумяха да отпуснат заедно заем на Гърция, в случай че страната не успее да получи финансиране от международните финансови пазари.

Противоречията между лидерите на Германия и тези на другите страни от еврозоната относно това дали и по какъв начин да се помогне на Гърция оказаха силен натиск и върху еврото през тази година.

Германия настоява спасителният заем, който Гърция може да получи, да е срещу лихва от 6-6,5%, докато другите страни смятат за по-разумно лихвата да е 4-4,5%.

Швейцария, Великобритания и Кипър са трите държави, които са получили най-голяма част от гръцките депозити, като и трите са офшорни зони. Заможните гърци са показали предпочитание към швейцарските банки заради притеснения, че правителството в Атина може да въведе по-строги данъци заради мерките за намаляване на бюджетния дефицит.

Изтичането на депозити от гръцките банки е лошо по ред причини, защото те няма да могат да отпускат нови заеми, при положение, че капиталовата им база намалява. А това според анализатори може да затрудни още повече реалния икономически растеж на страната.