Гърция не трябва да прибягва до помощ от чужбина, а да последва примера на Литва, която преживя много тежка рецесия, без обаче да поиска заем, коментира управителят на централната банка на Литва Рейнолдиус Саркинас, цитиран от Bloomberg.
„Гърция трябва да покаже решимост да разреши проблемите си”, е заявил в интервю Саркинас, „тъй като ЕС може да помогне на страната със заем, но никой не може да реши проблемите й вместо нея“.
Литва, Латвия и Естония отчетоха най-силно свиване на икономиките си в ЕС в усилията си да изпълнят фискалните изисквания. Литва, за разлика от съседната си Латвия, премина през това, без да се обръща за помощ към Международния валутен фонд или ЕС.
Уроците, научени от балтийските страни, могат да послужат за пример на Гърция, която иска да приложи подобни строги мерки за решаване на кризата си, е заявил Саркинас. „Трябва да се спестява, защото не може безкрайно да се живее на заем или само потребявайки заетите средства”, подчертава той.
Миналата година бюджетният дефицит на Литва достигна 9,1 на сто от БВП, а този на Гърция – 12,7%. През четвъртото тримесечие икономиката на Литва се сви с 12,8 на сто на годишна база спрямо спад от 2,6 на сто в Гърция за периода.
Трите балтийски страни предприеха много строги мерки, за да запазят бюджета си и да поддържат валутите си обвързани с еврото. Литва си е поставила за цел присъединяване към еврозоната до 2014 г.
Проблемите на единната валута, предизвикани от кризата с Гърция, не са намалили решимостта на Литва да влезе в еврозоната, подчертава Саркинас.
„Не трябва да се обвинява еврото за това, че някои от страните членки на еврозоната са водили политика на прекомерни разходи и са натрупали големи дългове. Дори и да са в еврозоната, страните трябва да водят разумна политика и да правят оценка на състоянието си”, казва Саркинас, който ръководи централната банка на Литва от 14 години.
Литва се подготвя да въведе еврото още от приемането си в ЕС през 2004 г. Миналата година правителството намали публичните разходи и увеличи данъците, с което спечели одобрението на Европейската комисия и агенциите за кредитен рейтинг Standard & Poor’s и Fitch Ratings. Без съкращенията бюджетният дефицит е можел да достигне 17% миналата година, по оценка на Fitch.
„Болезнените решения не се взимат заради еврото. Въвеждането на еврото само по себе си не решава всички проблеми”, посочва Саркинас.
Отново по оценки на Fitch дефицитът на Литва ще се свие до 8 на сто тази година.
Саркинас очаква икономиката да се върне към растеж на годишна база през второто полугодие на тази година, а за цялата 2010 г. прогнозира ръст на БВП от между 0,5 и 1%. Той е оптимистично настроен и за представянето на банките в страната през тази година. За 2009 г. банковият сектор в Литва беше на загуба, но през тази ще започне да се връща към печалба, смята той.