Финансовите интереси в ЕС правят ГМО важен приоритет за Барозу

Лоша новина за многобройните противници, включително и в България, на генетично модифицираните организми (ГМО) - председателят на Европейската комисия Жозе Мануел Барозу иска да поднови процеса за разрешаване на отглеждането на два вида генетично модифицирани организми (ГМО) в Европейския съюз, и то веднага след встъпването в длъжност на новия му екип идната седмица. Това съобщи АФП, позовавайки се на европейски източници.

Според източник от ЕК, пожелал анонимност, един от приоритетите ще бъде разрешаването на царевицата MON 810 и картофите Amflora.

Европейски представител потвърди, че Барозу иска да действа бързо, за да се отърве от този проблем, който създаваше затруднения през първия му мандат.

Първото заседание на Европейската комисия в новия й състав е насрочено за 17 февруари, но „дневният ред все още се изготвя“, уточнява говорителката на комисията Пия Аренкилде Хансен.

Американската компания Mоnsanto чака да бъде подновено разрешението за отглеждане на царевицата MON 810 - единственият ГМО, отглеждан засега в ЕС - докато BASF се бори за своите генно-модифицирани картофи.

Става въпрос за огромни финансови интереси, отбелязва АФП. Ако бъде разрешено отглеждането на картофите Amflora, BASF очаква печалба между 30 и 40 млн. евро годишно.

„Барозу разсъждава само с пазарни понятия и предвид търговските отношения“, подчерта европейският представител. Според него председателят на ЕК разчита само на мнението на учените, че тези ГМО не представляват опасност за здравето, но не го е грижа за възможните последици за околната среда в дългосрочен план.

Оттеглянето на Ставрос Димас от поста европейски комисар за околната среда (който се противопоставяше на отглеждането на ГМО) улеснява задачата на Барозу, посочва АФП. Той обаче ще трябва да се съобрази със съпротивата на няколко страни от ЕС: шест страни членки, сред които Франция и Германия, са забранили отглеждането на царевица MON 810, а единайсет членки настояват да имат право да забраняват всякакви ГМО.

Миналата година 22 страни гласуваха против предложението на Барозу да бъдат премахнати забраните за ГМО, а европейските правителства и сега се противопоставят на разрешаването им заради огромната съпротива на общественото мнение в техните страни.

В средата на януари българското правителство прие на първо четене законопроект, с който допуска до местния пазар генно-модифицирани тютюн, лоза, памук, маслодайна роза, пшеница и всички зеленчукови и овощни култури. Решението породи вълна от протести на граждански организации, в резултат на което от екоминистерството съобщиха, че на второ чете в законопроекта ще бъдат направени промени. Изменението се състои в това, че практическото разрешение за разпространение на ГМО ще се отложи с пет години.