Трудна задача пред икономическия растеж

Икономиката на САЩ отчете впечатляващ ръст от 5,7 на сто на годишна основа през последното тримесечие на 2009 година, което вдъхна силен оптимизъм за развитието и на световната икономика. Това е най-бързият растеж на американската икономиката от 2003 година и мнозина погледнаха с надежда към пазара на труда в страната, където данните за безработицата са доста неблагоприятни.

Тук обаче има един основен проблем – растежът трябва да бъде около 5 на сто през цялата 2010 година, за да може безработицата да се свие с едва 1 процентен пункт.

Икономистите са категорични – такъв ръст е невъзможен.

Повечето анализатори са на мнение, че през настоящото тримесечие икономическата активност в Щатите ще се забави до ниво от около 2,5 – 3 на сто, тъй като пикът в ефектите от правителствените програми за насърчаване на американската икономика е отминал.

Поради тази причина Федералният резерв, а и доста от икономическите анализатори, смятат за постижима цел свиването на безработицата до 5-6 на сто едва средата на десетилетието. Към момента нивото на безработица в САЩ е двуцифрено, като се колебае около 10%.

Погледнато по друг начин, създаването на около 3 млн. работни места през настоящата година ще доведе до намаляване на безработицата с 1 процентен пункт. Дори оптимистично настроените икономисти не смятат, че това е постижимо, се казва в материал на АР.

Високата безработица поставя под риск икономическото възстановяване, защото потребителите харчат по-малко, което пък държи растежа на ниски нива. Рязко свиване на разходите дори би могло да тласне САЩ отново към рецесия, което най-вероятно би повлякло редица световни икономики.

Повечето анализатори, които споделят мнението, че безработицата в САЩ ще се свие до 5-6 на сто едва в средата на десетилетието, се уповават на икономическия модел на Артър Оукън за безработицата.

Той е разработен през 1962 година и представлява формула, изразяваща зависимостта между безработицата и икономическата активност. Какъв точно ръст е необходим за свиване на безработицата зависи от множество фактори. В общия случай обаче на 5 процента ръст на БВП се пада около 1 процентен пункт спад на безработицата.

Икономистите признават, че в много случаи формулата не сработва добре. Един от класическите примери за нейното действие обаче е 1976 година, когато на фона на икономически ръст от 5,4 на сто безработицата се свива от 8,5 на 7,7 на сто.

При последната рецесия в САЩ – тази от 2001 година пък, са необходими две години с ръст от около 3 на сто, за да може безработицата да се свие от 6 на сто през 2003 до 5,1 на сто през 2005 година.

Засега изглежда, че нивата на ниска безработица в САЩ стоят доста далеч във времето, което не е никак обнадеждаващо, ако се взима предвид представената формула. На властите в Щатите, както и в останалата част от света остава да полагат още по-големи усилия в посока на създаване и запазване на работни места, за да може да се скъси времето, което ни дели от трайното стабилизиране.